Каква поредна българска евро драма: на терена са БНБ, "Възраждане" и еврофеновете

"Възраждане" превърна недовършена чернова на анализ на БНБ в атака срещу подновените усилия на България за приемане на еврото от 2024 г.

Управителят на БНБ Димитър Радев разтълкува бурята около анализа като "отчаяни стъпки да на противниците на еврото да блокират процеса"
Управителят на БНБ Димитър Радев разтълкува бурята около анализа като "отчаяни стъпки да на противниците на еврото да блокират процеса"
Управителят на БНБ Димитър Радев разтълкува бурята около анализа като "отчаяни стъпки да на противниците на еврото да блокират процеса"    ©  Tsvetelina Belutova
Управителят на БНБ Димитър Радев разтълкува бурята около анализа като "отчаяни стъпки да на противниците на еврото да блокират процеса"    ©  Tsvetelina Belutova
Темата накратко
  • "Възраждане" превърна недовършена чернова на анализ на БНБ в атака срещу подновените усилия на България за приемане на еврото от 2024 г.
  • В документа наистина се набляга на рисковете, но това е експертен поглед на най-лошите сценарии като разпад на самата еврозона.
  • Ако България изпусне срока сега, ще се лиши от по-ниски лихви за фирми и държавен дълг.

По темата "за" и "против" еврото българските икономисти в последните години заприличаха на футболни агитки след дерби. Всеки е фен на своя отбор и едва ли има аргумент, способен да го накара да мине в другия лагер.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • "Възраждане" превърна недовършена чернова на анализ на БНБ в атака срещу подновените усилия на България за приемане на еврото от 2024 г.
  • В документа наистина се набляга на рисковете, но това е експертен поглед на най-лошите сценарии като разпад на самата еврозона.
  • Ако България изпусне срока сега, ще се лиши от по-ниски лихви за фирми и държавен дълг.

По темата "за" и "против" еврото българските икономисти в последните години заприличаха на футболни агитки след дерби. Всеки е фен на своя отбор и едва ли има аргумент, способен да го накара да мине в другия лагер.

Затова и анализите по темата, дори и най-добронамерено и балансирано претеглящите плюсове и минуси, са обречени на неуспех. От една страна, всеки коментатор или политик угодно би си избрал пасажите, които защитават тезата му. А от друга, ако някой все пак му посочи, че вътре има факти или доводи, които не му изнасят, лесно може да обвини авторите, че "така са ги накарали". Излязло от единия отбор, това би прозвучало като "предават националния интерес и последните капки суверенитет на Брюксел и Франкфурт", а от другата - "станали са оръдие на кремълската пропаганда и/или защитават местни лобита и олигарси".

Предвидимо, подобна беше съдбата и на черновата на анализ на БНБ по темата, която незнайно защо влезе в публична употреба, без да е финализирана и одобрена от управителния съвет на централната банка. Патриотичната партия "Възраждане" (с лек хоров съпровод от БСП) бързо го брандира като скандален таен доклад, който в прав текст казва, че не бива да влизаме, защото не сме готови и не е в наш интерес. "Ние ви предоставихме кратка извадка от 12 точки, които показват реално унищожителния ефект от въвеждането на еврото в българската държава и унищожаването на българския лев: смърт за икономиката, смърт за публичните финанси, смърт за частните финанси, смърт за спестяванията и доходите на хората", заяви лидерът на "Възраждане" Костадин Костадинов.

Реално въпросните 130 страници не показват смърт на каквото и да било, макар наистина да акцентират доста повече върху рисковете, отколкото върху ползите, но без да дават финална оценка.

Тайнственият полудоклад

Ако управителят на БНБ има на някого да се сърди за шума по темата, то е и на самия себе си, защото това не е изтекъл документ, а такъв, който е официално предоставен от него. "Възраждане" представиха своя селективен прочит на текста на 2 ноември, като тогава казаха, че след тяхното упорито настояване текстът им е предоставен от Димитър Радев "в края на миналата седмица", което би трябвало да означава някъде около 27 октомври. Това е странно, тъй като изпратената до всички партии версия е с входящо клеймо в парламента от 31 октомври. Така излиза, че най-евроскептичната партия е получила преди всички недовършен и неодобрен полуанализ (без частта, която финансовото министерство трябва да изработи) за влизането на страната в еврозоната неофициално, което само по себе си е рецепта за комуникационен гаф.

