Новият брой:
Продаден ли е мачът за еврото

314 хил. българи са се завърнали в страната през последните 40 години, най-много от Великобритания

Напусналите само през последното десетилетие са повече

През последното десетилетие единствено по време на пандемията завръщащите се са повече от напускащите страната
През последното десетилетие единствено по време на пандемията завръщащите се са повече от напускащите страната
През последното десетилетие единствено по време на пандемията завръщащите се са повече от напускащите страната    ©  Надежда Чипева
През последното десетилетие единствено по време на пандемията завръщащите се са повече от напускащите страната    ©  Надежда Чипева

През последните 40 години над 314 хил. българи, които са живели извън страната поне година, впоследствие са се завърнали. Само за последните десет години обаче напусналите са повече - над 344 хил. души. Това става ясно от данните на националното преброяване, което НСИ проведе миналата година. През последното десетилетие като цяло нарастват потоците на миграция както навън, така и към страната, но нетно повече са напускащите. Тенденцията се обърна за кратко през 2020 и 2021 г., когато по време на пандемията завръщащите се бяха значително повече.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове

През последните 40 години над 314 хил. българи, които са живели извън страната поне година, впоследствие са се завърнали. Само за последните десет години обаче напусналите са повече - над 344 хил. души. Това става ясно от данните на националното преброяване, което НСИ проведе миналата година. През последното десетилетие като цяло нарастват потоците на миграция както навън, така и към страната, но нетно повече са напускащите. Тенденцията се обърна за кратко през 2020 и 2021 г., когато по време на пандемията завръщащите се бяха значително повече.

В периода от 1980 до 2021 г. над 354 хил. души са пребивавали поне година извън България, след което са се завърнали. Числото трябва да се чете с едно наум, тъй като се базира на отговорите на гражданите на въпрос, който е част от преброяването и разчита на честността на респондентите. Данни колко са напуснали страната за същия период обаче няма.

Българските граждани, завърнали се в страната за периода от 1980 г. до септември 2021 г., са над 314 хил., като всеки пети от тях е на възраст между 40 и 49 години.

Най-много от тях идват от Обединеното кралство - 47 хил. души. Това е логично следствие на излизането на Великобритания от Европейския съюз. Страната също така е една от предпочитаните дестинации за висше образование, а част от българските студенти остават там само по време на обучението си. Следващите страни, от които най-много българи се завръщат, са Германия, Испания и Гърция.

Освен тях има и близо 40 хил. чужди граждани, които са се заселили в страната. Мнозинството идват от Европа - над 77%, следват пристигналите от Азия. Над една трета от чужденците се установяват в столицата, а следващите най-предпочитани места са големите градове по Черноморието Варна и Бургас.

Външната миграция нараства след промените

Освен раждаемостта и смъртността, които представляват естествения прираст, миграцията е важен фактор, който определя демографската структура на населението. Между 1946 и 1989 г. по време на комунистическия режим, миграцията основно е вътрешна и е насочена от селата към градовете вследствие на колективизацията в селското стопанство и индустриализацията. След демократичните промени - с отварянето на възможността за пътуване извън страната, все повече българи търсят по-добри условия за реализация в чужбина. Тенденцията се засилва с падането на визите през 2000 г., приемането на България в ЕС през 2007 г. и отварянето на трудовия пазар на ЕС за българите през 2014 г. Данните обаче започват от 2012 г., а за периодите преди това няма.

Числата от последното преброяване показват, че за последните 10 години (между 2011 и 2021 г.) страната са напуснали 344 хил. души. Данните на НСИ, които се базират на официално декларираните пред администрацията промени на настоящия адрес обаче показват, че някои от емигрантите се връщат. Тук влизат временно завръщащи се сезонни работници и студенти, които учат в чужбина. А голяма част от завърналите се са от последните две години по време на ковид пандемията. Това са и единствените години, когато те са повече от напусналите и нетният механичен прираст е на плюс от съответно близо 31 хил. и 13 хил. души.

Ако се гледат тези данни по настоящ адрес обаче излиза, че общо за десетилетието механичният прираст вследствие на миграция е отрицателен в размер на над 16 хил. души. Тези данни вероятно са силно подценени, защото според тях емигрантите са в пъти по-малко спрямо данните от последното преброяване. То показа, че почти 41% от спада на населението на страната през последните 10 години се дължи на външна миграция (това са въпросните 344 хил. души).

Към градовете

Въпреки че вътрешната миграция намалява спрямо външната, тя също остава висока. През последното десетилетие близо 369 хил. души са променили постоянното си местоживеене, като преобладава тенденцията хората да сменят областта и да се насочват към градовете. Най-много се местят хора на възраст между 25 и 34 години. Над половината от мигриралите в рамките на страната сменят един град с друг. Второто най-популярно направление пък е град - село. Причината е, че все повече хора търсят по-спокоен начин на живот, а пандемията ускори прехода към дистанционната работа и улесни този процес.