Остана ни само еврото

Членство от 1 януари 2024 г. е възможно, но е нужно да се свърши много работа и да се демонстрира политическа воля

Трудно може да намерим днес друга тема, която получава толкова внушителна политическа подкрепа, според управителя на БНБ Димитър Радев
Трудно може да намерим днес друга тема, която получава толкова внушителна политическа подкрепа, според управителя на БНБ Димитър Радев
Трудно може да намерим днес друга тема, която получава толкова внушителна политическа подкрепа, според управителя на БНБ Димитър Радев    ©  Надежда Чипева
Трудно може да намерим днес друга тема, която получава толкова внушителна политическа подкрепа, според управителя на БНБ Димитър Радев    ©  Надежда Чипева
Темата накратко
  • Брюксел даде нов сигнал, че вратата за еврозоната за България е все още отворена.
  • Членство от 1 януари 2024 г. е възможно, но е нужно да се свърши много работа и да се демонстрира политическа воля.
  • Една от следващите стъпки е приемане на законови промени, които да дадат по-точна насока на институции, бизнес и банки каква техническа подготовка за използване на еврото като валута се изисква.

Измъчено 1:1. Така, ако заложим на футболната терминология, изглежда резултатът от усилията на България да се придвижи по-близо до ядрото на Европа.


Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
Темата накратко
  • Брюксел даде нов сигнал, че вратата за еврозоната за България е все още отворена.
  • Членство от 1 януари 2024 г. е възможно, но е нужно да се свърши много работа и да се демонстрира политическа воля.
  • Една от следващите стъпки е приемане на законови промени, които да дадат по-точна насока на институции, бизнес и банки каква техническа подготовка за използване на еврото като валута се изисква.

Измъчено 1:1. Така, ако заложим на футболната терминология, изглежда резултатът от усилията на България да се придвижи по-близо до ядрото на Европа.

В деня, в който стана ясно, че България получава отказ за премахване на шенгенската бариера, дойде и новина, която до голяма степен павира пътя й напред към другата голяма цел - еврозоната. Страната може да започне да сече пробно евромонети като подготовка за членството й в паричния съюз.

Меморандумът, с който се урежда това, чисто юридически не предопределя решението за приемане на България в еврозоната. Макар темата да звучи технически, всъщност тя е силен сигнал от Брюксел, че вратата още е отворена. А и чисто практически подписването на документа от Европейската комисия и Еврогрупата се приема от експерти като точка, от която трудно има връщане назад, тъй като това са и двете институции, пред които бяха поети ангажиментите при влизането в ERM II.

Аналогичен документ беше подписан с Хърватия през септември 2021 г., след което в средата на тази година се взе решение, че тя ще е 20-ия член на еврозоната на 1 януари 2023 г.

Това, разбира се, не означава, че България трябва да се успокои. Точно обратното - подготовката за влизане във валутния съюз - по всеобщо мнение е хубаво да се забърза. И от страна на парламента, и на служебния кабинет, и на БНБ.

Една от следващите стъпки например е приемане на нужните законови промени, които да дадат по-точна насока на институции, бизнес и банки каква техническа подготовка за използване на еврото като валута се изисква. Много от тези промени трябва да бъдат гласувани в настоящия парламент през следващите седмици. Защото представители на банковия сектор вече предупреждават, че ако работата се протака още малко, технически 2024 г. ще започне да изглежда невъзможна. А и нестабилността на политическото говорене влияе негативно и на нагласите на бизнеса, и на обществото като цяло.

Ново ускорение

Истината е, че само допреди месец-два по чисто политически причини България сама си беше поставила бариера. И сигналите, които излъчваше към своите европейски партньори, бяха по-скоро колебливи.

"Когато се прие планът за приемане на еврото в Министерския съвет, точката мина с едва два гласа. Така че политически консенсус нямаше и аз продължавам да мисля, че и сега няма консенсус, има мнозинство. Това е една от причините техническата подготовка да върви по-бавно."