Иначе анализът в по-голямата част е описателен и може да мине и за детайлен учебник по провеждането на парична политика в България. Той се опитва да очертае и предвиди ефекти от евентуалното членство в еврозоната и наистина в по-голямата част е критичен. Факт е обаче и че вътре се оборват някои митове, като например това, че приемането на еврото ще произведе колосална инфлация и масово обедняване.

До сериозна политическата буря обаче така и не се стигна въпреки заявките на Костадинов, че формацията му няма да допусне влизането в еврозоната и ще работи за референдум. Само седмица по-рано парламентът с огромно мнозинство даде мандат за ускорена работа по целта страната да приеме еврото от 2024 г. От трибуната на управителя на централната банка Димитър Радев му се наложи да влезе в обяснителен режим и да препотвърждава официалната позиция на БНБ - а именно, че централната банка не смята, че България не е готова за еврозоната, и че продължава да работи по целта страната да стане 21-ият й член.

Трусовете обаче отекнаха в самата БНБ, в чийто управителен съвет също има, макар и доста по-тихо, разделение на еврокритици и еврооптимисти. И ако досега тлеещият конфликт беше достояние на тесен кръг изкушени по темата, изведнъж от иначе въздържаната институция започнаха също да прехвърчат искри. В интервю за "24 часа" Радев обясни тълкуванията на "доклада" така: "Решението на парламента с толкова внушително мнозинство изненада политическите противници на еврото и те предприемат отчаяни стъпки да блокират процеса." А също така и без да назовава имена, видимо разкритикува подуправителя, отговарящ за управление "Емисионно", Калин Христов за противоречивите сигнали, излъчвани от него по темата, и за критиките му към ЕЦБ (виж карето).

Конфликтът в БНБ по оста про и анти

Формално в България няма институция или личност, заемаща ключов пост, която да е на открита антиевро позиция. Това обаче не значи, че цари пълно единомислие. В самата БНБ също има широка палитра нюанси в мненията по-въпроса, макар и досега институцията формално да е излизала с монолитна позиция по темата.

"От лятото на 2018 г., когато започна същинският процес на присъединяване, досега има около 270 решения на управителния съвет на БНБ, свързани с темата. Всички те са приети единодушно и нито едно от тях не е антиевро. Точно обратното", обясни управителят Димитър Радев, но добави и: "Ако някой в официално качество действа по един начин, а неофициално действа по друг начин, това е проблем за конкретния човек и за институцията. Но това е разрешим проблем."

Зад последните думи лесно прозира критика към дългогодишния подуправител Калин Христов, чийто ресор по същество е валутният борд. А повод за раздразнението на гуверньора може да се открие в интервю на Христов за сп. BGlobal, където наред с неговия анализ и посочените грешки в паричната политика на ЕЦБ се защитава тезата, че страни, които са се присъединили без да изпълняват критериите - като Гърция и Италия, са минали през огромни икономически катаклизми. "Смятам, че България също не трябва да разчита на "изключения", казва Христов. Същевременно Радев защитава пламенно ускорения курс към еврото дори с цената на такъв компромис, като вижда опасност след 2023 г. вратата да се затвори може би и за десетилетия.

Дали точно този разнопосочен сигнал е в основата на втвърдения тон не е ясно, но каченото на сайта на БНБ интервю на Христов, няколко часа по-късно беше премахнато. Влошеният диалог в рамките на централната банка обаче определено не помага на страната по пътя към еврото. Тя като цяло е и в малко особена ситуация, тъй като трима от седемте членове на управителния й съвет (включително Радев и Христов) са с изтекъл мандат, което сериозно подкопава независимостта и възможността й да поема ангажименти.

Цялата тази драма обаче се случва на финалната права, на която от България се очакват ясни действия - да покаже желание и готовност да приеме еврото на 1 януари 2024 г. Още повече че и неформалните сигнали от Франкфурт и Брюксел са по-скоро положителни и от нас зависи как ще се използва този момент.

