Новият брой:
Служебната президентска република

Калин Христов: Инфлацията няма да бъде потисната просто като се покачат лихвите

Според подуправителя на БНБ намаляването на ДДС и ценовите тавани са вредни политики в тази среда

Проинфлационен фактор в Източна Европа е и свиващата се работна сила, обяснява подуправителят на БНБ Калин Христов
Проинфлационен фактор в Източна Европа е и свиващата се работна сила, обяснява подуправителят на БНБ Калин Христов
Проинфлационен фактор в Източна Европа е и свиващата се работна сила, обяснява подуправителят на БНБ Калин Христов    ©  Надежда Чипева
Проинфлационен фактор в Източна Европа е и свиващата се работна сила, обяснява подуправителят на БНБ Калин Христов    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Политиката на понижаване на някои ДДС ставки води до намаляване на приходите, което ще се прояви в по-голям и неустойчив дефицит догодина.
  • Централната банка приема ръста на кредитирането за твърде бърз.
  • Очакванията на банките са покачването на лихвите в България да е плавно и без резки движения.

Ръстът на инфлацията е резултат на дългогодишна интелектуална заблуда и грешки в паричната и фискалната политика, като тя е движена както по линия на свръхстимулирано търсене, така и на шокове в предлагането. Тази теза застъпи подуправителят на БНБ Калин Христов по време на форума "Инфлацията - криза и възможност", организиран от телевизия Bulgaria ON AIR.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Политиката на понижаване на някои ДДС ставки води до намаляване на приходите, което ще се прояви в по-голям и неустойчив дефицит догодина.
  • Централната банка приема ръста на кредитирането за твърде бърз.
  • Очакванията на банките са покачването на лихвите в България да е плавно и без резки движения.

Ръстът на инфлацията е резултат на дългогодишна интелектуална заблуда и грешки в паричната и фискалната политика, като тя е движена както по линия на свръхстимулирано търсене, така и на шокове в предлагането. Тази теза застъпи подуправителят на БНБ Калин Христов по време на форума "Инфлацията - криза и възможност", организиран от телевизия Bulgaria ON AIR.

Затова според централния банкер ръстът на цените няма да бъде овладян само с покачване на лихвите, а временните палиативни мерки като сваляне на ДДС и налагане на административни тавани биха били по-скоро вредни.

Диагноза, започваща от 2008 г.

"Още от фалита на Lehman Brothers всички бяхме в интелектуална заблуда, че сме в това, което наричаме secular stagnation. Че инфлацията ще е перманентно ниска и че действат много силни дефлационни сили", обясни Христов. Отговорът на това според него са постоянни фискални стимули, като Европа се е превърнала в най-краен пример на абсолютна липса на консолидация. В същото време паричната политика е ултрастимулираща, особено в еврозоната, където дълги години се поддържа quantitative easing (изкупуване на книжа на вторичните пазари, което налива ликвидност) и отрицателни лихви.

Оценката на Христов е, че последните доказано имат само негативни ефекти - надуват финансови балони и водят до ръст на цените на недвижимите имоти. Друг резултат според централния банкер е възходът на криптоактивите, които той в голямата си част описва като "измамни схеми, облечени в доста софистицирани технологични опаковки".

От гледна точка на предлагането пък още преди ковид и войната в Украйна фактор е бил свиваща се работна сила, която особено силно влияе на Източна Европа - в България тя намалява с около 90 хил. души годишно. Това дава по-голяма сила на работниците, особено квалифицираните, и така всъщност в много сектори се наблюдава и реален ръст на заплатите, т.е. такъв, надхвърлящ инфлацията. "Така че механизмът на спирала вече работи", казва Христов.

Изключение, но с рискове

Калин Христов обаче описва България по-скоро като отличаваща се от общата европейска картина. "България е от малкото, които след първоначалните дефицити успя да направи определено ниво на консолидация", каза той.

Същевременно обаче той разкритикува и някои аспекти от водената от страната финансова политика в последните години. "Стимулиране на търсенето през намаляване на данъка върху него ДДС не е добра в настоящата среда", заяви Христов. Следствие от нея е и намаляване на приходите, което ще се прояви в по-голям и неустойчив дефицит, а ако се тръгне към увеличаване на данъци върху труда и капитала, то също ще е с проинфлационно влияние.

"Политиката да се решава инфлация с административни тавани на цените е силно заблуждаваща", смята още Христов, като според него това е най-лесно и първосигнално решение, но то е неустойчиво. Обикновено след въвеждането им фискалните разходи стават прекалено големи и това води до отмяната им, което след това произвежда нов скок на цените. Тази динамика се е наблюдавала и през 70-те години на миналия век в САЩ.

Според Христов спрямо тогавашния период на инфлация има една голяма положителна разлика - сега има много по-малко излишен труд и качването на лихвите не предизвиква безработица, което е добре за банките. Същевременно обаче има и негативна разлика - много по-високи нива на задлъжнялост на домакинства, фирми и правителства.

Към неговата оценка до голяма степен се присъедини и бившият финансов министър Петър Чобанов, според когото ковид кризата е предоставила и възможности за България, която хронично страда от липса на достатъчно инвестиции, но мерките не са били калибрирани в правилната посока и тези възможности са изпуснати.

Спокойствието на банкерите

На този фон участващите в дискусията банкери по-скоро излъчваха оптимизъм. Главният изпълнителен директор на Пощенска банка Петя Димитрова обрисува 2022 г. като рекордна за банковата система, която е стабилна, ликвидна, добре капитализирана с ниски нива на лоши кредити, за някои банки под 4%. Освен това и страната е с много добри макроикономически показатели.

Нейните очаквания са покачването на лихвите да е плавно и без резки движения. А банките са готови за предизвикателствата, като кредитирането ще се забави и заради повишените от регулатора капиталови буфери.

Главният изпълнителен директор на ПИБ Никола Бакалов също обрисува сектора по скоро като решение, отколкото основа на проблема. Според него при свиване на ликвидността ще има криза на доверие между пазарните участници и тук банките могат да помогнат с различни инструменти като акредитиви и факторинг услуги.

Само председателят на надзорния съвет на Прокредитбанк Петър Славов акцентира повече върху рисковете на средата, като каза, че очаква следващата година една от най-употребяваните думи да е "стагфлация", и описа периода на лесен достъп до кредит като "една от най-големите грешки в историята". Все пак той смята, че е по-вероятно в следващите години изборът да е по-високо ниво на инфлация вместо потискане на икономическия растеж.

Подуправителят на БНБ обаче предупреди да не се разчита прекалено на текущите добри резултати, като обясни, че централната банка приема ръста на кредитирането за твърде бърз и покачването на антицикличния буфер в края на миналата година е било именно за да изпрати този сигнал. Той обаче не е бил разчетен и затова в края на септември БНБ затегна още изискването си.

"Цикълът на повишение на лихвените проценти винаги първоначално е положителен за банките", каза още той. Те могат по бързо да пренесат ефекта върху цената на кредитите, а тъй като са ликвидни, могат да забавят пренасянето на покачването на лихвите. "Моят съвет е да не го отлагат твърде много, защото много бързо се включва механизмът на търсенето на кредит от правителството и то изтласква частния кредит. Проблемът е средносрочен. Не залагайте на краткосрочно разширяване на нетния лихвен доход. По-добре е да се събира ликвидност отсега", обобщи Христов.