Пет тренда за икономиките на общините в Софийска област

Общините в състава на Софийска област са с много различни равнища на икономическо развитие заради големия ѝ географски обхват и различните модели на местните икономики

Общините в състава на Софийска област са с много различни равнища на икономическо развитие - очаквано заради доста големия ѝ географски обхват и различните модели на местните икономики
Общините в състава на Софийска област са с много различни равнища на икономическо развитие - очаквано заради доста големия ѝ географски обхват и различните модели на местните икономики
Общините в състава на Софийска област са с много различни равнища на икономическо развитие - очаквано заради доста големия ѝ географски обхват и различните модели на местните икономики    ©  Надежда Чипева
Общините в състава на Софийска област са с много различни равнища на икономическо развитие - очаквано заради доста големия ѝ географски обхват и различните модели на местните икономики    ©  Надежда Чипева
На 14 октомври (петък) 2022 г. заедно със седмичния брой на "Капитал" ще се разпространява и специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Софийска област.

На 26 октомври (сряда) 2022 г. ще се проведе Среща на бизнеса в Софийска област.

Присъствието на събитието е безплатно, но е необходима предварителна регистрация, която може да направите на сайта на събитието.
Темата накратко
  • В Софийска област се оформят най- общо два икономически центъра - на общините около София като Божурище и на Средногорието.
  • Пазарът на труда в общините е с разнопосочна динамика.
  • Пандемията доведе до сериозен прилив на население в общините непосредствено до столицата.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
На 14 октомври (петък) 2022 г. заедно със седмичния брой на "Капитал" ще се разпространява и специалното издание от поредицата "Капитал Градове", посветено на Софийска област.

На 26 октомври (сряда) 2022 г. ще се проведе Среща на бизнеса в Софийска област.

Присъствието на събитието е безплатно, но е необходима предварителна регистрация, която може да направите на сайта на събитието.
Темата накратко
  • В Софийска област се оформят най- общо два икономически центъра - на общините около София като Божурище и на Средногорието.
  • Пазарът на труда в общините е с разнопосочна динамика.
  • Пандемията доведе до сериозен прилив на население в общините непосредствено до столицата.

Икономиките на общините в София-област са неразривно свързани с тази на столицата - докато градът съсредоточава в себе си услугите, периферните общини се специализират в различни индустриални и транспортни дейности. Между равнищата на икономическо развитие вътре в областта се наблюдават значителни разлики, като водещите общински икономики са тези на Средногорието и близките до София индустриални общини. Това съчетание води до благоприятни условия на местните пазари на труда, но подобно на почти цялата страна налице са значителни демографски предизвикателства.

Разнообразните икономики на София

Общините в състава на Софийска област са с много различни равнища на икономическо развитие - очаквано заради доста големия ѝ географски обхват и различните модели на местните икономики. Оформят се най-общо два центъра. Единият са общините в непосредствена близост до столицата - Божурище (21.5 хиляди лева добавена стойност на човек през 2020 г.), Елин Пелин (18.6 хиляди лева/човек), Костинброд (13.2 хиляди лева/човек) и Ботевград (12 хиляди лева/човек), които по икономическо развитие застават далеч пред останалите, които не успяват да прехвърлят 5 хиляди лева добавена стойност на човек. Другият е Средногорието - въпреки че поради поверителност там данни за добавената стойност липсват, редица други индикатори (да речем, средните заплати) сочат, че Пирдоп, Челопеч и Мирково са сред най-развитите общини не само в Софийско, но и в страната като цяло.

В контраст на столицата, където основният двигател на развитието са услугите, Софийска област дължи значителния си икономически растеж в предкризисния период на силната индустрия. Това важи с особена сила за Божурище, където инвестициите в преработващата промишленост доведоха до един от най-бързите ръстове на заетостта и доходите през последните години. Сходен е и моделът на развитие на Костинброд и географски по-отдалечения от столицата Ботевград, където развиват дейността си част от водещите индустриални предприятия в страната като цяло. От своя страна Елин Пелин съсредоточава значителна част от логистиката в Западна България благодарение на близостта си както до магистралата, така и на много добрата си свързаност със София-град. Част от по-близките на столицата общини - Своге, Ихтиман, Сливница, пък играят ролята най-вече на източник на работна сила, както личи от високата ежедневна трудова миграция. Ясното разделение между съсредоточаването на услугите в София и силната индустрия в околните ѝ общини и Средногорието демонстрират потребността да се мисли отвъд границите на областите и общините в посока на интегрирани икономически единици.

Фокусираните инвестиции

И при прегледа на разпределението на инвестициите в региона се сблъскваме с липсата на данни за водещите икономики на Средногорието - иначе и тук Челопеч, Пирдоп и Мирково биха се наредили сред лидерите както по чуждестранни капитали, така и по разходи за дълготрайни активи. Извън тях номинално лидерът по ПЧИ в областта е Елин Пелин, който към края на 2020 г. е привлякъл общо 414 милиона евро чуждестранен капитал, следван от Ботевград с 256 милиона евро и Божурище с 228 милиона евро. Извън тези три общини (и Средногорието) значително присъствие на външни инвестиции има и в Костинброд, където обемът им достига 86 милиона евро. Очаквано, повечето инвестиции са струпани в сферата на промишленото производство, а в Елин Пелин - и в транспорта и логистиката. Претеглени спрямо населението, лидер по ПЧИ в областта е Божурище с 23.6 хиляди евро на човек от населението, следван от Елин Пелин (17.7 хиляди евро/човек), като и двете общини са сред топ 10 в цялата страна по този показател. Годината на ковид-19 се характеризира с малки промени в обема на инвестициите, като изключение от това е Костинброд, където се наблюдава свиване с 16 милиона евро.

