Краят на охолните бюджети

Дори и да няма рецесия, политиката на хронични дефицити не е най-добрата за страната при покачващи се лихви

Преди да стане служебен финансов министър, Росица Велкова беше заместник на Асен Василев
Преди да стане служебен финансов министър, Росица Велкова беше заместник на Асен Василев
Преди да стане служебен финансов министър, Росица Велкова беше заместник на Асен Василев    ©  Велко Ангелов
Преди да стане служебен финансов министър, Росица Велкова беше заместник на Асен Василев    ©  Велко Ангелов
Темата накратко
  • Задаващата се икономическа криза вещае принудителен край на разточителните държавни разходи
  • Политическата нестабилност през последните години доведе до популистки разходи и дефицити
  • Никой не иска да вдига данъци, но вероятно ще се наложи свиване на разходи и ограничаване на някои антикризисни политики

Есента обичайно е сезон на шумна бюджетна война. Докато се изковава финансовият план на държавата за догодина, синдикати, браншови организации и въобще почти всеки атакува с искания за повече пари или отстъпки, а финансовият министър опитва да защити фискалната стабилност, като отстреля колкото може лобистки и популистки желания.


Благодарим Ви, че чететете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Задаващата се икономическа криза вещае принудителен край на разточителните държавни разходи
  • Политическата нестабилност през последните години доведе до популистки разходи и дефицити
  • Никой не иска да вдига данъци, но вероятно ще се наложи свиване на разходи и ограничаване на някои антикризисни политики

Есента обичайно е сезон на шумна бюджетна война. Докато се изковава финансовият план на държавата за догодина, синдикати, браншови организации и въобще почти всеки атакува с искания за повече пари или отстъпки, а финансовият министър опитва да защити фискалната стабилност, като отстреля колкото може лобистки и популистки желания.

Тази година е малко различно, защото има служебно правителство с (може би) само броени седмици хоризонт, което няма как да поеме ангажименти. За сметка на това само след десетина дни ще има поредни парламентарни избори и политиците са в кампания, а това е любимият им момент за щедри обещания. Засега надпреварата е вяла и за щастие не върви особено активно "надцакване" кой ще предложи повече, но пък на организирания в началото на седмицата протест на КНСБ се формулираха искания да се предвидят допълнителни 1.2 млрд. лв. за 12% увеличение на заплати в публичния сектор, а тази година служебният кабинет да осигури извънредни 140 млн лв., пак за заплати

Това не е особено неочаквано при гонещата 18% инфлация. Проблемът е, че в последните няколко години в обществото се създаде очакване за всяко икономическо сътресение да има повсеместни компенсации - като се почне от ковид, мине се през енергийния шок и се стигне до общия спад на покупателната способност. Tова не само че не е ефективно, но и не е честно, тъй като винаги има изкривявания в нечия полза. А и няма как да е устойчиво - накратко, и най-добросърдечните предизборни обещания трудно ще могат да се спазят, защото охолните години поприключиха.

Преди няколко седмици служебният финансов министър Росица Велкова предупреди, че и без да се вдигат заплати, заради вече гласувани от предходни парламенти щедрости следващите няколко години се очертават с огромни бюджетни дефицити.

В отговор бившият финансов министър Асен Василев, който е съпредседател на "Продължаваме промяната" и е в предизборна кампания, разпространи "обезпокояващ" - по думите му - работен документ на служебния кабинет. Според Василев той цели да отмени цялата социална програма на предходното правителство (разбирай ръст на пенсии, нулев ДДС за хляба и т.н.). Реално обаче драфтът, чиято автентичност Министерството на финансите не потвърди, очертава рисковете в бюджета за тази и следващата година и призовава да не се одобряват нови извънредни разходи, както и да се търсят съкращения.

Дори и картината да не е толкова обезпокоителна, риск за бюджета по всеобщо мнение догодина има. И той е свързан с очакванията за икономическа криза в САЩ и Европа още тази зима. Но и без рецесия политиката на хронични бюджетни дефицити, които да се финансират с още дълг в условията на покачващи се лихви, едва ли е най-добрата за страната. Подсказаха го и резултатите от последните дългови емисии на страната - вече евтиното финансиране при близки до и под нулата доходности е в историята и цената на дупките в бюджета се измерва в по над 4% годишно за следващото десетилетие. При очертания от Велкова потенциален дефицит за 2023 г. от 11.3 млрд. лв. това се равнява на близо 0.5 млрд. лв.

