Coface: Европейската икономика ще расте по-бавно през 2023 г., българската - с 1.5%

Фалитите и в страната, и в Централна и Източна Европа се увеличават, отчитат застрахователите на кредитен риск

Забавянето на икономиките в Централна и Източна Европа ще е най-същественото в глобален мащаб, посочи главният икономист на Coface за региона Грегорж Шилевич
Забавянето на икономиките в Централна и Източна Европа ще е най-същественото в глобален мащаб, посочи главният икономист на Coface за региона Грегорж Шилевич
Забавянето на икономиките в Централна и Източна Европа ще е най-същественото в глобален мащаб, посочи главният икономист на Coface за региона Грегорж Шилевич    ©  Coface
Забавянето на икономиките в Централна и Източна Европа ще е най-същественото в глобален мащаб, посочи главният икономист на Coface за региона Грегорж Шилевич    ©  Coface
Бюлетин: Вечерни новини Вечерни новини

Всяка делнична вечер получавате трите най-четени статии от деня, заедно с още три, препоръчани от редакторите на "Капитал"

Растежът на икономиката в Централна и Източна Европа (ЦИЕ) ще се забави до почти символичните 0.8% през 2023 г. на фона на 4% през 2022 г. В България очакванията са за 1.5% ръст на БВП, докато страни като Чехия и Унгария например ще изпаднат в рецесия. Един от главните рискове за целия регион остава високата инфлация. Такава прогноза очерта Грегорж Шилевич, главен икономист на международната група за управление и застраховане на кредитен риск Coface за Централна и Източна Европа, в рамките на организираната от "Кофас България" годишна конференция "Стабилност в турбулентни времена".

По-слаб растеж

Според изчисленията на анализаторите забавянето в ЦИЕ ще е най-същественото в глобален мащаб. Икономиките от Западна Европа също ще са сред най-засегнатите от влошаващата се среда, като прогнозите на групата са за свиване в темповете на растеж до едва 0.4% през настоящата година, спрямо 2.5% за изминалата. Общо за света икономистите на Coface залагат доста по-слаб в сравнение с нивата от предпандемичните години растеж от 1.9% през 2023 г., при 3% за 2022 г. Основен принос ще има Китай, чиято икономика получава тласък от прекратяването на политиката за "нулев ковид".

Ситуацията на енергийния пазар остава от съществено значение, като добрата новина е, че след рекордно високите цени на енергийните суровини през миналата година, сега равнищата се стабилизират. Така приносът им към инфлацията вече не е чак толкова огромен, макар че като цяло цените остават по-високи в сравнение с втората половина на изминалото десетилетие, отбеляза Шилевич. Същевременно, над предпандемичните си нива остават цените и на останалите суровини извън енергийните - индустриални метали и селскостопански стоки, чиито цени също отбелязаха пикови стойности след началото на войната в Украйна.


Архивът на "Капитал"

Статията, която искате да прочетете е част от архива на "Капитал", който е достъпен само за абонати. Той включва над 200 000 стати с всичко за бизнеса, политиката и обществото в България от 1993 г. насам.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици * Към офертата

Всички абонаменти планове

* Aбонамент за Капитал - 2 лв./седмица през първите 12 седмици, а след това - 7.25 лв./седмица. Абонаментът Ви ще бъде подновяван автоматично и таксуван на месечна база. Може да прекратите по всяко време. Само за нови абонати, физически лица.