АПИ вече може да плати над 1.2 млрд лв. на пътните фирми, ако реши (и намери пари)

Конституционният съд обяви за противоконституционно решението на НС, с което се задържаха плащанията по договорите за ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа

Целият състав на КС единодушно е приел за противоконституционно решението на депутатите, с което отваря вратата към МРРБ да плати това, което прецени
Целият състав на КС единодушно е приел за противоконституционно решението на депутатите, с което отваря вратата към МРРБ да плати това, което прецени
Целият състав на КС единодушно е приел за противоконституционно решението на депутатите, с което отваря вратата към МРРБ да плати това, което прецени    ©  Цветелина Белутова
Целият състав на КС единодушно е приел за противоконституционно решението на депутатите, с което отваря вратата към МРРБ да плати това, което прецени    ©  Цветелина Белутова

"Както вече обявих, има политическа воля за погасяване на част от задълженията към пътните фирми. Надявам се този проблем да бъде разрешен от Народното събрание още през следващата седмица". С тези думи на 30 март предишният министър на регионалното развитие Гроздан Караджов съобщи, че си измива ръцете от спора между пътностроителните фирми и държавата и го прехвърля на депутатите. Ставаше дума за милиарди левове, които според фирмите са дължими по договори за пътна поддръжка, а според управляващите след Бойко Борисов - незаконно договорени.

Депутатите тогава решиха спора, като позволиха МРРБ и подопечната ѝ АПИ да разплащат по тези договори. Сега обаче Конституционният съд връща целия спор там, където му е мястото - в изпълнителната власт и евентуално, в съдебната. Със свое решение от 28 ноември, 10-имата съдии в КС единодушно са обявили за противоконституционно решението на депутатите.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

"Както вече обявих, има политическа воля за погасяване на част от задълженията към пътните фирми. Надявам се този проблем да бъде разрешен от Народното събрание още през следващата седмица". С тези думи на 30 март предишният министър на регионалното развитие Гроздан Караджов съобщи, че си измива ръцете от спора между пътностроителните фирми и държавата и го прехвърля на депутатите. Ставаше дума за милиарди левове, които според фирмите са дължими по договори за пътна поддръжка, а според управляващите след Бойко Борисов - незаконно договорени.

Депутатите тогава решиха спора, като позволиха МРРБ и подопечната ѝ АПИ да разплащат по тези договори. Сега обаче Конституционният съд връща целия спор там, където му е мястото - в изпълнителната власт и евентуално, в съдебната. Със свое решение от 28 ноември, 10-имата съдии в КС единодушно са обявили за противоконституционно решението на депутатите.

Решението на съда е публикувано на официалната страница на институцията заедно с мотивите за него, а при искането си до съда, народните представители от ГЕРБ посочиха, че е нарушен принципът на право на защита на гражданите, принципа на независимост на съда и принципа на подконтролност на актовете и действията на административните органи от страна на независимата съдебна власт.

"Конституционният съд приема, че оспореното решение на Народното събрание представлява превишаване на компетентността на Народното събрание и изземване на възложени на Министерския съвет правомощия, включително по изпълнението на държавния бюджет, в нарушение на принципа на разделение на властите, прогласен в чл. 8 от Конституцията", се казва в част от аргументите на съда. Наред с това актът на Народното събрание представлява конституционно недопустима намеса в частноправни отношения и ограничава по конституционно нетърпим начин свободната стопанска инициатива и третира нееднакво частноправни субекти със сходен статус, се казва още там.

Просто казано - изземването на правомощия на изпълнителната власт от законодателната нарушава принципа на разделение на властите. Това решение по никакъв начин не засяга законността или не на самите искания за плащане, което вече е предмет на решение на правителството.

Това решение на практика отвързва ръцете на МРРБ да разплати между 1 и 2 милиарда лева на пътностроителните фирми, ако поиска, а на самите фирми - да си търсят правата по съдебен път.

Каква е предисторията на решението

Ябълката на раздора са сключените по време на управлението на Борисов договори за текущ ремонт и поддържане на пътища в периода между 2019 и 2025 г. Те бяха прекратени предсрочно по време на първия служебния кабинет на Стефан Янев, с анекси които изтичаха на 30 септември 2022 г., но бяха удължени от сегашния служебния кабинет до края на месец ноември.

Плащанията по тях също бяха спрени заради факта, че договорените суми бяха надвишени над три пъти и то незаконосъобразно - с основни ремонти, маскирани като текущи. Пътните фирми обаче поискаха дължимите суми. След като стана ясно, че Гроздан Караджов не иска еднолично да поеме отговорност за плащанията (разбираемо, предвид че основанията за тях бяха най-вероятно незаконосъобразни), депутатите от част от управляващата коалиция (ПП и ИТН) внесоха в Народното събрание проект на решение, с което да се даде възможност на Агенция "Пътна инфраструктура" частично да изплати дължимите суми по договорите за текущ ремонт и поддръжка на републиканската пътна мрежа към пътните фирми.

Така в края на април след четиричасови дебати в парламента беше взето решение 50% или около 600 млн. лв. от дължимите суми по договорите на пътни фирми да бъдат изплатени веднага, а останалите 50% да се изплатят след ново решение на НС, което да бъде взето въз основа на доклад, изготвен от междуведомствената работна група между министерствата на регионалното развитие и на финансите и становище на парламентарната комисия по регионална политика. Такъв доклад се появи и посочи, че над 80% от възложеното или 2.5. млрд. лв са незаконни.

Тъй като Караджов и премиерът Кирил Петков вече се бяха скарали, а ИТН малко след това свалиха правителството на Петков, парламентарната комисия по регионална политика така и не одобри доклада на междуведомствената комисия, а последващите плащания към пътните фирми не се появиха в бюджета на МРРБ.

До какво ще доведе решението на КС

На практика решението на съда отвързва ръцете и на пътните фирми и на АПИ. Тъй като агенцията вече не е обвързана от разрешение от депутатите, тя спокойно може да изплати оставащите суми по тези договори, ако реши. Към момента на оставката на Караджов, тези суми за договорени и вече извършени работи беше около 1.2 млрд. лв.

"Решението на Конституционния съд не ме учудва. Още преди да стана министър, бях казал, че не е работа на Народното събрание да определя начина на плащането", заяви пред медиите в Бургас служебният министър на регионалното развитие Иван Шишков. Според него служебният кабинет трябва да намери начин да се разплати с фирмите, но в бюджета няма предвидени средства за това.

Ако МРРБ реши да не изплаща, то вече е възможно споровете между фирмите и Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) да бъдат разрешени от съда. Обявяването за противоконституционен на акта на Народното събрание отваря вратата пред тези фирми да предявят искове и за вреди, ако са понесли такива от влизане в сила на действието му, тоест със задна дата.

1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    dobadoba avatar :-|
    dobadoba

    Вай, вай, вай, каква стана тя.
    Изкарваните като незаконни сделки от Комитова излизат в реда на нещата.
    И оти ги ручахме жабетата(2 години) ?

    Нередност?
Нов коментар