БНБ очаква застой на икономиката и свиване на инфлацията през 2023 г.

Централната банка залага едва 0.1% ръст на БВП догодина и вдигане на лихвите още тази зима

Хората ще свиват разходите си, а фирмите инвестициите
Хората ще свиват разходите си, а фирмите инвестициите
Хората ще свиват разходите си, а фирмите инвестициите    ©  Юлия Лазарова
Хората ще свиват разходите си, а фирмите инвестициите    ©  Юлия Лазарова
Темата накратко
  • Институцията прогнозира свиване на потреблението и на инвестициите на фирмите
  • Към края на годината се очаква инфлацията да падне малко под сегашните пикови стойности, а към края на 2023 г. да е 4.1%.
  • Лихвите по кредитите и по депозитите също ще тръгнат нагоре още през четвъртото тримесечие на 2022 г.

Символичен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 0.1% и укротяване на настоящата двуцифрена инфлация до 4.1%. Това залага БНБ в базовия сценарий на актуализираната си макроикономическа прогноза. Тя обаче не отчита ефектите от политическата нестабилност в страната или от евентуален недостиг на природен газ, така че данните могат да се четат и като скрито предупреждение за рецесия и спад на БВП поне в рамките на отделни тримесечия.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Институцията прогнозира свиване на потреблението и на инвестициите на фирмите
  • Към края на годината се очаква инфлацията да падне малко под сегашните пикови стойности, а към края на 2023 г. да е 4.1%.
  • Лихвите по кредитите и по депозитите също ще тръгнат нагоре още през четвъртото тримесечие на 2022 г.

Символичен ръст на брутния вътрешен продукт (БВП) от 0.1% и укротяване на настоящата двуцифрена инфлация до 4.1%. Това залага БНБ в базовия сценарий на актуализираната си макроикономическа прогноза. Тя обаче не отчита ефектите от политическата нестабилност в страната или от евентуален недостиг на природен газ, така че данните могат да се четат и като скрито предупреждение за рецесия и спад на БВП поне в рамките на отделни тримесечия.

С това централната банка се вписва в общата тенденция на институциите, които променят очакванията си за 2022 г. нагоре (+0.9 пункта до 2.8%), за сметка на влошаване на прогнозите за догодина (-1.6 пункта). Същевременно обаче БНБ се откроява с най-негативна нагласа за 2023 г.

Ефектът на запасяването

Един от най-значимите фактори за голямата ревизия в данните на БНБ са отчетените в първото полугодие на тази година необичайно големи натрупвания на запаси от фирмите. Първоначално изненадващите числа будеха недоумение и в предишната си прогноза анализаторите на БНБ даваха като възможно обяснение статистически неточности или повече незавършено производство и запасяване със суровини и материали заради очакваното им поскъпване. Сега акцентът е върху последните две интерпретации, като според БНБ увелчаването на запасите неутрализира вече усещащите се негативни ефекти от свиващото се вътрешно търсене и отрицателния принос на нетния износ.

Всъщност от БНБ подчертават и че обичайно запасите не са обект на прогнозиране, но сега са включени в оценките заради екстремните стойности, като без тях прогнозите биха били за 1.2% ръст на БВП през 2022 и 0.8% през 2023 г.

Извън това през 2022 г. и 2023 г. се очаква частното потребление да се свива (с по-съществена ревизия надолу за догодина), въпреки растящите доходи и щедрите социални мерки като основното обяснение е намаляващата покупателна способност заради инфлацията. За сметка на това по-силен спрямо предходните прогнози положителен принос се предвижда да даде правителственото потребление, което да нарасне с 6% през 2022 г.

БНБ очаква общият спад от 1.5% при инвестициите за 2022 г. да се дължи на частния сектор.

"Инвестиционната активност на фирмите ще продължи да бъде ограничавана от повишената икономическа несигурност, влошените нагласи на мениджърите за бъдещата производствена активност, поскъпването на стоките с инвестиционно предназначение и затрудненото финансиране със собствени средства в някои сектори предвид повишените разходи за производство", пише в анализа, където като фактор се изтъква и покачването на лихвите. Същевременно очакванията са правителствените инвестиции да се повишат на годишна база, основно благодарение на европейските средства.

Пикът на инфлацията

Според БНБ в момента отчитаните рекордни от 1998 г. насам стойности на индексите на потребителските цени са близо до върха си. Прогнозата е в края на годината инфлацията да е малко под тях - 14.9%, а към края на 2023 г. вече да е 4.1%. И двете числа са ревизирани съвсем леко нагоре.

Основната причина за края на инфлационния натиск е изчерпването на базовия ефект от резките покачвания на цените на енергоизточниците миналата есен. "Низходящата динамика на инфлацията се определя най-вече от външните допускания, които към момента на изготвяне на прогнозата предполагат понижение на годишна база на международните цени в евро на енергийните продукти в края на 2023 г. и 2024 г., както и от същественото забавяне на годишния растеж на цените на внасяните в страната хранителни продукти", обясняват от БНБ.

Премахването на временните ДДС облекчения (намалени ставки за ресторанти, хляб, газ и парно) се очаква да има слаб проинфлационен ефект.

На пръв поглед донякъде странно прогнозираният спад на икономическата активност не се съпътства с ръст на безработицата, а напротив БНБ очаква тя да спада от 4.6% през 2022 г. до 4.2% през 2024 г. Това се дължи най-вече на свиващата се работна сила заради влошаващата се демографска тенденция пред страната.

Кредитно затягане

БНБ покачва малко очакванията си за ръста на кредитирането през 2022 г. от 8.4 на 10.4%, но приземява очакванията си за следващите две години до нива около и малко над 5%. През целия период се предвижда ръстът при депозитите да надхвърля този на отпуснатите заеми.

В основата на тези процеси е започналият цикъл на увеличаване на лихвените проценти, който ще се усети бързо и в България. "Очакваме както лихвите по кредитите, така и тези по депозитите в България да се повишат значително спрямо текущите много ниски в исторически план нива, като най-голямо увеличение се очаква през четвъртото тримесечие на 2022 г. и през първата половина на 2023 г.", прогнозира БНБ без да посочва конкретни нива.

Според централната банка инфлацията и отрицателните реални лихви са съществен фактор за засиленото търсене на жилищни кредити и то вероятно ще продължи. При фирмите пък в последните месеци основен двигател стана търсенето на оборотно финансиране заради "икономическата несигурност, продължаващите затруднения във веригите за доставки и значителното поскъпване на основни суровини и материали. "През 2023 г. очакваме забавяне на растежа на кредита както за домакинствата, така и за нефинансовите предприятия, за което ще окажат влияние повишаването на лихвените проценти по кредитите в съчетание с прогнозираната по-ниска инфлация, както и предвижданото забавяне на растежа на частното потребление и слаба инвестиционна активност на фирмите", прогнозира още БНБ