България на прага на икономическа зима

Забавянето на БВП след постпандемичния бум беше очаквано, но високата инфлация и несигурността само го засилиха

Големият въпрос е колко дълго и дълбоко ще е потапянето в еврозоната.
Големият въпрос е колко дълго и дълбоко ще е потапянето в еврозоната.
Големият въпрос е колко дълго и дълбоко ще е потапянето в еврозоната.    ©  Shutterstock
Големият въпрос е колко дълго и дълбоко ще е потапянето в еврозоната.    ©  Shutterstock
Темата накратко
  • Европейската икономика вече дава признаци на забавяне и е все по-близо до рецесия.
  • Макар и ръстът на БВП на България да се охлажда, страната все още се представя добре на фона на останалите.
  • Прогнозите засега не вещаят дълбока криза, но всичко зависи от това колко бързо и безболезнено ще е възстановяването на еврозоната.

Ако растящият брой прогнози за зимна рецесия в Европа доскоро изглеждаше като далечно предупреждение, то последните данни показват, че студът е съвсем близо. През третото тримесечие на годината повече от една трета от страните в съюза отчетоха спад на икономиките си, а очакванията са до декември да ги последват и други. След като отбеляза година на силен растеж, българската икономика също започна да се задъхва в синхрон с европейската. Така през летните месеци ръстът на БВП се забави до 3.2% на годишна и 0.6% на тримесечна база.


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.

За да видите статията, влезте в профила си или се регистрирайте.

Всеки потребител може да чете до 5 статии месечно без да има абонамент за Капитал.

Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Европейската икономика вече дава признаци на забавяне и е все по-близо до рецесия.
  • Макар и ръстът на БВП на България да се охлажда, страната все още се представя добре на фона на останалите.
  • Прогнозите засега не вещаят дълбока криза, но всичко зависи от това колко бързо и безболезнено ще е възстановяването на еврозоната.

Ако растящият брой прогнози за зимна рецесия в Европа доскоро изглеждаше като далечно предупреждение, то последните данни показват, че студът е съвсем близо. През третото тримесечие на годината повече от една трета от страните в съюза отчетоха спад на икономиките си, а очакванията са до декември да ги последват и други. След като отбеляза година на силен растеж, българската икономика също започна да се задъхва в синхрон с европейската. Така през летните месеци ръстът на БВП се забави до 3.2% на годишна и 0.6% на тримесечна база.

И макар България да остава сред добре представящите се икономики и засега прогнозата на нито една институция да не вещае дори и плитка рецесия тук, забавената икономическа активност в еврозоната неминуемо ще започне да се пренася и насам. А големият въпрос е колко дълго и дълбоко ще е потапянето в еврозоната. Базовите сценарии са за бърза и плитка рецесия. Дали те ще се оправдаят обаче зависи от много външни фактори: колко тежка ще е зимата, как ще се развие войната в Украйна, ще има ли недостиг на енергия в Европа, дали растящата инфлация ще бъде укротена и не на последно място - колко рязко ще се затегнат глобалните условия за финансиране.

Рано е за сбогуване с инфлацията

След рекордно високия ръст от 7.2% през 2021 г., очакванията по принцип бяха българската икономика да забави темп. Но сега освен високата база за сравнение и отшумяващите ефекти на бурното следпандемично възстановяване, натиск надолу оказват високите цени, които вече не успяват да се компенсират от ръста на доходите. Това, в комбинация с негативните очаквания за бъдещето, прави потребителите по-предпазливи. Тенденцията се вижда и в данните за БВП - докато крайното потребление растеше с около 5% на годишна база през предишните две тримесечия, сега то се увеличава само с 3%. В добавка - домакинствата с кредит все още не усещат ефекта на покачващите се лихви в САЩ и еврозоната, но прогнозите са това да се случи през следващата година. Потребителите обаче вероятно вече включват по-високите вноски по заеми и ипотеки в плановете си, което също ги кара да са по-пестеливи. Забавянето вече е налице и в жилищния пазар, където сделките започват да намаляват.