Капка по капка - 11 милиарда

На този фон към август бюджетът продължава да е на плюс 1.65 млрд. лв. Той обаче се дължи основно на забавени капиталови разходи. Към юли, за когато има по-подробни данни, данъчните приходи растат със 17% спрямо миналата година, но за цялата 2022 г. е заложен доста по-солиден ръст от 30%. Най-големият приходоизточник - ДДС, расте към юли с 21% спрямо миналата година, но се очаква към декември постъпленията от косвения данък да са с 40% над миналогодишните. Засега са събрани 54.3% спрямо планираните ДДС постъпления за годината, но и инфлацията продължава да расте, потреблението също. Тоест макар и по-напрегнат, вероятно бюджет 2022 няма да е проблемен и планираният дефицит от 6.2 млрд. лв. дори може да се окаже по-малък.

Проблемът е по-скоро за следващата година, когато разходите за пенсии ще се увеличат с поне 3.7 млрд. лв., ще има натиск за по-високи заплати в публичния сектор, за повече капиталови инвестиции. А ако се стигне до правителство, то вероятно пак ще е продукт на сложна коалиция, което е рецепта за липса на реформи. Така наследникът на Велкова ще трябва да стъпи на нейните над 11 млрд. лв. дефицит (виж графиките) и скоростно да разкроява на коляно оставената на бюрото му чернова.

В документа, който визира Асен Василев и който беше публикуван от "Медиапул", пък се посочва, че без да се вдигат заплати или да се поемат нови разходи през 2023 г., приходите трябва да пораснат с поне 5.5 млрд. лв., за да се постигне дефицит поне като тазгодишния, т.е. 6.2 млрд. лв.

Диагнозата на икономистите

"По-скоро Министерството на финансите са заложили на консервативна прогноза, което не е необичайно за ведомството - особено при такава висока несигурност. Например прогнозата за БВП от 154 млрд. лв. през 2022 ще бъде надхвърлена значително при сегашните тенденции при инфлацията", казва Георги Ангелов от институт "Отворено общество". И добавя, че въпреки това има рискове за 2023 г. и не бива да се самоуспокояваме. "В този смисъл е учудващо с каква лека ръка се раздават стотици милиони с постановления на правителството, даде се и държавен заем за "Булгаргаз" от 800 милиона (сега се готви и нов), опростиха се дългове на "Топлофикация София", обещават се компенсации за газ и т.н. Политиците свикнаха на ситуацията от 2021 и първото полугодие на 2022, когато бюджетът все имаше преизпълнение и излишък - но трябва да се приготвят за ситуация, в която няма да има толкова много непредвидени приходи, съответно трябва да се внимава и с разходите", казва икономистът.

"Светът, в който живеехме до 2019 г. и който беше характеризиран от икономически цикли, сега е коренно различен. Започва период на нагаждане към новата реалност. В тази обстановка трябва да си малко по-консервативен, т.е. да имаш достатъчно буфери в бюджета, ако нещо се обърка, да може да реагираш. А ако се окаже, че нещата не са толкова лоши, може да се състави листа от чакащи проекти за финансиране", казва и Калоян Стайков, главен икономист в Института за енергиен мениджмънт. Той допълва, че трябва да спре практиката да се приема бюджет за една година, а да е ясно, като се планират проекти, как те се отразяват дългосрочно на финансите на държавата в рамките на няколко години. Нужна е и политика, която да е базирана на стремеж към стабилност. Това означава намаляване на дефицита и задържане на нивото на дълга.

"От две години сме в ситуация, в която Румъния беше преди няколко години - политическата нестабилност доведе до това партиите да се надцакват кой ще предложи повече, без да се интересуват какъв ефект се постига. Или казано накратко - да си купуват политически капитал. А това доведе до големи бюджетни дефицити и проблеми", убеден е Стайков.

Какво може да се направи

Когато държавата иска да направи определени разходи, но за тях не достигат пари, обикновено управляващите или трябва да вдигнат някой данък, или да увеличат дефицита, а оттам и дълга, или да спестят от някое друго перо. Преди десетина дни Велкова заяви публично, че според нея трябва да се търси оптимизиране на разходите за следващата година. Както и че служебният кабинет ще изготви базов проектобюджет за 2023 г., в който ще бъдат дадени и предложения за намаляване на дефицита.

В документа, цитиран от Василев, също има препоръки: "Консолидация (свиване на дефицита - бел. ред.) следва да се търси през намаляване на разходите, в т.ч. отмяна на вече стартирали политики или намаляване/отмяна на данъчни облекчения, а не чрез увеличаване на данъчните ставки или въвеждане на нови данъци. При настоящата международна обстановка резки промени в данъчната политика в посока увеличение на данъчните ставки биха довели до влошаване събираемостта, ръст на сивия сектор, допълнително влошаване на икономическия климат на страната."

