Новият брой:
Продаден ли е мачът за еврото

От Евлоги Георгиев до Димитър Тадаръков: Тъжният път на карловската текстилна фабрика

Дарената на Карлово и по-късно приватизирана сграда е пред пълна разруха, а за спасяването ѝ няма голяма надежда

"В полза на родния му град Карлово", гласи част от надписа, който все още се вижда на лицето на сградата на "Щампата"
"В полза на родния му град Карлово", гласи част от надписа, който все още се вижда на лицето на сградата на "Щампата"
"В полза на родния му град Карлово", гласи част от надписа, който все още се вижда на лицето на сградата на "Щампата"    ©  Надежда Чипева
"В полза на родния му град Карлово", гласи част от надписа, който все още се вижда на лицето на сградата на "Щампата"    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Фабриката за текстилни изделия в Карлово е най-голямата дарителска проява на големия благодетел Евлоги Георгиев спрямо неговите съграждани.
  • През 90-те години на ХХ век фабриката е приватизирана и сега е в активите на частен холдинг, управляван от Димитър Тадаръков.
  • Към този момент комплексът от сгради се руши, а намеренията на собственика за тях не са ясни.

Имало едно време в Карлово една текстилна фабрика, която давала прехрана на 120 карловски семейства. Тя била дарена от Евлоги Георгиев на града през далечната 1892 година, а при своето дарение той вписва в завещанието си, че дарява на Карловското градско общинско управление фабриката, която е построил, заедно с всичката земя, здания и машини.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Фабриката за текстилни изделия в Карлово е най-голямата дарителска проява на големия благодетел Евлоги Георгиев спрямо неговите съграждани.
  • През 90-те години на ХХ век фабриката е приватизирана и сега е в активите на частен холдинг, управляван от Димитър Тадаръков.
  • Към този момент комплексът от сгради се руши, а намеренията на собственика за тях не са ясни.

Имало едно време в Карлово една текстилна фабрика, която давала прехрана на 120 карловски семейства. Тя била дарена от Евлоги Георгиев на града през далечната 1892 година, а при своето дарение той вписва в завещанието си, че дарява на Карловското градско общинско управление фабриката, която е построил, заедно с всичката земя, здания и машини.

Срещу това дарителят на Софийския университет задължава Карловската община да се грижи за управлението на предприятието, като половината приходи трябва да дарява за поддържането и развитието на карловските училища, а другата половина от приходите да капитализира, докато се събере един значителен фонд, от който да се построи болница в града.

След смъртта на Евлоги Георгиев карловската община изпълнява волята на дарителя. Тя влиза във владение на фабриката и започва да я отдава под наем, а самата община отделя регулярно средства за ремонт на сградите и машините, както и строи нови производствени мощности. Постепенно производството се увеличава все повече, което дава възможност карловските училища да се ползват от приходите точно както е завещал дарителят.

От края на 1947 г., фабриката се преобразува в Държавно индустриално предприятие (ДИП) "Теодоси Марков" - Карлово, но освен че продължава да работи добре и да генерира приходи, разширява своето производство и започва да щампова и боядисва копринени платове. Така става известна и сред карловците като "Щампата".

През следващите десетилетия до 1990 година оборудването на "Щампата" многократно се увеличава и модернизира, което позволява и значително нарастване на продукцията. При последвалите промени през 1991 година фабриката се преобразува в дружество с ограничена отговорност "Карловска коприна" ООД, а в края на декември 1997 година е раздържавена, като 67% от държавното предприятие са продадени.

Оттам нататък започва трънливият път на символната сграда. "Сградата, паметник на културата, е частна собственост и от години тъне в разруха", казват от администрацията на града днес. А битката за възстановяване на "Щампата" като собственост на общината е свързана с поредица от съдебни дела.

Новият собственик

Акции от предприятието са купени при масовата приватизация от два приватизационни фонда - "Доверие" и "Булгарлизинг" (после преименуван на "Булхолдинг"), съответно 32.32% и 25%. Вторият е свързан с Димитър Тадаръков, който преди почти 20 години изкупува и останалия държавен дял, и пакета на "Доверие".

Освен върху предприятието Тадаръков придобива и пълна собственост върху активите (сгради и машини), собственост на дружеството.

До този момент теренът и сградите са били собственост на общината, а предоставени само за оперативно управление на акционерното дружество.