Някои сигнали подсказват, че растящата инфлация може би е достигнала връхната си точка и ще започне бавно да отшумява. Такава е и прогнозата на ЕК и на някои местни икономисти. През октомври статистиката отчете по-ниска годишна стойност на индекса на потребителските цени - от 17.6% спрямо 18.7% месец по-рано. Нарастването на месечна база също е с малко по-бавен темп - с 0.9%, като зад тези данни стоят основно поевтиняването на газа и на горивата. Това обаче не означава, че проблемът с растящите цени ще изчезне. Въпреки че поскъпването на енергийните източници започва да отшумява на годишна база благодарение и на високата база, инфлацията вече се е разпростряла сред всички групи стоки и услуги и при повечето от тях няма признаци да отпуска захвата си. Цените на храните, които са с най-голяма тежест в потребителската кошница на домакинствата, както и разходите за битови сметки, продължават да вървят стабилно нагоре. А и рискът от евентуален нов недостиг на европейския пазар може отново да тласне цените нагоре. Все още не е ясно и дали спадът на общата инфлация от миналия месец не е бил моментен.

Производителите се справят добре, но докога

Отделни показатели за развитието на икономиката обаче все още дават повод за оптимизъм. Например индустриалното производство продължава да нараства бързо (с 11% към септември) и е сред най-добре представящите се в ЕС, въпреки че прехвърли пика си през април. Продажбите на български стоки зад граница също достигат рекордни нива с ръстове от по 40%, макар това да се дължи основно на по-високите цени и да идва най-вече от износ на енергийни продукти.

"Износът на стоки надхвърли 70 млрд. за деветте месеца до септември. Дори при успокояване на ценовата динамика в последните месеци на годината износът за 2022 г. може да достигне 95 млрд. лв., а износът на услуги - 25 млрд. лв.", прогнозира главният икономист на Института за пазарна икономика Лъчезар Богданов. Според него общо износът на стоки и услуги тази година може да достигне 120 млрд. лв., или 72-73% от БВП - с което България ще се нареди по отвореност на икономиката до Швейцария, Чехия, Естония и Литва.

Това обаче означава и по-бързо пренасяне на кризата от западните ни партньори насам. Червените лампички вече се трупат: индексът PMI през октомври показа най-рязкото свиване на бизнес активността в еврозоната от две години насам. През същия месец индикаторът на ЕК за икономическите нагласи в еврозоната (ESI) пък достигна най-ниските си нива от 2020 г., като спадът идва основно от промишлеността и услугите. Нагласите сред индустриалните предприятия вървят надолу вече осми пореден месец, докато поръчките намаляват, а запасите от завършено производство се трупат.

Несигурната икономическа среда, високите разходи за суровини и вече покачващите се лихви по кредитите също натежават на фирмите и те продължават да задържат инвестициите в отрицателна територия. Все повече компании се оплакват и от недостиг на работна ръка, а причините за това са както циклични, така и структурни (застаряване на населението, миграция). В условията на ниска безработица и растящи разходи за живот обаче, работодателите нямат голям избор, освен да повишават възнагражденията. През последното тримесечие средната заплата в страната нарасна с най-бързия си темп от глобалната финансова криза - близо 15%, а в частния сектор дори повече. В нито един икономически отрасъл и в нито една област на страната обаче ръстът на заплатите не успява да догони този на цените. А това означава и че натискът за увеличение на разходите за труд ще продължи и догодина.

Очакванията - за ледена зима

Макар отвсякъде да валят апокалиптични пророчества за предстоящата зима, повечето институции засега не предвиждат спад на българската икономика, а по-скоро охлаждане на растежа до 1-2% през следващата година. Най-песимистична засега е прогнозата на БНБ - за едва 0.1% ръст на БВП през 2023 г.

