🗞 Новият брой на Капитал е онлайн >>

Състезания с един: къде потънаха милионите левове на общините

58% от поръчките на местната власт и почти 65% от парите, или над половин милиард лева, се раздават в спорни търгове

Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Темата накратко
  • Нов доклад на Министерството на финансите показва, че почти две трети от общинските пари се раздават по съмнителен и вероятно корумпиран начин.
  • Процентът е много по-висок от досега смятаното, защото включва поръчки, в които се отстраняват всички и накрая остава само една оферта.
  • Това потенциално би се приело като сигнал в Брюксел, че цялата система за одит и контрол на публичните пари в България не работи добре.

През 2020 г., община Варна решава да извърши едно добро дело. Снабдена с пари по приключващата европрограма "Региони в растеж", тя е отделила парче земя в квартал "Владиславово", на обръщалото на тролеите, на което да направи 10 къщички за хора в неравностойно положение. Предвидила е и 1.4 млн. лв. без ДДС за целта.

Остава само да се избере изпълнител. Това не се оказва лесно. Оферти подават цели 10 дружества, което индикира сериозен интерес. Девет от тях обаче се оказват непригодни.

Община Варна намира удивително много причини, по които може да отстрани някого: двама кандидати например отпадат, защото не са отбелязали правилно, че са обединение, а не единични фирми. Не че са скрили, че са няколко компании, просто не са маркирали правилното квадратче. Другите са изхвърлени по още по-креативен начин - не са успели според комисията да анализират правилно и да опишат всички рискове, свързани с изпълнението на задачата, не са описали как ще осъществят авторски надзор или как ще складират материалите. Отново - не че няма да го направят или ще го направят по-добре или зле, а просто не са го описали.

С други думи, строителите не са успели да напишат хубаво есе, с което да впечатлят варненската община.

Единственият, който явно пише добре и маркира правилните квадратчета, се оказва сдружението "Стройинженеринг", в което водещ дял има "Поли Йорд". Компанията не е непозната на Варна, защото в последните десетина години има поръчки от общината и ВиК за над 14.5 млн. лв.

Нищо от това не е незаконно, напротив. Варна съумява до буквоядство да приложи закона, за да сведе 10 кандидати до 1. Но то е показателно за начина, по който местните (а и централни) власти в страната успяваха през годините да имитират конкуренция.

Всеки, който се е занимавал с какъвто и да е бизнес в България в последното десетилетие и е имал досег с обществени поръчки, знае че "пресяването" на кандидати почти никога не става случайно или на база реални достойнства и недостатъци. Има, разбира се, по-брутален начин да се пресява конкуренцията - да се правят състезания, на които се явява само един кандидат. Но това е толкова очевиден белег за измама, че общините предпочитат да провеждат поръчки с повече подадени оферти, за да прикриват следите си. Това е станало толкова популярна практика, че тя, оказва се, е достигнала системно застрашаващи размери.

"Капитал" разполага с доклад на Министерството на финансите, под ръководството на Асен Василев, в който се доказва, че проблемът е установен по изричен начин и е много по-голям размер от досега смятаното.

Той изследва 27-те най-големи общини възложители и според него цели 58% от всички поръчки са възложени или в състезание с един кандидат, или на такова, в което всички освен един са били отстранени. Това отговаря на 64% от всички пари, разпределени през поръчки. Изследването е само въз основа на електронния регистър, който е в сила от 2020 г., така че обхваща по-малко от година и половина. Резултатът обаче е категоричен: над половината от поръчките и почти две трети от парите на общините се разпределят по начин, който е меко казано съмнителен.

"Капитал" потвърди истинността на доклада през отговорния за него бивш зам.-министър Андрей Цеков, както и през системата за електронни поръчки. Друго, което направихме, е да проверим извадка от поръчките на тези общини за една година назад, преди електронния регистър, за да видим дали случайно не става дума за някаква извънредна ситуация. Цифрите са категорични - трите общини, които проверихме, са възложили над 50% от поръчките и 48% от парите по същия начин и преди въвеждането на електронния регистър.

За да добиете представа за какви суми става въпрос, само за изследвания период - 2020-2022 г,. поръчките, разпределени по този начин, надхвърлят 750 милиона лева. Изчислени в примера от Владиславово, това са много, много къщи и много, много причини за съмнение.

