Минималната работна заплата за 2024 г. скача рекордно до 933 лв. от догодина
Предложението на кабинета за увеличение с близо 20% идва от новото обвързване със средните заплати. То ще засегне поне 20% от наетите и ще затрудни много работодатели


Всяка седмица получавайте най-важното и интересно от ритейл сектора във вашата поща
- Еднократният ръст от 20% спрямо сегашните 780 лв. е най-висок за последните години.
- За първи път се прилага на практика механизмът за изчисляване на минималната заплата като 50% от средната.
- Вдигането с над 150 лв. ще означава и значително по-високи разходи за осигуровки на работодателите.
Минималната брутна работна заплата да стане 933 лв. от началото на 2024 г. вместо досегашните 780 лв. - това предлага правителството в проект, качен за обществено обсъждане. Решението е очаквано и идва от приетия по-рано тази година механизъм, който обвързва долния праг на възнагражденията за труд със средната заплата в страната. Така от догодина се предвижда минималната заплата да нарасне с близо 20% - най-високото еднократно повишение за последното десетилетие.
- Ново спорно предложение в Кодекса на труда - солидарна отговорност за заплатите
- Работната среда ще се подобрява със 100 млн. лв. европейско финансиране
Промяната е рязка и ще се отрази негативно основно на работодателите в малките населени места и в сектори с ниска добавена стойност. За работодателите освен разхода за самата заплата нарастват и вноските за осигуровки.
Наетите на минимална заплата в България в момента са 442 хил. души, или почти 20% от наетите, но и много самоосигуряващи се лица са на минимума. Така че засегнатите може и да са два пъти повече.
Формулата зад увеличението
Съгласно промените в Кодекса на труда, които депутатите одобриха през февруари, минималната заплата за всяка следващата година следва да се определя от Министерския съвет до 1 септември като 50% от средната брутна заплата за период, обхващащ втората половина на предходната година и първата на настоящата. На практика сега правителството за първи път прилага формулата. След като през август националната статистика публикува данните за периода април - юни, стана ясна и сумата, на чиято база ще се определи минимумът, а именно 1865 лв. Окончателното решение се взима от правителството и вероятно ще стане ясно в началото на октомври.
Формулата е замислена с цел да се създаде предвидимост сред бизнеса и работещите и е отражение на европейската директива за адекватни минимални работни заплати в националното законодателство. Механизмът беше приет с резерви от синдикални и работодателски организации, според които автоматичното изчисляване изключва социалните партньори от дебата по темата.
Рекордният ръст
Предвижданото повишение на минималната работна заплата, което за първи път надхвърля 150 лв., е най-рязкото еднократно такова поне за последните две десетилетия. Процентно по-големи повишения е имало през 2012 г., както и в навечерието на световната криза от 2008 г., но тогава става въпрос за много по-малки номинални суми от по 40-50 лв. На годишна база със също толкова висок темп (20%) порасна минималната заплата в началото на 2023 г., но това не се случи внезапно, както сега, а поетапно чрез повишение от средата на 2022 г.
Внушителното увеличение сега е следствие от силното покачване на средната заплата, с която вече е обвързана. Ръстът на средното възнаграждение в страната достигна рекордните 17.3% на годишна база през първото тримесечие и се забави до около 13% през второто. По последни данни на НСИ средната брутна заплата доближава 1960 лв.
Въпреки рязкото повишение България вероятно и догодина ще остане с най-ниската минимална заплата в ЕС. В Румъния, която е предпоследна в класацията с 604 евро, тази година сумата е с над 200 евро по-висока от българската, показват актуалните данни на Евростат.
Какви са ефектите
Минималната почасова ставка ще достигне 5.58 лв. при досегашните 4.72 лв. при нормална продължителност на работното време 8 часа и 5-дневна работна седмица. Нетното месечно възнаграждение, което работещите на минимална заплата ще получават, се изчислява на 724 лв.
Вдигането на минималната заплата ще засегне и минималния осигурителен доход по икономически дейности и квалификационни групи професии, както и този на самоосигуряващите се, който също ще достигне 933 лв. В резултат ще се вдигнат значително и внасяните в държавата осигуровки за пенсия и здраве.
Според икономисти механизмът има най-значителен ефект върху сектори с по-ниски възнаграждения като хотелиерство, ресторантьорство и търговия. Автоматичното нарастване на минималната заплата в дългосрочен план се очаква да оказва натиск в посока нагоре и върху средните възнаграждения.
Опасение за бизнеса обаче е значителното повишаване на разходите за труд, които се увеличават повече от производителността на фона на високата инфлация и ниската безработица през последните години.
5 коментара
Така се бори инфлацията! :(
Работодателите просто ще трябва да дават част от "под масата" в момента на работника по легален начин.
Отделно робството на шивачите на юг от София може да е по леко.
До коментар [#2] от "Nekavnov":
Абсолютно съм съгласен - по този начин ще се осветли много от заплащането, което в момента се дава в брой, защото за работодателя е по-изгодно да си плати дивидент и дава пари на ръка, за да си спести осигуровките.
Огромна част от наетите на минимална в действителност получават много повече.
Няма проблем за работодател на малка фирма от 5-8 човека да плаща тези пари на работника, Но така ще скочат и разходите му към бюджета и това може да е причина за други процеси. В сферата на търговията и услугите за една фирма с годишен оборот 300-400 хил. лв. това ще бъде проблем. Тук има 20% ддс и над 40% вноски към НАП. Мнозина ще се замислят до колко си струва да блъскаш за държавата и служителите. Ако има необлагаем минимум е съвсем друго и тогава си струва да поддържаш живота на една малка фирма.
Нов коментар
За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.