През 1997 г. община Карлово предявява иск пред Районен съд - Карлово, против "Карловска коприна" за отстъпване на собствеността и предаване на владението върху дарения от Евлоги Георгиев имот. Районният съд отхвърля иска на общината. Решението е обжалвано пред Окръжния съд - Пловдив, но с решение от 2005 г. окръжният съд потвърждава решението. Общината стига и до Върховния касационен съд, отново неуспешно.

След решенията имотът е продаден през 2009 година от "Карловска коприна" на дружеството на бизнесмена Тадаръков "Пиринпласт".

Безстопанственост и разруха

В следващите години до днес сградата е оставена да се руши пред погледите на карловци. В момента старата фабрика е в окаян вид и продължаващо рушене, а строителни дейности няма освен двата транспаранта, които предупреждават за ремонт.

Всичко, което може да бъде видяно, минавайки покрай фабриката, са разрушен покрив, падаща мазилка, липсващи прозорци и врати, запустял двор и разнебитена ограда.

Това, което прави общината, за да се опита по някакъв начин да съхрани обекта, е да издаде заповед, с която да задължи собственика на сградата "да обезопаси и сигнализира по подходящ начин зоната пред фасадата, да извърши консервация и реставрация на източната част след предварително подробно архитектурно заснемане, фотодокументиране и съответната документация - предварително съгласувана с Министерството на културата; да изготви и представи в министерството графична, текстова и фотодокументация, достатъчна за изпълнение на реконструкцията в 4-месечен срок".

По информация за "Капитал" от община Карлово посочиха, че такава заповед е подготвена и издадена на собственика през 2015 година. От НИНКН (Национален институт за национално и културно наследство) казаха, че са получили сигнала. "НИНКН е предприел действия според правомощията си за съхраняване на целостта на обектите от "Комплекс от сгради с фабрика "Теодоси Марков" (бивша първа фабрика на името на Евлоги Георгиев)", се казва в отговорите на ведомството.

Институтът е участвал в комисия за оценка на състоянието, изготвил е предписания и режими за опазване, които следва да бъдат спазвани, както и е съгласувал проектна документация за реставрация, консервация и адаптация на сградите и средата, в която са изградени.

"В този вид, в който трябва да бъде"

Заради липсата на конкретни действия в посока ремонт и реставрация от страна на собственика общината започва нова поредица от дела срещу бездействието на собственика. Тя завършва с решение по касационно административно дело от 2018 година, с което ВАС се произнася в полза на заповедта на кмета. Бизнесменът Тадаръков е задължен от община Карлово да реставрира старата фабрика. Общината казва, че това не е изпълнено и до момента. Тадаръков казва, че е.

"На сградата е направен авариен ремонт с изхарчени собствени средства, възвърната е в началното положение и си седи в този вид, в който трябва да бъде", каза за "Капитал Пловдив" Димитър Тадаръков. "Имаше леко пропадане на тавана, изготви се проект, изгради се ремонтът, направи се качествено и дори устоя на последната буря, която мина сега през града", заяви още той.

Видно от снимките, които "Капитал" направи на двете сгради на бившата "Щампа" обаче, това, което е извършено като ремонт, по никакъв начин не води до реставрация на обекта в първоначален вид. "От мен се изискваше да направя само покрива, а аз направих и допълнителни разходи да сменя и изпочупените стъкла", казва собственикът.

Твърденията на проф. Тадаръков за изпълнени изисквания за реставрация и консервация не могат да бъдат потвърдени нито от общината, която го задължава със заповед да извърши ремонт, нито от НИНКН, които с комисия следва да установят какво е свършено.

"Огледът на експертите отвън и отвътре е необходим, за да се направят оценка на състоянието и предписания за допустимите намеси, необходимото укрепването, реставрацията. Те са част от данните, които трябва да присъстват във фиша на обекта. За съжаление собствениците на такива имоти нерядко отказват достъп до сградите и блокират опазването им", се казва в отговор за "Капитал" от института.

"Не бих ви допуснал да снимате отвътре категорично", каза Тадаръков. "Паметникът на културата затова е паметник на културата, за да се вижда външната фасада. Вътре може да се направи хотел, може да се направи ресторант", заяви още той.

Градът и фабриката

Инициативите на гражданите и администрацията за връщането на собствеността на фабриката в общината не спират и до днес. Многократни репортажи за състоянието на сградата са правени от повечето медии в страната, които съдържат и заснети кадри с дрон за разрушените покриви и "възстановените" по думите на собственика сгради.