Асен Василев, бивш вицепремиер и министър на финансите

В края на октомври обаче парламентът прие решение правителството и БНБ да ускорят усилията за въвеждане на еврото в България от 1 януари 2024 г. Така - с посланието, че по темата има и широк политически консенсус въпреки липсата на редовен кабинет, служебното правителство на президента Радев заедно с централната банка, форсира процеса.

"Трудно може да намерим днес друга тема, която получава толкова внушителна политическа подкрепа", заяви управителят на БНБ Димитър Радев по време на конференцията "Банките и бизнесът", организирана от "Капитал". Той каза още, че централната банка се фокусира върху правната рамка и техническата подготовка за еврозоната. И обясни, че до дни очаква да се внесат в парламента промените в Закона за БНБ, с които да се преодолеят правни несъответствия, констатирани в конвергентните доклади на ЕЦБ. Сериозен напредък има и в подготовката на проект на Закон за въвеждане на еврото, който обаче по информация на "Капитал" вероятно ще е готов през пролетта на тази година. "Техническата подготовка е друго огромно предизвикателство, пред което е изправена основно БНБ. Ние имаме пълната готовност "да натиснем здраво педалите" по тази тема", увери Радев.

Всъщност подобно е и искането на банковия сектор - яснота. В публичното си говорене всички топ банкери излъчват увереност, че ще се справят, но в частни разговори някои от тях имат опасения дали оставащата една година е достатъчна. Мениджър на една от големите банки с чуждестранна собственост споделя, че за сектора е важно да знае дали да започва да алокира ресурси - човешки и финансови. По техни изчисления и на база опита им на дъщерните банки в Хърватия за 2023 г. около 70% от IT екипа на банката ще трябва да се пренасочи към проекта за преминаване от лев към евро, ще е нужна и инвестиция от десетки милиoни - за целия сектор вероятно числото ще е около 100 млн. евро еднократен разход. "Няма време. А ако преминаването от лев към евро не се направи добре и без нужната кампания и подготовката, дори хората, които са фенове на еврозоната, ще я намразят", казва друг мениджър на висока позиция в сектора.

"Чисто техническите и логистични процеси за приемане на еврото могат да бъдат извършени от служебен кабинет. Ние сме в доста тясна кооперация и сътрудничество с ЕК. Опитваме се да сме в тясна връзка и с хърватските колеги. Съгласен съм, че процесът по подготовка трябва да се забърза."

Атанас Пеканов, служебен вицепремиер

"Не сме изпуснали влака, но сега е моментът да се работи и по техническата част. Една година е малък период и ако работата се протака още малко, технически 2024 г. ще започне да изглежда невъзможна", допълва и Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка.

Приемането на еврото е консенсусна тема сред политиците и не е късно "да хванем последния влак", смята и бившият финансов министър Владислав Горанов от втория и третия кабинет на ГЕРБ, който заедно с гуверньора Радев водеше преговорите по присъединяване на България към ERM II и към банковия съюз. "Ако сегашният парламент приеме нужните законопроекти, свързани с еврото, това ще е достатъчно голям знак", допълва той. Според него това трябва да се случи сега, за да може оценката за готовността на България да се изготви през пролетта (т. нар. Конвергентен доклад), като има риск догодина показателите за бюджетен дефицит и инфлация да са по-лоши и това да затвори вратата за влизане във валутния съюз през следващите години. В последния такъв доклад през май тази година освен несъответствията в законодателството проблем беше и високата инфлация, като сега България продължава да е с нива далеч над референтните стойности.

"При нас по темата се работи отдавна и ръкавите на всички структури са запретнати, защото разбираме сложността на техническите изисквания за преминаване към еврото. Нестабилността на политическото говорене влияе на този процес. Нужна е яснота на по-ранен етап."

Цветанка Минчева, главен изпълнителен директор и председател на УС на Уникредит Булбанк

Рискът политически популизъм

Освен липсата на време, друг риск е и популизмът в парламента. В момента там се гласуват всички данъчни и бюджетни закони за догодина. С аргумент, че при силно фрагментиран парламент обсъждането на бюджета може да се превърне в предизборно наддаване, кабинетът "Донев" поиска удължено действие на Бюджет 2022 до март догодина, вместо да внесе свой проект в Народното събрание. Така въпросът каква точно фискална политика да провежда държавата на теория трябва да остане за следващото редовно избрано правителство.