Няма съвършени пари

В отчаян опит да съберем двете враждуващи фракции, нека все пак започнем от това, че перфектен паричен режим не съществува. В историята различни форми на фиксирани и плаващи курсове, както и парични съюзи са регистрирали успехи и провали в разнообразни условия. За това коя форма е удачна за дадена страна в даден момент могат да се излагат различни фактори - от размера и значението на икономиката на държавата, през степента на развитост на институциите и независимостта на централната банка, до спецификите на политическата и обществената култура. И, разбира се, оценките на академици и практици сериозно варират, включително и в зависимост от това към коя икономическа школа се числят.

Така че нито сегашният модел на валутен борд, нито еврото са някаква панацея и изборът на което и да е от тях идва с предимства и недостатъци. Експертите на БНБ например изтъкват, че сегашната монетарна конструкция на България има дисциплинираща роля за публичните финанси. "Докато в действащия паричен режим следването на благоразумна фискална политика се обуславя от законовото ограничение на финансирането на правителството от страна на БНБ (както на първичния, така и на вторичния пазар на ДЦК) и от дисциплиниращия ефект на пазарната реакция, след приемането на България в еврозоната първият от тези фактори ефективно ще отпадне, а ролята на втория фактор може да се очаква да отслабне", пише в документа.

Тази констатация не е безпочвена. През годините заради дълговата криза в еврозоната ЕЦБ не само чрез ниски лихви, но и чрез различни количествени инструменти за покупки на вторичния пазар реално осигуряваше финансиране за правителства, на които пазарите не искаха да дават пари. Оттук и следващата констатация, че "неспазването на фискалните правила в страните от еврозоната създава предпоставки за ограничаване на независимостта на паричната политика на ЕЦБ" е валидна.

Това, което остава малко по-недоизказано обаче, е, че и запазването на валутния борд не е без недостатъци и дефекти. Най-малкото въпреки четвъртвековното му функциониране той в някой момент може да се окаже неустойчив. Неговата стабилност зависи от доброто управление на валутните резерви и публичните финанси на страната, което дори през годините да е факт, не е даденост и при някое следващо ръководство на БНБ или на държавата е възможно доверието във фиксирания курс на лева да се подкопае. Напоследък дори и при наличието му фискалната дисциплина се поразклати и една по-дълбока световна рецесия, съчетана с популистко управление, може да доведе до натиск над борда и/или дори до желания за законовата му отмяна.

Отделно самият борд предполага БНБ да се откаже не само от това да е кредитор на правителството, но и да е кредитор от последна инстанция за банките. Това също си има цена, която БНБ отчита - от една страна, в изискването банките да поддържат по-големи минимални задължителни резерви, а от друга, в по-затегнати капиталови изисквания към тях. Всичко това действа ограничаващо на кредитирането, което в някои моменти може и да е добре (предпазва от балонизиране), но в други може да означава изгубен потенциал за растеж.

А също така и още преди влизането на лева в ERM II и на БНБ в тясно сътрудничество с ЕЦБ имаше изтъквани от евроскептици твърдения, че именно този престой в банковия съюз преди еврозоната носи рискове и представлява асиметрично третиране, така че проточването му би трябвало да е нежелателно.

Суверенен лев или разписка за еврото

Една от любимите поляризиращи точки е загубата на суверенитет. За критиците на еврото отказът от национална валута представлява необратим отказ на България от провеждането на независима парична политика, а за поддръжниците му - това се е случило още 1997 г. Оттогава левът е де факто разписка за евро при съотношение 1.95583, внасяме практически директно монетарните решения от Франкфурт, а с влизането в еврозоната дори ще имаме някакъв глас при вземането им.

Експертите от БНБ (за щастие) не влизат в точно тази реторика, но изтъкват: "При крайно извънредни ситуации с огромни икономически последици българският парламент няма да има възможност да извърши налагащи се промени в паричния режим, а БНБ няма да може да използва инструментите си за влияние върху монетарните условия в страната."

