Възможна ли е нова шистова революция

Енергийната криза разклати забраната за шистов газ в ЕС

Въпреки обещаващите залежи фракингът от години е забранен в повечето държави членки и по всичко личи, че ситуацията няма да се промени

До момента в Европа няма производство на шистов газ въпреки данните за значителни залежи
До момента в Европа няма производство на шистов газ въпреки данните за значителни залежи
До момента в Европа няма производство на шистов газ въпреки данните за значителни залежи    ©  Reuters
До момента в Европа няма производство на шистов газ въпреки данните за значителни залежи    ©  Reuters
Темата накратко
  • Оценките сочат, че Европа има по-обещаващи залежи дори и от САЩ.
  • Фракингът обаче от години е забранен в повечето държави членки и няма изгледи това да се промени.
  • Докато текат дебатите по темата, енергийната трансформация към ВЕИ и водород може да се случи.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Оценките сочат, че Европа има по-обещаващи залежи дори и от САЩ.
  • Фракингът обаче от години е забранен в повечето държави членки и няма изгледи това да се промени.
  • Докато текат дебатите по темата, енергийната трансформация към ВЕИ и водород може да се случи.

Оценките показват, че Европа разполага с повече залежи на шистов газ от САЩ, които именно с разработването на тези си находища станаха най-големия износител на газ в света. Въпреки огромните запаси обаче Старият континент остава най-големия вносител. Хидравличното разбиване има много противници заради потенциалния му отрицателен ефект върху околната среда и голямата гъстота на населението тук.

С най-голямата енергийна криза в историята обаче привържениците на този метод за добив на природен газ твърдят, че потенциалът на Европа е необходим днес повече от всякога. Ефектите няма да бъдат усетени веднага, но биха помогнали за средносрочната енергийна независимост на съюза. В същото време фракингът от години е забранен в Германия (от 2017), Франция (2011), Дания и България (2012), Холандия (2015). Швеция обяви, че добивът на шистов газ не е икономически изгоден, а в Полша големи компании за добив напуснаха страната след разочароващи резултати.

С признаването на ЕК, че най-големият потенциал на Европа сред неконвенционалните изкопаеми горива е шистовият газ, дебатът обаче отново излиза на дневен ред. А в Унгария и Обединеното кралство (макари само временно) вече предприеха и конкретни действия в тази посока.

Регулаторната рамка на ЕС

"Прерогатив на държавите членки е да решат какъв да е техният енергиен микс. В момента сме изправени пред недостиг на газ и планът REPowerEU признава, че вътрешните източници могат да играят роля в замяната му", каза през юли енергийният еврокомисар Кадри Симсон за "Капитал''. Европейската комисия няма правно основание да налага конкретна политика на ЕС по отношение на разработването на шистов газ в държавите членки. Въпреки това въздействието върху околната среда от добива попада в рамките на компетентностите на ЕС.

През януари 2014 г. ЕК прие и необвързваща Препоръка 2014/70/ЕС относно използването на хидравлично разбиване за проучване или производство на шистов газ/нефт, т.е. фракинга. Препоръката засяга най-вече екологичните аспекти на хидравличното разбиване, което може да има трансгранично въздействие.

"Обществеността трябва да бъде информирана за всички химикали, използвани в процеса. Държавите членки остават свободни да избират дали да продължат с проучването, или да изберат да забранят фракинга", се казва в документа. Държавите, които изберат да прилагат фракинга, бяха поканени да използват препоръката на комисията и да докладват ежегодно на изпълнителния орган на ЕС. Въпреки това предоставената информация за дейностите по добив на шистов газ от страните членки е непълна, уклончива, а в някои случаи изглежда подвеждаща.

С руската инвазия в Украйна доставките на газ от Русия за Европа намаляха със 75% за последната година. Докато европейците са изправени пред рекордни сметки за ток, ЕС разполага с приблизително 14 трилиона кубически метра шистов газ, заровен в земята на континента. Вместо това държавите членки внасят огромни количества втечнен газ, извлечен по метода фракинг от Щатите.

Според Саймън Декейрел, политически анализатор от European Policy Center (EPC) обаче, Европа има по-малко благоприятна геология в сравнение със САЩ, по-висока гъстота на населението, по-малко благоприятни регулаторни рамки, по-добра мобилизация на екологичните групи", което е основна предпоставка потенциалът от шистов газ на континента да не успява да се реализира.

Шистовият газ и Зелената сделка

С войната в Украйна Европейският зелен пакт се превръща в още по-неотложна задача. "След руската инвазия аргументите за бърз преход към чиста енергия никога не са били по-силни и ясни", казва вицепредседателят на ЕК Франс Тимерманс. Това включва ускоряване на екологичните цели на ЕС "с по-високи или по-ранно изпълними цели за възобновяема енергия и енергийна ефективност" за 2030 г., добавя Тимерманс.

ЕС подкрепя 45% дял на възобновяеми енергийни източници до 2030 г., значително увеличение от предложението на комисията за 40%, внесено преди по-малко от година. При настоящите темпове това означава грубо удвояване на дела на възобновяемите енергийни източници за по-малко от осем години (ЕС е около 22%, според Евростат). Крайната цел е въглеродно неутрална икономика - без изкопаеми горива и замърсяване до 2050 г.

В същото време вносът на петрол и газ, извлечени чрез фракинг от други държави (т.нар. изтичане на въглерод), компенсират за руската енергийна зависимост, но не и за изпълнението не само на европейските, но и глобалните климатичните цели, за които ЕС ще настоява на COP 23 в Египет през настоящия месец.

Ситуацията в държавите членки

В момента Европа няма производство на шистов газ - въпреки данните за значителни залежи, проучванията, осъществени в Полша, Румъния, България, Литва, и някои пилотни проекти за добив.