Атомен удар по еврофондовете

Това е огромен проблем за цялата система на разпределение на обществени пари. Но ефектът от този доклад, ако стане публичен, би бил унищожителен най-вече за системата на разпределение на еврофондове, защото там е и единственият външен надзор. В доклада едва 15% от поръчките с една оферта са с европейски пари, но това вероятно е предимно заради факта, че от 2020 г. насам еврофондовете почти спряха.

Казано просто, ще има много въпроси, които Брюксел ще зададе на себе си и на София, и като първа мярка, ще трябва да спре потока от парите, които праща насам, докато не провери системата за одит и контрол. Това, в момент, когато българската икономика очаква да получи траншове за милиарди, би било бюджетен кошмар.

Това обяснява защо докладът така и не е станал публичен, въпреки че тогавашният зам.-министър Андрей Цеков на няколко пъти загатваше за съществуването му - в парламентарна комисия и при изслушвания.

"Докладът е представен на министъра на финансите и заведен в деловодството на МФ на 12 април 2022 г. С копие от доклада разполага и Изпълнителна агенция "Одит на средствата на европейския съюз" (ОСЕС). За него е уведомена генерална дирекция "Регионална и селищна политика" на Европейската комисия. От същата изразиха загриженост и безпокойство относно установените факти и изводите, които те налагат. Докладът е изпратен по компетентност и до Европейската прокуратура", заяви Цеков пред "Капитал".

Според него констатациите "говорят за съществени дефицити във функционирането на системите за управление и контрол на публичните финанси и средствата от ЕСИФ. Очевидно е, че тези системи не функционират по начин, който да гарантира законосъобразност, икономичност и ефективност в използването на тези средства. Налице са ясни индикатори за нередности, измами, конфликти на интереси и корупционни практики при възлагането на обществените поръчки".

"Капитал" попита и Европейската комисия за коментар, но до приключването на броя такъв не беше получен.

Какво показват цифрите

Точно както е важно да се вземе предвид, че не всяко състезание с една оферта е нагласено, така трябва да се подчертае, че има значителни разлики между общините в степента на използване на този инструмент. Някои общини, като например Русе, Смолян, Шумен, Видин и Велико Търново, наблягат изключително много на него, като там процентът е между 70% и почти 90% (виж таблиците).

Други, като Силистра, Пазарджик и Добрич, са на другия полюс - с под 40% от поръчките, възложени на базата на една подадена или класирана оферта.

По-важно в случая е обаче какви пари се разпределят по този начин като процент от общите. Подредени по този критерий (процент на парите, раздадени в такива поръчки, като част от общото), на първите места отново излизат общини като Шумен, Велико Търново и Смолян, но този път се появяват и Перник и Разград. Особено интересен е случаят на Перник, където "едва" 60% от всички поръчки са възложени на база една класирана или получена оферта, но за сметка на това цели 91% от наличните средства са разпределени по този начин. Подобна е ситуацията в Разград, Варна, Пловдив.

Откога е проблемът

Тъй като анализът е от влизането в сила на електронния регистър ЦАИС - началото на 2020 г., "Капитал" подбра три общини, за да провери дали ситуацията е такава и в предишен период. Избрахме общини от всички части на класацията и географията - Смолян, Пазарджик и Перник.

От всички стартирани процедури в рамките на 24 месеца са разгледани тези, които не са прекратени и по които има възложени договори, техният брой е, както следва: 40 в Перник, 30 в Пазарджик и 24 от община Смолян. В анализа са включени и обществените поръчки, които са разделени на няколко обособени позиции и за всяка позиция има само по един участник или всички останали са отстранени.

Прегледът на периода 1 януари 2018 - 31 декември 2019 г. показа, че при две от тях - Перник и Пазарджик, няма почти никаква разлика с доклада. При третата - Смолян, разликата е по-значима: 58% в контролния период, при 85% в доклада. Средното ниво за трите обаче отново е над 50%, което намеква, че този проблем е далеч по-дълготраен.

Защо е проблем

Принципно, всеки одитор ще ви обясни, че когато правиш състезание за оферти на свободен пазар, на който се състезават стотици или хиляди играчи, да получиш само една оферта е индикатор за измама. Например, ако обявиш, че търсиш щори, и от всички производители, вносители и търговци само един подаде оферта, това значи че или си обявил нереална цена, или си сложил такива ограничителни критерии, на които да отговаря само един.