Първата част от това съждение, преведена на човешки, означава, че при някакъв катастрофичен сценарий сега можем да модифицираме или да се откажем от борда, докато ако ползваме еврото, тази опция изчезва. Какъв е този катаклизъм не е описано, но може да се предположи, че се има предвид нещо от магнитуда на разпад на самата еврозона. Тук обаче вече могат само да се развиват хипотези колко силен би бил шокът от колапс на такъв паричен и политически съюз. А съответно е трудно да се каже и доколко формалният паричен суверенитет може да помогне на България да смекчи ефектите върху икономиката си, която така или иначе е силно обвързана с тази на останалите в ЕС, като развърже лева или го завърже за нещо друго. И, разбира се, този имагинерен евроапокалипсис може и никога да не дойде, а междувременно да се пропуснат ползи, измерващи се в по-висок кредитен рейтинг, възможност да се подобрят институциите и бизнесът и държавата да се финансират по-евтино.

По втората част самата БНБ признава, че инструментите на паричната политика, с които разполага, са силно ограничени. Те са в общи линии размерът на минималните задължителни резерви (МЗР) и лихвата по свръхрезервите на банките, но чрез тях тя може само леко да смекчи или усили ефектите от решенията на ЕЦБ, но не и да действа напълно независимо от тях. Влизането в еврозоната ще направи трансмисията по-пряка. Например в момента БНБ изисква банките да поддържат 10% от привлечените средства от страната и 5% от чужбина на депозит при нея като резерви (МЗР). Те са своеобразен ликвиден буфер - близо 10 млрд. лв. неизползван ресурс, който може да се насочи за кредитиране, покупки на ДЦК или др. При влизане в еврозоната този процент ще се свие на 1%, което води до директни тълкувания от типа на "заради Брюксел и Франкфурт банките ни може да почнат да гърмят". Всъщност от БНБ обясняват високото ниво, което изискват, именно с много ограничените си възможности да осигуряват ликвидност на банките, докато ако страната е в еврозоната, те ще могат да си я набавят свободно от ЕЦБ. Например ликвидната подкрепа за ПИБ през 2014 г., която беше дадена от правителството и финансирана с дълг, ако България беше в еврозоната, щеше да е сравнително рутинна операция.

Все пак от БНБ виждат риск при освобождаването на този ресурс от еднократен балонизиращ и проинфлационен ефект. Същевременно обаче оттам подчертават и че макропруденциалните инструменти остават в нейните правомощия, така че тя би имала възможност да затяга кредитирането чрез завишени капиталови и ликвидни изисквания.

Да догонваш на пистата или отстрани

Ключов аргумент на по-меките противници на еврото е, че България не е готова. И като нива на доходи, и като цени, и като производителност страната е най-назад от всички в ЕС, а наваксването макар да се случва, не е с особено енергични темпове. Така към 2021 г. БВП на глава от населението е 52.5% от средното в съюза. Анализът на БНБ в общи линии се съгласява с тази теза, като очертава като рискове паричната политика да не е подходяща за българската икономика през повечето време и във фаза на растеж да се генерират балони и по-висока инфлация.

Най-общо този аргумент може да се сведе до "първо да догоним европейците пък тогава да му мислим". Тази логика донякъде е доминираща в централноевропейските страни с плаващ валутен курс като Чехия, Унгария и Полша, които виждат възможност да ползват паричната си политика за стимулиране на растеж. Това може и да е успешно в някои периоди, но в други носи и рискове - например при дълбоки финансови кризи на тях често им се налага да защитават валутите си с рязко покачване на лихвите и интервенции, а дори и да търсят външна подкрепа. В момента, при глобалния цикъл на затягане и покачващи се лихви например, техните правителства, фирми и домакинства се финансират значително по-скъпо от българските.

При фиксирания курс на лева обаче този аргумент е с доста по-малка тежест. Паричната политика на ЕЦБ и сега се внася доста директно, така че влизането в еврозоната няма да донесе голяма промяна. Самата БНБ констатира и че членството в паричния съюз не е определящо за скоростта и нивото на реална конвергенция.

Донякъде свързана теза срещу еврото е, че заради високата и увеличаваща се задлъжнялост на много страни в еврозоната се покачва рискът решенията на ЕЦБ да са ненавременни и недостатъчни. Това е критика, която Франкфурт и сега отнася заради късната си реакция срещу високата инфлация. А към това в анализа се добавя и опасност да се наложи да се покриват загуби по вече предприети от ЕЦБ или други национални централни банки програми, където кредитният риск е споделен, т.е. може да трябва БНБ да понесе загуби за действия, предприети преди влизането й и/или при евентуална нова дългова криза и фалит на държава от еврозоната.