🇧🇬 България наложи мораториум върху фракинга още през януари 2012 г. и отне лицензите за проучване на шистов газ. Според някои анализи разработването на шистов газ в България може да създаде 25 000 до 39 000 работни места и да увеличи растежа на БВП с 0.6 до 0.74 процентни пункта за период от 40 години. Преди мораториума три компании проучваха шистов газ: "Парк плейс", която сондира край каварненското село Вранино, "Дайрект петролеум" край село Девенци и "Русгеоком" в Добруджа.

🇩🇰 Дания одобри проучвателни сондажи в Ютланд през 2014 г. Мнозинството датчани подкрепяха експлоатацията на шистов газ. Проучванията в Северна Дания обаче бяха прекратени, тъй като беше открито само ограничено количество шистов газ.

🇫🇷 Франция има едни от най-големите прогнозирани запаси от шистов газ в Европа. Френското правителство обаче забрани фракинга през 2011 г. и отмени лицензите за проучване. През октомври 2013 г. конституционният съд на Франция потвърди забраната.

🇩🇪 Германия възприема предпазлив подход към разработването на шистов газ, в съответствие с неотдавнашен доклад на федералната агенция по околната среда. Страната подготви специално законодателство, основано на строги принципи, договорени от министерствата на околната среда и икономиката. Въпреки това предоставените концесии в крайна сметка изтекоха, тъй като повечето дори не достигнаха до операции на обекта.

Испанското правителство подкрепя разработването на шистов газ. Издадени са около 70 разрешителни за проучване (за различни видове въглеводороди), а други 75 очакват разрешение според Испанската асоциация за нефт и газ (ACIEP). Повечето запаси от шистов газ се намират в Баско-Кантабрийския басейн, в северната част на 🇪🇸 Испания. През 2013 г. регион Кантабрия забрани фракинга, но испанският конституционен съд обяви забраната е противоконституционна през юни 2014 г. Според проучване за потенциалните икономически въздействия на шистовия газ страната може да стане независима от вноса на газ до 2030 г. и да изнася газ до 2050 г.

🇱🇹 Литва е в процес на въвеждане на "удобни за инвеститорите" разпоредби за шистов газ. По-рано тази година петролната компания Chevron, която спечели търг за проучване на шистов газ в Литва, се оттегли от страната, позовавайки се на несигурна правна рамка.

🇵🇱 Полша има най-големите ресурси на шистов газ в Европа според оценки на САЩ (EIA). До юни 2014 г. в Полша са пробити 64 проучвателни сондажа, планирани бяха още 20. За да се насърчи проучването на шистов газ, вътрешният добив на шистов газ беше освободен от данъци до края на 2020 г. Силната обществена опозиция обаче - заедно с данъчните опасения, регулаторните забавяния и слабия добив от няколко тестови кладенеца - прогониха инвеститорите. Exxon Mobil (NYSE: XOM), Chevron (NYSE: CVX) и TotalEnergies (NYSE: TTE) бяха принудени да се откажат от проекти в Полша, след като проучванията се оказаха разочароващи.

🇷🇴 Румъния отмени по-ранна забрана през 2013 г. и подкрепи шистовия газ. През май 2014 г. Chevron започна проучвателни сондажи в Румъния. Доклад от 2013 г. показва, че Румъния има добър потенциал за разработване на шистов газ.

Интересният случай на Унгария и Великобритания

През лятото кабинетът на унгарският премиер Виктор Орбан обяви пакет за увеличаване на вътрешното производство на газ и смекчаване на "ефектите от енергийната криза, причинена от продължителната война и погрешните санкции на Брюксел". Ключова част от стратегията е фракинг на газовото находище Nyékpuszta, в източния регион Békés. Проектът вече е обозначен като "инвестиция с висок приоритет" за бързо одобрение и Будапеща се надява, че производството може да започне през януари 2023 г.

В 🇬🇧 Обединеното кралство обаче ситуацията е наистина куриозна. "Газ ще може да тече по тръбите след 6 месеца при съгласие на местните хора", заяви бившият премиер Лиз Тръс по повод решението си да отмени мораториума през лятото, който е в сила от 2019 г. Само няколко седмици по-късно новият премиер Риши Сунак отново обяви, че ще върне забраната. Страната в последните месеци преживя изключително тежки моменти, тъй като битовите потребители са почти изцяло газифицирани, а дългата ръка на "Газпром" се простираше до газовото снабдяване и хранилищата в страната.

Проблемът обаче там е свързан със земетресенията. И конкретно няколко, които се случват преди 3 години и предизвикват сериозен отзвук от научната общност на острова, визирайки, че геологичните особености на шистовите полета не позволяват фракинг. Земетресенията са с магнитуд 2-3 по скалата на Рихтер, като според британски източници мораториумът се използва изцяло по политически причини заради борбата за места в парламента и недоволството на местните общности срещу шистовия добив. Според индустрията ще са необходими пет години и пробиването на 20 до 40 сондажа за фракинг, за да се прецени дали Обединеното кралство има жизнеспособна индустрия за шистов газ.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dabeda avatar :-P
    Da be.. da..

    Моника, стисни зуби.....
    Определено лобистична статия, заедно с другите за ... :зеленото:
    Ама няааме нищо против изсичането на Амазония или Индонезия...
    Ама Белорешки такъв експерт... оцапан със сребърниците на Ковачки, Доган и Нефтохим и Лукойл,,,
    Аре къш... и пръц на въжделенията за шистов газ в Европа...

    А сички корпорации.. те търсят.. държавната помощ!... щото немат и един ледер с гръбнак, който да има стратегия да почне без .. друго си е офис в Подхуене и да сориш с партийноназначени имбецили, заети с Инстаграм лайкове...

    Нередност?
Нов коментар