Последствията от изборите: Тихото излизане на България от ЕС

4 млрд. лв. чакат парламента

Над 60 реформи и законови промени трябва да бъдат извършени до края на тази година, за да може България да получи плащания от ЕС

Народно събрание има срок до края на годината да приеме реформите, за да може страната да получи плащанията от ЕС
Народно събрание има срок до края на годината да приеме реформите, за да може страната да получи плащанията от ЕС
Народно събрание има срок до края на годината да приеме реформите, за да може страната да получи плащанията от ЕС    ©  Цветелина Белутова
Народно събрание има срок до края на годината да приеме реформите, за да може страната да получи плащанията от ЕС    ©  Цветелина Белутова
България все още не е получила пари по Плана за възстановяване, от който чака 12 млрд. лв.

Причината за това са забавени реформи и липса на законови промени, които са задължително условие за финансирането.

Рискът е, че заради политическата нестабилност тази патова ситуация ще продължи още дълго.

Какво от това, че парламентът не работи? Нали има служебно правителство, защо е нужно да има редовно? Какво ни засягат политическите спорове, пазарлъците за коалиции и обещанията?


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
България все още не е получила пари по Плана за възстановяване, от който чака 12 млрд. лв.

Причината за това са забавени реформи и липса на законови промени, които са задължително условие за финансирането.

Рискът е, че заради политическата нестабилност тази патова ситуация ще продължи още дълго.

Какво от това, че парламентът не работи? Нали има служебно правителство, защо е нужно да има редовно? Какво ни засягат политическите спорове, пазарлъците за коалиции и обещанията?

Много хора навярно си задават такива въпроси през последните дни преди и след изборите за Народно събрание. И допускат сериозна грешка.

В парламентарна република действащият парламент е основен елемент. Липсата му има непосредствен ефект върху ежедневието, и то в негативна посока - блокират се определени процеси, свързани с инфраструктурни инвестиции, по-добро здравеопазване, модерни училища, електронни услуги и много други. Прост пример - улицата ви може да стои разкопана вече втора година, защото нямаше парламент, който да прокара индексация на цените на обществените поръчки и строителите отказаха да работят.

Такъв пример са и проектите в Плана за възстановяване и устойчивост, които вече втора година се търкалят в папките, вместо да се реализират.

За разлика от предишните фондове на ЕС при плана, по който България разполага с 12 млрд. лв., има задължително условие за достъпа до пари и това са реформите. Казано иначе - няма да получим нищо, докато не извършим заложените десетки законодателни и институционални промени. Поредният парламентарен вакуум през изминалите два месеца и все по-големия риск за нов такъв гарантират поредно забавяне.

Но вече не става въпрос само за това кога ще вземем аванс или първо плащане - общо 4 млрд. лв., които могат да влязат в икономиката на страната още до средата на 2023 г. Времето изтича и изглежда все по-вероятно проектите въобще да не бъдат реализирани. Или с други думи, вече не става дума кога и кой ще вземе парите, а дали изобщо ще има такива пари.

Какво пропускаме

Първото плащане по плана е предвидено да бъде в размер 2.67 млрд. лева. Парите всъщност вече трябваше да са в българския бюджет, но все още не са преведени. От необходимите общо 21 предварителни условия страната все още не е изпълнило едно от тях - обществената поръчка за развитие на системата TETRA и на радиорелейна мрежа.

Съкращението вероятно не говори много на хората извън полицията, пожарната и армията, но е ключово за отпускането на парите. Търгът за въпросната мрежа бе обявен в последните дни на кабинета "Петков" в края на юли, но поради куп проблеми в документацията и кратките срокове не се яви нито един кандидат. Служебното ръководство на МВР пусна поръчката наново в края на август и в изключително кратки срокове - само за месец, вече има обявено класиране. До сключването на договор обаче ще се стигне най-рано в средата на октомври, след като изтекат сроковете за обжалване и ако няма жалби от отстранените кандидати.

Дори това "препятствие" да бъде преодоляно и плащането от 2.67 млрд. лв. да се случи, съвсем скоро ще се появи нов подобен проблем - я в някое министерство, я в компании като "Железопътна инфраструктура" или агенции като тази по заетостта и много други институции, които влизат в определението "тромави".