Основните митове за еврото

Ще последва огромна инфлация

Макар да има основания за еднократен ефект от закръгляне нагоре или опити на фирми да се възползват от момента за индексация, данните от вече влезлите в еврозоната не показват той да е значим (0.1-0.5 процентни пункта), особено на фона на настоящите високи нива. БНБ също описва очакваното поскъпване като слабо, като вижда повече проблем не с реалната инфлация, а с възприятието на домакинствата за нея.

Ще станем като Гърция

Макар да има такава вероятност, това не е даденост. Далеч не всички страни, приели еврото, демонстрират драстично влошаване на фискалната дисциплина. А също така и страни с независима парична политика във и извън ЕС се оказват потопени в дългова криза. Пазарите могат да наказват бързо популистката щедрост на политиците, но по-скъпото финансиране на страните извън еврозоната може да е фактор, вкарващ ги в дългова спирала.

Ще трябва да спасяваме Гърция

БНБ посвещава съществена част от анализа на споделянето на кредитния риск в евросистемата. Наистина България може да се окаже страна по поети или бъдещи ангажименти за колективизиране на риска. Но това значи че при нужда може да се окаже и техен ползвател. Като цяло ЕК е в процес на преоформянето на фискалните правила, така че да се затегне дисциплината и да не се стига до неустойчиви нива, но натрупаните дисбаланси със сигурност няма да се изчистят скоро.

Защо да ходим там, където други не искат?

В числово изражение аргументът не е особено издържан. Наистина има държави, които официално имат изключение от ангажимента за приемане на еврото или не демонстрират никакво желание за това. От 27 членки обаче 20 (включително Хърватия след няколко седмици) са в паричния съюз.

Искат да профукат валутните резерви

В анализа на БНБ доста детайлно са описани предстоящите промени и ефекти върху собствения й баланс. Като цяло голяма част от близо 70 млрд. лв. валутни резерви в края на октомври не са собственост нито на БНБ, нито на правителството, че да бъдат похарчени. Една част от баланса ще се стопи с по-малките изисквания за МЗР, а една част ще се прехвърли към баланса на ЕЦБ. Реално само в частта на фискалния резерв на правителството - текущо около 11 млрд. лв., ще има повече свобода в какво да се влагат.

Ще ни фалират банките

Не, няма. Достъпът до кредитор от последна инстанция прави банките доста по-малко податливи на паника. Що се отнася до надзора, вече БНБ практически е предала ключовите функции на ЕЦБ и промените ще са по-скоро козметични. Наднационалният регулатор може да има недостатъци, но определено има и плюсове, като например по-трудно може да бъде пленен от местни интереси. Така явления като КТБ е доста по-малко вероятно да се развият до такива мащаби.

Дори да искаме, ще можем ли

И накрая дали България ще влезе в еврозоната, разбира се, далеч не зависи само от нея. Страната трябва да поиска конвергентен доклад от ЕК и ЕЦБ, който да установи, че страната отговаря на изискванията, а след това да получи и политическа благословия от всички членки.

Що се отнася до цифровите (т.нар. Маастрихтски) критерии, се задават няколко потенциални проблема. Към момента България не покрива критерия за инфлация, и то със солидна разлика от над 4 процентни пункта. Когато Хърватия получи зелена светлина по-рано през годината, правилата бяха леко изкривени за нея (нещо, което е правено и преди), като от сметките бяха извадени показателите на две държави. Освен ако в следващата половин година няма драстична промяна в тенденциите, за България може да се наложи още по-фрапантно изключение.

В черновата на БНБ няма разчети по другите критерии, които са в ресора на Министерството на финансите и оставени за дописване. Но все пак при фискалната устойчивост формално не се очаква проблем просто защото там изискването е държавата да не е в процедура по свръхдефицит от ЕК. Доколкото обаче действието на фискалните правила в ЕС продължава да е временно изключено от ковид насам, дори и дефицит над 3% няма да произведе санкция от Брюксел.

Възможно е предизвикателство да се окаже и дългосрочният лихвен процент на сближаване, който по изчисления на БНБ последните няколко месеца стои 1.85% - далеч под референтната стойност и даже сред най-ниските в ЕС. Това обаче се дължи само на липсата на търгувани десетгодишни левови ДЦК в момента. Иначе последните аукциони на по-краткосрочни книжа индикират доста по-висока стойност, която надхвърля праговете.

