Новият брой:
Служебната президентска република

Една четвърт от плана за възстановяване - 1.37 млрд. евро, влизат в бюджета

Европейската комисия обяви успешно първо плащане за България, но вторият транш се очаква да бъде сериозно предизвикателство

Заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов определи като голямо предизвикателство изпълнението на условията за второто плащане
Заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов определи като голямо предизвикателство изпълнението на условията за второто плащане
Заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов определи като голямо предизвикателство изпълнението на условията за второто плащане    ©  Надежда Чипева
Заместник министър-председателят по управление на европейските средства Атанас Пеканов определи като голямо предизвикателство изпълнението на условията за второто плащане    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • ЕК разреши получаването на 1.37 млрд. евро за България по плана, ще пристигнат през декември.
  • По-голямо предизвикателство се очаква да бъде второто плащане от 735 млн. евро, свързано с най-трудните реформи, което трябва да бъде заявено началото на 2023 г.
  • Големият въпрос е дали страната ще се възползва от близо 4.5 млрд. евро преференциални заеми, които са по-добрата алтернатива от ДЦК за покриване на капиталовите разходи.

Европейската комисия одобри днес първия транш от безвъзмездни средства в размер 1.37 млрд. евро за България по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Сумата представлява около 23% от всички грантове по плана за възстановяване (общо 5.37 млрд. евро). Предстоят формални процедури, като се очаква през декември средствата вече да са на разположение на страната.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • ЕК разреши получаването на 1.37 млрд. евро за България по плана, ще пристигнат през декември.
  • По-голямо предизвикателство се очаква да бъде второто плащане от 735 млн. евро, свързано с най-трудните реформи, което трябва да бъде заявено началото на 2023 г.
  • Големият въпрос е дали страната ще се възползва от близо 4.5 млрд. евро преференциални заеми, които са по-добрата алтернатива от ДЦК за покриване на капиталовите разходи.

Европейската комисия одобри днес първия транш от безвъзмездни средства в размер 1.37 млрд. евро за България по линия на Механизма за възстановяване и устойчивост (МВУ). Сумата представлява около 23% от всички грантове по плана за възстановяване (общо 5.37 млрд. евро). Предстоят формални процедури, като се очаква през декември средствата вече да са на разположение на страната.

Председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен коментира: "За мен е удоволствие днес да поздравя България (...) за нейния добър и бърз напредък в изпълнението на първия набор от реформи и инвестиции, определени в плана." Според Фон дер Лайен, тези реформи са за:

  • укрепване на рамката за борба с изпирането на пари;
  • подобряване на адекватността и обхвата на схемата за минимален доход и предоставянето на социални услуги в страната;
  • реформиране на предучилищното, училищното и висшето образование и ученето през целия живот,
  • въвеждане на нова стратегия за пътна безопасност;
  • план за действие и създаване на благоприятна инвестиционна среда за разгръщане на високоскоростни и 5G мрежи в страната.

Част от реформите са само първи стъпки, като предстоят няколко последващи етапа, които също ще бъдат наблюдавани. Пълният списък с постигнатия напредък и защо комисията е решила, че София отговаря на условията, може да бъде прочетен тук.

Валдис Домбровскис, заместник-председател на Комисията по въпросите на икономиката в интерес на хората, също отбеляза постигането на "първите 22 ключови етапа и цели, определени в Плана за възстановяване и устойчивост". Това означава, че двете първи препятствия - националният план за развитие на комбиниран транспорт в България до 2030 г., както и обществените поръчки за развитие на системата TETRA и на радиорелейна мрежа на МВР, са изчистени.

Тепърва обаче идват по-големите предизвикателствa преди второто плащане от 735 млн. евро, което България трябва да заяви в първото тримесечие на 2023 г. То е свързано с най-трудния набор от реформи, включително съдебна, които трябва да минат през разделения парламент, без редовно правителство и с реалната възможност от нови избори.

Ако България не успее да получи всички плащания, ще трябва да върне парите в бюджета на ЕС, които вече е взела. И за разлика от оперативните програми тук Брюксел иска първо да види резултатите и след това да преведе грантовете.

Какво финансира планът за възстановяване

Някои от проектите по плана за вече се реализират или са отворени за кандидатстване за бизнеса, като на този етап се финансират с държавни пари. Евентуалното забавяне на плащането по плана щеше допълнително да натовари финансите на страната, които и в момента излязоха на дефицит.

Сред стратегическите инвестиции по плана са завод за батерии, геотермална енергия, национална програма за саниране и над 10 хиляди проекта за фотоволтаични паркове за собствено потребление. Ще трябва да се пуснат СТЕМ центрове в образованието, нови влакове и зарядни станции, бизнес фондове и др.

Какво още трябва да се свърши

Според вицепремиера Атанас Пеканов, който даде брифинг за одобрението на плана, второто плащане вече ще изисква 66 мерки (22 от които са законодателни) и "трябва да ускорим действията си по тях", за да може България да заяви плащане в първото тримесечие на 2023 г .

Основната част от необходимото проектозаконодателство за реализиране на реформите е внесено в Народното събрание, като все още липсват енергийните предложения, които са и най-проблемни в сегашната ситуация. Последните са в процес на обсъждане с Европейската комисия. Сред тях е и определението за "енергийна бедност" и др.

За да получи достъп до средствата, България трябва също да направи две мащабни реформи - в енергетиката, чрез приемане на план за поетапното спиране на въглищните централи до 2038 г. и намаляване на парниковите емисии с 40% до 2025 г., и в правосъдната система, чрез антикорупционен закон, сформирана антикорупционна комисия и специален механизъм за разследване на главния прокурор.

Ако реформите не се случат, България няма да получи следващите траншове от Брюксел и въобще може да провали целият план за възстановяване.

Заемите по плана - все още не заявени

Големият въпрос е дали страната ще се възползва от близо 4.5 млрд. евро в заеми, които ЕК е предвидила за България. Крайният срок за кандидатстване за тях е август догодина, като София дотогава трябва да заяви, че иска да ги отключи и да посочи как ще ги използва.

Дотук поне седем от държавите в ЕС са поискали достъп до заемното финансиране, което предоставят далеч по-изгодни условия от емитиране дълг в момента за покриване на капиталовите разходи. А както казва Лъчезар Богданов от Института за пазарна икономика - всеки нов дълг ще идва с ежегодни разходи за лихви, които всеки бъдещ министър на финансите ще трябва да осигури, преди да дава пространство за пенсии, заплати или болници. А лихвите ще растат още - в опит да овладеят галопиращата инфлация Федералният резерв на САЩ и ЕЦБ продължават да покачват основните лихви и очакванията са това да се случва поне до пролетта догодина.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Пекан е Пеканов лесно ще ги намести ...

    Нередност?
  • 2
    fpd1488699386518396 avatar :-|
    Ivan Mitev

    Националният план за възстановяване и устойчивост е с качество на илюзия, че помага за спасение от нови щети.

    Кратко за ситуацията:
    Сега се употребява създаващ щети метод за работа на Министерството на финансите. Неправилните действия на Министерството на финансите причиняват сегашната инфлация.
    Държавната власт взима заеми за да плаща щети от лошия метод за работа на Министерството на финансите. Заради финансовата неправилност – правителството има сегашните дългове.
    Централната банка е некомпетентна за прекратяване на сегашната инфлация.
    При запазване на финансовите условия – колкото по-пълно се изпълнява Националният план за възстановяване и устойчивост, толкова повече са щетите.
    Необходима е полезна промяна. С подобрен метод за работа на Министерството на финансите е възможно устойчиво развитие.

    Нередност?
Нов коментар