Самата ОСЕС, чиято задача е да разследва какво се случва с европейските пари в България, признава пред "Капитал" в дълъг и заплетен отговор, че т.нар. Single bidder е сред най-важните индикатори за измама на европейско ниво. "ЕК измерва дела на договори, сключени с участието на един оферент, и счита, че над 20% дял на такива договори индикира недостатъчно конкурентен пазар, който не може да постига целта си за максимално добро използване на публичния ресурс", казват от структурата и посочват, че България официално има 26% по този показател и е в "червената зона" заедно с други държави, водени от лидера по показателя Полша с 51%.

Това означава, че ако докладът на МФ се приеме от ЕК за достоверен за цялата система, страната ни автоматично ще излезе на първо място в съюза по този индикатор пред Полша, чиито евросредства наскоро бяха замразени заради спор с Комисията.

Кой контролира контрольорите

Причината да сме толкова ниско в официалната класация на ЕК е, че в нея не влизат случаите, в които е имало повече от една оферта подадена, но те са били отстранени преди етапа на класиране. Въпреки че крайният резултат е същият - накрая се избира от само един кандидат, ОСЕС казват в отговора си, че в методологията на ЕК такива случаи не се включват като индикатори за измама. Те самите обаче проверяват "дали отстранените участници действително не отговарят на условията от мотивите за отстраняването им, като се извършва и крос-чек дали изпълнителят отговаря на условията, заради които са отстранени участниците в процедурата."

Повече от очевидно е, че това ниво на проверка явно не е адекватно на мащаба на проблема.

Тук влиза и цялата контролна система: има две нива на обжалване на такива решения. Първото е Комисията за защита на конкуренцията (КЗК). Това от години е овладяна структура, подчинена на икономически и политически интереси, чиято последна цел е да защитава конкуренцията или ощетените бизнеси. Няма статистика колко от обжалванията пред нея се решават в полза на ощетените компании, но картелирането на строителния сектор например доказва, че този контролен механизъм не работи.

Второто ниво е Върховният административен съд - същият, който върна частната компания на ГКПП "Капитан Андреево". Самата КЗК обаче посочва, че едва 7% от нейните решения се отменят от ВАС.

И третото ниво е прокуратурата. "Одитният орган е изпратил до Прокуратурата на РБ сигнали с индикатори за измама за 77 проекта, за 13 проекта проверките продължават, за 54 проекта е отказано образуването на наказателно производство, за един проект случаят е потвърден и за 9 проекта има образувано наказателно производство под егидата на делегираните прокурори на Европейската прокуратура", обобщават от ОСЕС.

Закъснели истини

Всичко описано, естествено, може да е изненада само за някого, който сега пристига в България. "Капитал" и много други български медии са писали през годините за десетки и стотици поръчки, нагласени и раздадени по измислени критерии или така, че да са удобни само на един кандидат. Те варират от автомобили, през доставки до строителство.

"Условията, които залагат възложителите по поръчките, са измислени, за да могат да отстранят неудобните участници", каза в прав текст пред "Капитал" Юлиян Инджов - собственик и изпълнителен директор на "Иса 2000" - една от големите строителни фирми у нас. "Няма нормално проведен търг и тръжна процедура", добави още Инджов, чиято фирма също е печелила доста поръчки през годините.

Той посочи конкретен пример с последно проведен търг, в който заложеният критерий е най-ниска цена, а те биват отстранени с аргумента, че са дали най-ниска цена. Според него този проблем е от "десетилетия" и никой не е направил нищо за прекратяването на практиката.

Министерството на финансите под ръководството на Василев беше започнало частични реформи в ЗОП и в наблюдаващите институции, но те към момента са доникъде, а България предстои да получи първите пари по новите европейски програми, както и плащанията по Плана за възстановяване. Най-застрашени в момента изглеждат парите по досегашната "Околна среда", които така или иначе се движат ужасно бавно и рискуваме да ги загубим.

Самите ОСЕС, които натъртват, че няма сериозни проблеми с одитните системи и че те самите се движат по методика, явно съзнават недостатъците в работата си, защото казват, че през март тази година са пратили предложение за промени в ЗОП, с което да се "въведе забрана за отстраняване на участниците поради формални недостатъци в офертите им". Това, както и всичко останало, към момента е замразено.