Всъщност политическите партии с шанс да влязат в следващ парламент (виж в каретата надолу отговорите на ГЕРБ, ПП и ДБ, БСП и ДПС не откликнаха на въпросите ни) също дават заявка да няма резки промени в данъчната политика на държавата.

А икономистите са единодушни, че няма нужда данъчните отстъпки като нулев ДДС за хляба или 9% за заведенията да станат постоянни, тъй като от тях вече няма смисъл. Премахването им ще вдигне постъпленията, а и ще се намали изкушението за данъчни измами. Справянето с лобистката съпротива обаче ще изисква доста политическа воля, каквато засега никой не демонстрира.

"Другият проблем са енергийните помощи за бизнеса. Само за септември те са за 900 млн. лв. Бизнесът лесно се пристрастява към ниските цени, а се отнема и стимулът за енергийна ефективност. Индустриалното производство расте, износът расте, което означава, че високите цени не водят до загуба на конкурентоспособност. Тези помощи трябва да са таргетирани и диференцирани", казва Стайков.

Подобно е мнението и на Ангелов. Според него свръхпечалбите на държавните енергийни дружества могат да се разходват по-целенасочено към тези, които наистина са пострадали от кризата, и да се премахнат компенсациите за тези бизнеси, които печелят от сегашната ситуация. Той дава пример с петролният бизнес - при тези цени на горивата и при евтиния нефт, който внася, не е сериозно "Лукойл Нефтохим" например да взима компенсации. "С такива мерки могат да се спестят милиарди, които да останат в бюджета. Печалбите на петролната рафинерия също би трябвало да се облагат в България, а не в други юрисдикции - това касае и други сектори", допълва Ангелов.

Според него друга мярка е преглед на публичните разходи, така че средствата да не изтичат за неефективни програми и проекти. "Със сигурност трябва да се въведе капиталово бюджетиране, а парламентът да дискутира и гласува списък с инвестиционни проекти - а не да се гласуват милиарди капиталови разходи в централния бюджет без ясно предназначение, които после се използват като касичка за разходи, които никой в парламента не е гласувал."

За да се случи всичко това обаче, ще е нужно стабилно управляващо мнозинство, което залита по-малко към популизъм. Алтернативата - дори и задаващата се криза да се окаже по-безобидна, е постепенно влизане в спирала от измамен ръст на пенсии и заплати, последван от хронични дефицити и все по-скъп дълг, с които да се финансират.

"Няма да пипаме данъци" и какво още казват партиите

Каквото и да говорят експертите, последната дума как да се управляват парите на държавата е на тези, които ще застанат начело на държавата в следващите месеци. Затова попитахме и се обърнахме към представители на ГЕРБ, БСП, "Продължаваме промяната", ДПС и "Демократична България" каква трябва да е фискалната политика на държавата през следващите четири години и ако трябва да избират между съкращаване на разходи и увеличаване на данъци, на кой подход биха се спрели. Предлагаме ви отговорите на отзовалите се формации.

Георги Ганев, "Демократична България":

Бюджетната политика трябва да е консервативна

Фискалната политика трябва да е консервативна и да държи публичните финанси в рамките на разума. Това включва придвижване на общия размер на консолидираните разходи в посока 35% от националния доход. Стремеж към нулев бюджетен баланс в рамките на бизнес цикъла. Публичен дълг, не повече от една четвърт от националния доход. Реформи в разходната част в посока по-малък размер, но значително по-висока обществена ефективност на разходите чрез много по-прецизна прицеленост на социалните разходи, активиране на публично-частни партньорства за важни капиталови проекти, финансиране на политики и проекти с висока очаквана възвращаемост (включително бюджетна).

В приходната част при възможност възобновяване след 14-годишна пауза на намаляване на определени данъци. Основна идея в тази посока е въвеждане на необлагаем минимум.

До момента, изглежда, войната не се отразява отрицателно на бюджетния баланс, но това може да се промени. Основните опасности за бюджета от рецесия в еврозоната са две: спад в цени на енергоносители и суровини, от които при внос в България влизат приходи в бюджета, и привнасяне на рецесионните процеси вътре в България, което свива данъчната основа. По тази линия е възможно приходите да нарастват по-бавно и това трябва да се посрещне с намален темп на нарастване на разходите, като поне в първата година се допусне достигане до границата от 3% дефицит. Ограничаването на ръста на разходите може да стане в различни направления. За първата година акцентът би бил върху ограничаване на капиталовите разходи, защото те са в най-голяма степен текущо контролируеми.