В същото време посланието и на експертите от МВФ (виж интервюто с ръководителя на мисията за България), и на БНБ, а и на много други икономисти е за догодина да се бюджетира консервативно. Както и да се ограничи щедрото изсипване на помощи - от редуцирани ДДС ставки, през субсидиите на калпак заради скъпия ток. Защото то е скъпо и неефективно. А и увеличава търсенето, което пък напомпва допълнително инфлацията. А тъй като страната е във валутен борд и няма собствена парична политика, единственият друг лост за противодействие на покачващите се цени е именно фискалната политика.

"За мен е странно, че все още продължаваме да говорим за тази тема, при положение че сме влезли в банковия съюз. Не сме изпуснали влака, но сега е моментът да се работи и по техническата част. Една година е малък период и ако работата се протака още малко, технически 2024 г. ще започне да изглежда невъзможна."

Петя Димитрова, главен изпълнителен директор и председател на УС на Пощенска банка

"Съществува реална опасност от противопоставяне на целите и посоките на фискалната и паричната политика. Затягането на паричните условия и разхлабването на фискалните условия имат противоположен макроикономически ефект, поне що се отнася до търсенето", заяви и управителят на БНБ Димитър Радев. "Към това може да прибавим сериозно забавените структурни реформи, които биха подпомогнали решаването на проблемите, свързани с предлагането, но все още не са във фокуса на бюджетната дискусия. Комбинацията от тези фактори би затруднила сериозно опитите за ограничаване и трайно намаляване на инфлацията, нещо повече - би създала условия за завръщане към макроикономическите дисбаланси от близкото минало. Подобно развитие наред с другото би имало силно неблагоприятен ефект за бизнеса и банките в България", предупреди гуверньорът.

На този фон БСП и "Продължаваме промяната" са внесли куп идеи за промени между първо и второ четене, които имат потенциал да взривят бюджета за догодина, тъй като изискват милиарди нови разходи. БСП например иска въвеждане на необлагаем минимум при Данък общ доход, ново преизчисляване на пенсиите, по-висока минимална заплата (до 50% от средната или около 850 лв.), данъчно облекчение за млади хора, нови помощи. Всичко това ще струва милиарди, които не са предвидени като приходи. ПП пък иска продължаване на действието на намалената ставка по ДДС за заведенията, също ръст на минималната заплата, още по-голяма данъчна отстъпка за хората с деца, по-голяма сума на ваучерите за храна, третият ден от болничните да не се плаща от работодателите, а да се поема от бюджета на НОИ, по-голяма индексация на пенсиите. Няма оценка колко ще струва всичко това, но рискът при гласуване в зала при силно фрагментиран парламент е, както посочва и Горанов, "всяко предложение за по-високи доходи или пенсии да се увеличи по три" при гласуване в зала.

"Организационната работа по преминаване на всички институции и стандарти към разплащане с евро е предизвикателство. Тук е важна ролята и на БНБ. Възможно е да сме готови за 2024 г., но трябва да започне отчетливо и организирано работата с институциите още сега."

Мирослав Вичев, главен изпълнителен директор на БОРИКА

Защо е важно всичко това? Преди да получи "да" за еврото, България трябва да поиска нов конвергентен доклад, който да оцени дали страната е готова и дали отговаря на всички критерии. Единият от тях е за ценова стабилност като в момента инфлацията в България е над нивото на трите най-добре представящи се държави - членки на ЕС, през цялата 2022 г. и се очаква да остане висока през първото тримесечие следващата година. Нивото й обаче може да се повиши още, ако се приеме проинфлационен бюджет.

"През октомври за първи път от повече от година темпът на инфлация у нас обърна траекторията си на постоянно нарастване. Ще следим внимателно как този процес се развива, но той трябва активно да бъде подкрепен с адекватни антиинфлационни мерки, включително с един достатъчно дисциплиниран бюджет", заяви и управителят на БНБ.