Двете страни не могат да се разберат дали да се дари, или продаде собствеността. "Ние поискахме Тадаръков да ни върне собствеността на сградата, тъй като тя все пак е дарение, но той категорично отказа", каза кметът на Карлово д-р Емил Кабаиванов. По думите на Тадаръков общината не е заявила намерение да купи сградата, което той иска. "Този разговор го водя от 12 години и няма такъв интерес. От 8 години съм им предложил 50% да направя дарение и 50% да си заплатят, но те мълчат", каза собственикът. Според общината официално предложение от страна на собственика не е постъпвало.

"Ако Тадаръков има искрени намерения, би могъл да дари обекта обратно на общината, както е направил навремето Евлоги Георгиев", коментираха от администрацията на карловската община.

"Не съм решил какво ще правя още там", каза пред "Капитал" Тадаръков и поясни, че като се изясни инвестиционното му намерение, "най-напред общината ще разбере на нейното табло какво ще се прави там". Според него в момента има кандидати, които искат там да правят хотел, но той още не се е съгласил.

Последен опит

Последното нещо, което прави община Карлово в посока запазване на емблематичното дарение на Евлоги Георгиев, е да внесе документите за вилата "Георгиев" и за бившата фабрика, които като ансамбъл да придобият статут на паметник на културата от национално значение. Статутът би позволил на общината да кандидатства с проект за финансиране по европейска програма. Това решение е взето на редовно заседание на общинския съвет през 2020 година.

През 2021 година НИНКН е изпратил отговор до община Карлово, в който се посочва необходимостта фишът по документацията да бъде допълнен и преработен, както и да се предостави допълнителна писмена и графична документация. "Община Карлово не е предоставила изисканата информация и документация", се посочва в отговор за "Капитал" от института. "Към момента се събират необходимите изходни материали за изготвяне на заключителна оценка, граници и режими на опазване на единичните обекти", казват още от НИНКН.

Архитект Исмаилова от отговорното ведомство потвърди, че в момента се изготвят режими за опазване за всеки единичен обект в състава на комплекса. Те ще бъдат предложени за разглеждане на специализирания експертен съвет по опазване на недвижимото културно наследство към Министерството на културата в "максимално кратък срок" - доста разтегливо понятие, когато става дума за НИНКН.

Процедурата обаче не приключва с внасянето на фиша в експертния съвет. След като съветът обяви становището си, тече срок за възражения от заинтересованите страни. Ако няма възражения, министърът на културата подписва заповед и с нея обектите получават статут, граници и режими на опазване.

Ако бъде спасена

Опит за спасение на сградата има и от представители на общността на архитектите. През 2020 година двама пловдивски архитекти - Димитър Ахрянов и Христо Пелтеков, даряват своя проект "Вълненотекстилна фабрика Евлоги и Христо Георгиеви", който е дипломна разработка от завършилото 8-о издание на курса по опазване на недвижимо културно наследство към Екол де Шайо - Париж.

Една от причините за тази инициатива е именно състоянието на сградите на фабриката. Ако бъде осъществен техният проект, следва адаптация на целия комплекс на фабриката за обществени нужди, препращайки към волята на братята Евлоги и Христо Георгиеви. Това ще бъде постигнато чрез възстановяване и съхраняване на сградите, придаване на съвременни обществени функции, осигуряване на по-добро възприятие на сградите откъм пешеходната зона, възстановяване на загубената връзка с вилата.
"Булгарлизинг" и Тадаръков

Името на Тадаръков се свързва с приватизацията на "Булгарлизинг" през 90-те години, а по-късно е избран и за директор на фонд "Земеделие".

През 2002 година Тадаръков беше назначен за член на управителния съвет на Насърчителната банка от квотата и с активното лобиране на коалиционния партньор ДПС. Около номинацията му тогава сe вдигна доста шум, тъй като оглавяваното от Тадаръков дружество "Булгарлизинг" беше на челно място в списъка на кредитните милионери.
1 коментар
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    cinik avatar :-|
    cinik
    • + 2

    Каква по-добра метафора на цялата разлика между възрожденци от 19. век и възрожденци от Клуб "Възраждане", сиреч дърти ченгета

    Нередност?
Нов коментар