Съкращаване на разходи или увеличаване на данъци? При тази ясна и добре поставена дилема изборът на ДБ е еднозначен: намаляване на разходите (разбира се, под намаление разбираме намаляване на съотношението разходи/национален доход, не непременно абсолютен спад). Има три основни посоки за това. Първо, прецизиране на социалните разходи в посока плащания само към действително нуждаещите се, а не към всички - България може да постига значително по-голям социален ефект със значително по-малки суми. Второ, въвеждане на действено програмно бюджетиране и свързаната с него оптимизация на издръжката на държавно-административния апарат. Трето, възможно най-голямо активиране на публично-частните партньорства в редица области на капиталови разходи, като държавното финансиране да служи за лост - със сравнително малко публичен ресурс да се активират значително големи капиталови инвестиции.

Асен Василев, "Продължаваме промяната":

Важно е да се стимулира вътрешното потребление

Фискалната политика на България трябва да отговаря на няколко условия. Първото е бюджетният дефицит да не се използва за финансиране на социални разходи или за финансиране на администрацията, а да се използва за финансиране на капиталови разходи. Оттук нататък е изключително важно широката социална програма, която беше заложена с актуализацията на бюджет 2022, да продължи, да има продължаващо увеличение на пенсиите, минималната работна заплата да стане 50% от средната работна заплата. Така, от една страна, ще се повиши вътрешното търсене и това ще доведе до икономически растеж, а от друга, ще позволи на най-уязвимите граждани да имат доходи, които изпреварват инфлацията.

Голяма част от мерките за ограничаване на последиците от евентуална рецесия в еврозоната вече са предприети. Имаме една много широка програма за енергийни помощи към бизнеса, които задържат цената на електроенергията на 250 лв. за мВтч, която е самофинансираща се. Тези 250 лв. са над разходната база на електроенергийната система на България и позволяват да се правят и инвестиции, и да се връщат натрупаните през последните 10 години кредити.

Важно е да се стимулира вътрешното потребление, което да може отчасти да компенсира евентуален спад на износа. И не на последно място, да се гарантира една устойчивост на данъчната политика, така че бизнесът да има предвидимост. Всичко това позволява на нашите фирми да станат конкурентоспособни и им дава преимущество спрямо голяма част от фирмите в ЕС. Това вече го виждаме с ръст на БВП от над 4% и най-големия ръст на индустриалното производство в целия ЕС.

Ние не бихме увеличили данъчното бреме. Смятаме, че данъчните ставки са адекватни и няма нужда да се пипат. Ако трябва да се свиват разходи, бихме заложили на административните. От една страна, с намаляване на администрацията, а от друга, с електронизиране на част от процесите или директно тяхното отпадане.

ГЕРБ:

Данъчният модел не трябва да се променя

Фискалната политика не е самоцелна. Тя трябва да отговаря на управленските приоритети на управляващите и да гарантира функционирането на държавната машина. Разбира се, това не бива да е за сметка на огромно нарастване на държавния дълг, промяна на данъчната система или орязване на постигнати социални придобивки. Със сигурност инвестиции в образованието и публичната инфраструктура са приоритет, който ще увеличи потенциала за икономически растеж.

При очаквания за задаваща се рецесия в еврозоната и при хипотеза на продължаваща война в Украйна се взеха и много решения за неотменими ангажименти, които не са обезпечени с текущите постъпления в бюджета. Това ще наложи енергични мерки по отношение на подобряването на събираемостта на приходите, а така също и подобряване на ефективността на разходите. Намаляването на министерствата и политическите кабинети е едно добро начало. По-добро насочване на помощта на държавата към бизнеса и хората (не на калпак) също трябва да бъде приоритет. Имайки предвид анонсите на Министерството на финансите за прогнозата за следващите години, бърза консолидация на бюджета трудно ще се постигне.

Данъчният модел не трябва да се променя. Той се е доказал. Бюджетната политика трябва да се прави през разходите, а не през приходите. В този смисъл данъци няма да се увеличават или въобще ако има такъв дебат, той трябва да е насочен към по-високо облагане на екологичните замърсители във всеки смисъл. По отношение на разходите ще мине време, докато се балансират с приходите, и няма особена гъвкавост в бюджета за рязане. Със сигурност не трябва да се премахват вече постигнати социални придобивки и трябва да се инвестира повече в образование и инфраструктура от всякакъв вид.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    katia_1 avatar :-|
    Rational

    Специално във финансовата част, нямам доверие на нито една партия.

    Нямало да питат данъци, нямало да правят резки промени - глупости. Нали видяхме какво направиха последните 1-2 години.

    Когато ножа опре пак до кокала, отново ще започне раздаване на пари на калпак, на мрънкащите, а тия дето седят в ъгъла и чинно си плащат данъци, ще бъдат оставени да се оправят, както намерят за добре.

    Ресторантите станаха ли по-коректни към бюджета откакто имат 9% ДДС? Хлябът стана ли по-евтин, откакто е с 0% ДДС?

    Нередност?
Нов коментар