Или накратко казано - шансовете България да приеме еврото на 1 януари 2024 г. в момента не са малки и Брюксел все още е оставил вратата отворена. Това обаче няма да е за дълго и от нас зависи да се възползваме от тази възможност. За съжаление при политическия хаос в последните две години всички играчи ритат топката доста безразборно. А това неусетно може да доведе до автогол в последната минута.

2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 1
    antipa avatar :-|
    D-r D
    • - 4
    • + 3

    А дано ни прескочи и то!

    В неолибералните медии при пропагандни кампании никога не се появява сериозен анализ. Никога!
    Както напоследък с Шенген, с Украина, с нефта и газа, с еврозоната. Защо? За да доизлъскат остатъците от гънки на публиката. По мозъка.
    Всъщност опростачването на публиката е първата и единствена цел на този пропаганден сегмент.

    Какво разбра публиката от неолибералната кампания Шенген?
    Ами че няма да си бърка в джоба за лична карта, когато пътува из Европа!
    Това ли е? Не!
    Споразумението от Шенген е гаранция за защита на икономическо пространство. Защо Нидерланд посича БГ и Румъния откакто се говори за тяхното приемане? Просто е. Погледнете картата.

    Най-голямото европейско пристанище е Ротердам с обем 15 млн. контейнера годишно. Тегавото е, че корабният трафик от Китай, Индия, Латинска трябва да заобикаля цяла Европа, за да стигне до него. Пирея и Солун са къде-къде по-достъпни от Суец, а оттам до цяла Европа магистрали и реки (Дунав, Рейн) много. За да запази транспортния си монопол и да продължи да прави Пирея и Солун непредпочитани заради транспортните тапи на Кулата и Видин, Нидерланд продължава да блокира БГ и Румъния.

    Вместо историческия търговски коридор юг-север от Средиземноморието, Западът развива единствено римските военни пътища през Балканите (Виа Егнатия, Виа Диагоналис) запад-изток, наречен Коридор №8, от албанското пристанище Вльора до Бургас. Чието и днешно стратегическо предназначение е също единствено военно: лесен американски достъп до югоизточния театър на бойни действия.

    Но тези разсъждения в неолибералната пропагандна кампания са заключени със седем ключа.

    Абсолютно идентичен е подходът на неолибералните шарлатани към зара за натикването на БГ в еврозоната.
    Две опорки премятат само:
    а) ще се отъркаме о богатите;
    б) няма да има курс продава/купува за еврото.

    Да попитам: членството в Нато и ЕС направи ли ни бяла държава или напротив - съдейства за мафиотизирането на БГ чрез фаворизиране на удобната на Запада евроатлантическа политическа прослойка?

    Съшественото тук не го пише!
    А то е, че един валутен съюз се крепи на обединяването на дълговете на членовете. Но ако любимата ми Гърция, например има дългове 183% от БВП, а страните от ЕЗ средно 94%, БГ има дълг от едва 24% от БВП.

    И за останалите изглежда като хубавка, но глупава дественица!
    Която на мига ще поеме близо 4 пъти по-голям дълг и ще започне да изплаща (не някаква ефимерна България, а всички ние тук) цената на пищния банкет на Гърция, Италия, Испания, Португалия!

    А освобождаването на 12 млрд, които сега БНБ държи като депозит на търговските банки, които ще се излеят на пазара и ще вирнат инфлацията?

    Защо не пишете сериозни неща, Капитал, а се плъзгате по най-елементарното?
    Не че не знам защо...

    Нередност?
  • 2
    katia_1 avatar :-|
    Rational

    Иска ми се да ги харесвам ПП, но финансовата им политика е тотал щета.
    Това да тъчат на 2 стана - на една част от електората да говорят за съдебна реформа, а на друга да обещават щедри помощи, няма да свърши добре.

    Искам Василев да каже с какви аргументи метру ресторантьорите ще ползват намалено ДДС 9% и другата година. И нека не се заблуждаваме - очевидно тази временна мярка ще стане постоянна.

    Нередност?
Нов коментар