Това, че вече има някои обявени процедури по плана за възстановяване - като финансирането за ВЕИ за фирмите или за проекти за киберсигурност, за санирането на блокове и др., не означава, че разходите по тях ще бъдат покрити от ЕС. За момента пари се отпускат от бюджета с надеждата в бъдеще да бъдат възстановени. Но ако планът за възстановяване се провали и забави прекомерно, тези пари може да останат за сметка на бюджета. Или с други думи, твърде вероятно е дефицитът да расте. Това застрашава стабилността на икономиката и приемането в еврозоната.

Какво предстои

Факт е, че служебното правителство започна с подготовката на някои от важните законопроекти, които са задължително условие за второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост в размер на 724 млн. евро или 1.41 млрд. лв.

Срокът за изпълнението на заложените общо 66 предварителни условия за този транш обаче е 31 декември 2022 г. или след по-малко от три месеца, в които има доста почивни дни. Към момента са изпълнени само 3 от въпросните реформи. Останалите чакат най-вече парламента, тъй като са промени в законодателството.

По всяка вероятност Народното събрание ще може да започне работа ефективно (с изработването на правилник, сформирането на комисии и т.н.) едва в края на октомври. А това скъсява допълнително възможностите да се свърши каквото и да било, още повече че основна тема ще бъде бюджетът за 2023 г.

А сред промените, които планът за възстановяване изисква, са изключително важни и тежки реформи в съдебната система, здравеопазването и най-вече енергетиката. Например либерализацията на пазара на електроенергия на едро. Това означава Националната електрическа компания да спре да бъде обществен доставчик на ток и да не купува енергия по регулирани цени от АЕЦ "Козлодуй", ТЕЦ-овете, малките ВЕИ и ВЕЦ, която след това да продава на електроснабдителните дружества, а те от своя страна да я доставят на потребителите. Вместо това самите "Електрохолд" (преди ЧЕЗ), ЕВН и "Енерго-про" ще трябва да си купуват тока от борсата, където обаче цените са критично високи и волатилни. Без компенсаторен модел това ще се пренесе към крайните клиенти, което е буквално недопустимо в настоящия момент.

Едно редовно правителство с решение на парламента зад гърба си би могло да издейства отсрочка точно за тази реформа, но към момента няма данни подобен ход дори да се подготвя.

Малко по-напред в бъдещето - през 2025 г., е заложено да бъде извършена и либерализация на пазара на ток на дребно. Това означава домакинствата да купуват ток директно на борсови цени. Тя трябва да се случи чрез постепенно дерегулиране на цените за домакинствата в следващите години - съответно през 2023 и 2025 г. Ясно е, че и тук ще са нужни твърди политически решения, за да не се стигне до шок за потребителите, ако войната в Украйна продължава и пазарите не са се успокоили.

Пак в рамките на тази година са заложени още реформи - на пазара на балансираща енергия, стимули за ВЕИ, регулация за съхранението на енергия и други. Обещани са промени, които да улеснят свързването и пускането в експлоатация на съоръжения за съхранение на енергия - обещаният огромен батериен парк, както и пилотният проект за производство на геотермална енергия.

Проблемът е, че нито един от тези законопроекти не е подготвен и представен за обществено обсъждане от Министерството на енергетиката. Което реално означава, че няма почти никакъв шанс реформите да се случат до края на тази година или ако такива все пак има, те биха били със спорно качество.

Проекти на пауза

Освен нормативните обаче не вървят и физическите проекти. Вярно, че парите все още ги няма, но поне могат да се подготвят тръжни документации, да се обявят поръчки, да се класират изпълнители и да се чакат само траншовете от Брюксел за започване на строителството.

Ето например амбициозния проект за инсталирането на батерии за съхранение на енергия. По него няма данни някой в държавното управление да работи, а мащабите са такива, че ако не се поръчат сега, въпросните батерии просто няма откъде да се вземат. И в един момент може да се окаже, че просто този проект няма как да бъде изпълнен.

Същото е с оборудването на технологичните стаи в училищата в цялата страна, с модернизацията на "Български пощи", с поръчката на новите влакове или с изграждането на държавната интернет мрежа.

И тук е важно да се припомни, че забавянето в изпълнението на изисквания за пускането на парите не значи, че накрая все пак ще получим финансирането. Плановете за възстановяване са с много стриктни срокове и е абсолютно задължително всички проекти, които се изпълняват по тях, да бъдат напълно завършени до края на 2026 г. Дори един да се провали, ще има провал на целия план и страната ще се наложи да връща парите, които вече е получила. А това вече е огромен риск, който политиците трябва добре да преценят.