Извън това ще трябва да се оцени и доколко България е изпълнила поетите ангажименти за реформи, когато през 2020 г. влезе в ERM II. Пречка е и липсата на редовно правителство с ясен мандат, което трудно може да поема ангажименти. А накрая, предвид политическата нестабилност и честите периоди без действащ парламент, дори и придвижването на нужните законови промени може да се окаже проблем.

При всички тези минуси все пак получената твърда подкрепа с широко мнозинство, включително от двете най-големи парламентарни партии, дава някаква основа за по-активна дипломация. Представители и на правителството, и на БНБ, а дори и от Брюксел продължават да са уверени, че забавянето (включително и по техническата работа) може да бъде наваксано. Дори повече - излъчват сигнали и че продължава да има политическа воля България да бъде приета.

Като крайно, както подобава на една истинска футболна драма, развръзката явно ще е в продълженията. В последните години нито институциите, нито проевропейските партии положиха някакви систематични усилия по темата. В поредицата предизборни кампании тя или напълно отсъстваше, или се свеждаше до някой смотолевен лозунг. В резултат Костадин Костадинов успя да се заиграе и да подсили страховете по темата и тя определено му помогна да се нареди сред важните политически играчи. Така че той едва ли просто ще се задоволи с няколкото изборни гола и ще спре да рита топката в своята посока.

Но какъвто и да е финалният резултат, вече трябва да е болезнено ясно, че нито бордът, нито еврото могат да са панацея. Формалното влизане в паричния съюз е своеобразен печат за качество, който носи позитиви за привличането на инвеститорско доверие. По-тясната интеграция с Брюксел и Франкфурт дава възможност за качествено подобряване на институциите и регулаторите. Като крайно обаче изграждането им, независимостта им и прочистването им от корупция са си местна задача, с която трябва да се справи българското общество. По същия начин и фискалната дисциплина, подобряването на бизнес средата, ефективността на публичните системи са неща, които българските политици трябва да се научат да съблюдават и управляват не под заплахата на санкции от пазара или от Брюксел, а защото само така всички устойчиво можем да живеем по-добре.

3 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    bobsyn avatar :-|
    Batezuzi
    • + 1

    Ммда по-ниските лихви за фирмите помагат на икономическата активност, което означава повече приходи в бюджета,по-малко безработица, по-високи доходи. В тази връзка имаме ББР, която ужким трябва да раздава нисколихвени ако не и безлихвени кредити само че онова което четем е, че понеже видиш ли ти фирмите не усвоявали ресурса ще даваме кредити на закъсали болници. Влизането в ЕС вече веднъж намали лихвите, а след като ББР не намира кандидати значи има достатъчно много евтини пари, но няма достатъчно предприемачи. Защо така? Заради по-високата инфлация. Защо имаме по-висока инфлация? Защото правителствата имат достъп до евтини пари и харчат повече от произведението в икономиката. Та кое точно ни кара да си мислим, че нашите политици ще почнат изведнъж да харчат разумно и това ще помогне на съгражданите ни да настигнат европейските доходи след като не могат да се разберат кой кого ще изчегърква?

    Нередност?
  • 3
    antipa avatar :-|
    D-r D

    На никого ли не прави впечатление крайно политическото говорене на гуверньора?
    То е абсолютно несъвместимо с експертния (видимо на теория) статус на БНБ. След писаната Искров, който се търкаше в чизмите на баце, сегашният вече не подбира. Чизмите.

    Тъй като дебатът за еврото се изчерпва с 2-3 заклинания –
    1. така трябва!;
    2. ще паднат таксите за превалутиране (някой знае ли колцина българи се сблъскват с този проблем?);
    3. ще влезем в клуба на богатите. Като миячи на чинии, вероятно,

    давам линк към задълбочения анализ по темата на финансовия експерт Стефан Антонов (работил в Икономедиа в най-доброто й време):

    https://glasove.com/komentari/netsenzuriranata-versiya-na-doklada-ot-bnb-za-evrozonata-riskovete-sa-po-golemi-ot-polzite

    Нередност?
Нов коментар