От гледна точка на текущите инвестиционни дейности най-много разходи за придобиване на ДМА през 2020 г. са реализирани в Ботевград (165 милиона лева), Елин Пелин (154 милиона лева) и Божурище (60 милиона лева). Важно е да отбележим обаче, че докато в Ботевград става дума по-скоро за еднократна голяма инвестиция, в останалите равнищата на разходите за машини, земя и сгради са относително постоянни и ритмични. Що се отнася до разходите по европейските фондове, почти всички общини в периферията на столицата се характеризират с ниска степен на усвояване. Изключение тук прави Костинброд, където от началото на европейските инвестиции в страната до средата на 2021 г. са били изхарчени 5.4 хиляди лева на човек от населението - една от най-високите суми в страната, благодарение най-вече на изграждането на инсталации за третиране на отпадъци.

Неравномерният пазар на труда

Също както при макроикономическите показатели, и при тези на пазара на труда се наблюдават големи разлики между отделните общини в състава на Софийска област. Това е най-видимо в дела на наетите сред населението на 15 и повече години, който варира между впечатляващите 81% в Челопеч до едва 11% в Антон. Прави впечатление, че общините с голяма местна заетост са и тези, където има активна локална икономика и високи инвестиции - в Ботевград, Божурище, Пирдоп, Елин Пелин и Костинброд делът на наетите надхвърля 40% от населението в трудоспособна възраст, но в останалите е под 25%. Важно е да отбележим, че този индикатор не включва работещите в съседни населени места, което означава, че реалната заетост на местата, свързани най-тясно със столицата, е по-висока. В динамика повечето общини претърпяват свиване на местните пазари на труда през 2020 г., в по-сериозните случаи от порядъка на 3-4 пр.п. в дела на наетите. Изключение прави Божурище, която и в пандемичната година продължава да добавя нови работни места.

Въпреки големите разлики в заетостта ниската безработица в по-голямата част на областта говори за положителното влияние на София върху местните пазари на труда. През 2021 г. коефициентът на безработица според Агенцията по заетостта е бил под 5% в 10 общини, а над 10% е той единствено в Долна баня и Правец, като и в двете има ясна тенденция към спад спрямо предишната година. Почти всички (без четири - Божурище, Ботевград, Антон и Челопеч) общини в областта регистрират спад на безработицата спрямо пандемичната година.

Софийска област съдържа в състава си и общините, които традиционно оглавяват класацията по заплати в страната. Традиционен лидер по този показател е Челопеч, където през 2020 г. средната брутна заплата на наетите надхвърля 2.6 хиляди лева месечно. Високо е заплащането и в Пирдоп - над 1.9 хиляди лева, както и в Елин Пелин (1.6 хиляди лева).

Образователните постижения

Въпреки че често добрите ученици от Софийска област се насочват към водещите училища в столицата, вместо да учат в малките общини, повечето постигат относително добри резултати в училищното образование. Това личи особено ясно при прегледа на данните от националното външно оценяване след седми клас, като за учебната 2021/2022 г. повечето общини (освен Антон) постигат над 40 от възможни 100 точки на изпита по български език и литература. Не толкова еднозначни са резултатите по математика, където нито една община не постига среден резултат над 50 точки. Тази значителна разлика между българския език и математиката обаче е повсеместен проблем, характерен за почти всички общини в страната.

При държавните зрелостни изпити повечето общини в областта постигат високи резултати, като изключение прави Ихтиман. На този етап от образованието обаче конкуренцията на елитните гимназии в София има още по-голям ефект за привличане на най-добрите ученици. Прави впечатление също, че богатите общини в Средногорието успяват да привлекат голям брой преподаватели, като отношението учители/ученици в тях е едно от най-благоприятните в страната.

Демографските предизвикателства

Подобно на почти всички общини в страната, и тези на София-област страдат от значителни демографски проблеми. Пандемията обаче доведе до сериозен прилив на население в общините непосредствено до столицата. През 2020 г. всички части на София-област регистрираха значителен положителен механичен прираст, до цели 190‰ в Горна Малина и 152‰ в Божурище. Ефектът на пандемията е по-скоро временен, като през 2021 г. почти всички общини отново започват да губят население от миграционните процеси. Изключение правят Чавдар и Челопеч, които запазват значителен положителен механичен прираст и през миналата година.

От гледна точка на натуралната динамика на населението всички общини имат отрицателен естествен прираст, като според последните данни единствено в Ихтиман и Правец коефициентът е под 10‰, а в цели пет общини е надхвърлил 20‰. Същевременно общините по границата със Сърбия са сред тези с най-застаряло население в страната.