"БВП за цялата 2022 г. ще надхвърли 165 млрд. лева по текущи цени. Кога и колко дълбоко ще усетим ефектите от затягането на монетарната политика в еврозоната (и глобално) и забавянето на стопанската активност в основните ни търговски партньори обаче е рано да се каже", е мнението на Богданов.

"Постоянно високата инфлация подкопава покупателната способност на потребителите, финансовите условия се затягат, а импулсът от повторното отваряне на икономиките след пандемията и отложеното търсене избледняват", посочва в свой анализ и S&P Global Ratings. Икономистите предвиждат в базовия случай БВП на България, Чехия, Унгария, Полша, Румъния и Словакия да нарасне средно с 1.4% през следващата година, като конкретното число за България е 1.8%.

Съществува обаче и по-лош сценарий, какъвто повечето институции залагат с по-малка вероятност и под условия. Най-общо той предполага недостиг на газ в Европа, рецесия в Германия и по-рязко затягане на глобалните условия за финансиране. Всичко това накуп би повлякло надолу икономиките в региона, включително и българската. В този случай догодина българският БВП може да се свие с около 2.7%, смятат анализаторите на S&P Global. Те предупреждават и за риск от ново покачване на енергийната инфлация.

Има и още - докато предизвиканият от пандемията рязък спад на икономиките беше последван от също толкова силен отскок и връщане към предишните нива, сега на България и Европа в най-добрия случай им предстои известно време да тичат на едно място. А ако това не е достатъчно да свали високата инфлация, застоят лесно може да прерасне в стагфлация. Всички тези рискове е хубаво да се вземат предвид и от политиците - желанието на определени партии за извънредни увеличения на заплати и пенсии не само ще повлияе на финансовата стабилност, но и ще действа в посока още повече инфлация.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    velian avatar :-|
    volarok
    • + 1

    ГЕРБ не са на власт и икономиката тръгна нагоре - няма кой да рекетира бизнеса.
    Има ли статистика каква част от българската икономика и износ са преориентирани от Еврозоната към други региони през последните 2 години?

    Нередност?
  • 2
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 1

    Васил, дали да не патентовате как в икономедиа може да се пише икономически "анализ" без да се използва нито една цифри?!
    Братя Грим и Андерсен сигурно се въртят в гроба при тая нелоялна конкуренция...

    Той- анализът- всъщност, толкова е и икономически. По-скоро е торба политкоректни словесни конструкции, които са просто за отбиване на номера. Знаете пред кои.

    В "торбата" нищо не пише, че:

    1. Енергийната криза е предизвикана от налудната политика на ЕК фон Лайнен да прекъсне договорени доставки на газ без да има каквато и да било алтернатива;
    2. Да, европейските газохранилище през октомври са запълнени 90%, но нищо не се казва какъв обем в абсолютни цифри имат и при нулев приток за колко време биха стигнали. Докъм Св. Валентин;
    3. WV се готви да мести производството си от Европа в САЩ. Разбирай да затвори заводите си освен в Германия, и тия на Шкода в Чехия и на Сеат в Испания и подизпълнителите по цял ЕС, вкл и в БГ;
    4. Стокхолмският арбитраж онзи ден осъди отказалата на плати в рубли на Газпромекспорт финландска газова компания Gasum да им изплати 300 млн. евро пропуснати ползи.
    И веднага се сещам, че когато мечката заиграе у съседа, трябва да я чакаме и у нас. Новоизлюпният евроатлантик баце вече пресметна, че Кироасеновият отказ да платят на Газпромекспорт в рубли през април може чрез арбитраж да ни задължи с 2 млрд лв за неполученото гориво. Ами това е фалит на Булгаргаз!

    Не ги ли знаете тези неща, Васил?
    Или е политнекоректно да ги споменавате?
    И като ги спестите и се наведем (по Т.Живков), кризата ще ни отмине ли по-бързо?

    Казано с две думи: така не се пише!

    Нередност?
Нов коментар