Защо инвестициите ни заобикалят

В скорошен доклад за България обаче Световната банка предупреди, че без амбициозни реформи, които да повишат нивото на инвестициите в страната, икономическият растеж предстои все повече да се забавя. А това не е добра новина за икономика, която иска бързо да достигне благосъстоянието на държавите от Западна Европа.

Къде са инвестициите

В годините преди глобалната финансова криза инвестициите (или т.нар. брутообразуване в основен капитал) в страната растяха с двуцифрени темпове. След последвалия спад обаче те така и не успяха да се възстановят до предишните си високи темпове и вече трудно се увеличават с повече от 5% на година в реално измерение, а периодите на спад също не са рядкост (виж графиката).

Наскоро публикуваните от НСИ данни за 2022 г. показват, че разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са общо 27.5 млрд. лв., или 16.6% от БВП. Те са най-големи в индустрията, но са почти изравнени с тези общо в търговия, транспорт, хотелиерство и ресторантьорство - по около 7 млрд. лв., или около 4.2-4.3% от БВП. В операциите с недвижими имоти миналата година инвестициите са били около 3 млрд. лв., а в IT сектора и далекосъобщенията, който има най-голям потенциал за растеж - 1.2 млрд. лв., или под 1% от БВП.

"Подобна структура на инвестициите показва, че те се съсредоточават в сектора на строителството и услугите, където печалбите са най-бързи и най-големи, а самите те се отличават и с не особено висока степен на конкурентност, но с най-малък ефект в дългосрочен план и най-вече по отношение на съвременните императиви за дигитализация и устойчив растеж. В такава среда е трудно да се говори за потенциал за догонващо и изпреварващо развитие на икономиката", категоричен е доц. д-р Димитър Златинов, ръководител на катедра "Икономика" в Стопанския факултет на Софийския университет "Св. Климент Охридски". Според него слабата инвестиционна активност все повече се очертава като структурен проблем за българската икономика. А негативните последствия са не само по-малък капацитет да се произвеждат стоки и услуги и да се създава стойност, но и невъзможността да се реализира качествена трансформация към дигитална и "зелена" икономика.

И все пак - по-ниските нива на инвестиции, особено в материални активи, невинаги са лоша новина. През последните години тече процес на пренастройване на българската икономика в посока развитие на сектори, които имат по-малко нужда от инвестиции в дълготрайни материални активи като ИТ, центрове за споделени услуги. Те реално създават висока добавена стойност с относително ниски вложения във физически активи.

Кризата на практика сложи край и на модела, при който силното присъствие на чуждестранни инвеститори допринасяше за по-ускорено сближаване на България и като цяло на Централна и Източна Европа с ЕС и еврозоната.

Чуждите инвестиции рязко намаляха след глобалната финансова криза - от средногодишно 14.1% от БВП през 2000 - 2008 г. до 3.2% от БВП през 2010 - 2019 г. по данни на Световната банка. През 2022 г. те са едва 3.3% от БВП и се съсредоточават основно в три сектора - преработваща промишленост, финанси и търговия, показват данните на БНБ.

За първите шест месеца на тази година чуждите инвестиции за първи път растат по-бързо и се удвояват спрямо същия период на 2022 г. Така достигат 1.8 млрд. евро. Тези данни обаче подлежат на няколко ревизии. А и една голяма част от ръста се дължи на реинвестираната печалба на банковия сектор, който попълва капиталовите си резерви, за да отговори на регулаторните изисквания.

Държавата също инвестира по-малко

Държавата също допринася за общия спад на инвестициите. На фона на високите разходи заради ковид, компенсациите за скъпия ток на фирмите и увеличените социални плащания, за да балансират бюджета, правителствата най-често спестяваха от инвестиционна програма. Докато планираните капиталови разходи изглеждаха внушителни и в някои случаи бяха обявени като рекордно високи, те на практика се използваха за буфер и оставаха само частично изпълнени. През миналата година например са реализирани под 50% от планираните над 8 млрд. лв. инвестиционни разходи в консолидирания бюджет, а през 2021 г. - под една трета от предвидените над 6 млрд. лв. Накратко - през последните години държавните инвестиции в България също са ниски на фона на останалите страни от ЕС - около и под 3% от БВП по данни на Евростат, при 5.6% в Естония и над 4% в Хърватия, например. Отделен въпрос е как точно се изразходват тези пари и качеството на проектите, което е един постоянен "ремонт на ремонта".

Ако в еврозоната стратегията за справяне с последиците от пандемията беше свиващите се частни инвестиции да бъдат заменени от публични, то в България акцентът падна върху социалните плащания и рязко ограничаване на капиталовите разходи, обяснява доц. д-р Димитър Златинов. "Икономика, която се базира на по-високи социални разходи и захранване на покупателна способност, без изграждане на капацитет за производство, се обрича на висок внос и реално е донор на финансиране на други икономики по линия на вноса. И тук не става въпрос, че няма нужда да се подкрепи покупателната способност и че доходите в страната не трябва да растат, а това да става чрез респективни мерки и за подкрепа на производството и инвестициите, а не тяхното изкривяване под формата на субсидиране "на калпак", което пък след това да бъде компенсирано с присвояване на част от печалбата, вместо тази част задължително да се инвестира например", смята икономистът.

През погледа на инвеститорите

На тоз фон логичният въпрос е къде са проблемите. Първо беше ковид - фирмите се сблъскаха с ограничения и прекъсвания на дейността си. После войната в Украйна донесе още неяснота, по-високи цени на енергията и суровините.

Политическото безвремие пък, в което България нямаше редовно правителство, способно да поема ангажименти и да предложи дългосрочна визия, накара чуждите инвеститори да заобикалят страната, а местните да са по-предпазливи. Не на последно място, растящите разходи за материали и труд, а напоследък и поскъпващото кредитиране, оставят по-малко средства на предприятията да инвестират в нов производствен капацитет, който обикновено изисква мащабни средства.

Освен общата несигурност допълнителни фактори, които карат фирмите да инвестират по-малко, са относително малкият пазар в страната, който означава и по-малко търсене, както и ограничената покупателна способност.

Има и още - все по-голям недостиг на работна ръка, недостатъци в качеството на инфраструктурата, слабости в управлението и институциите. Високата степен на монополизация на определени сектори също е пречка пред частната инициатива.

Своеобразна оценка на инвестиционния климат има и в последния доклад на Държавния департамент на САЩ за България. Там се посочва, че страната се разглежда като привлекателна дестинация, която предлага "едни от най-евтините работни места в ЕС и ниски плоски корпоративни и подоходни данъци". България обаче има най-ниската производителност на труда в ЕС, а ръстът на заплатите надхвърля този на производителността, която е застрашена от намаляващото население и ниските инвестиции в иновации.

"Инвеститорите се оплакват от регулаторни пречки, намеса на прокуратурата по административни дела и противоречива съдебна практика. Като цяло държавното управление на инвестиционните спорове е бавно, междуведомствената координация е лоша и често се налага намеса на най-високо политическо ниво", посочва докладът. И още: "Чуждите инвеститори остават загрижени за върховенството на закона в България. Инвеститорите посочват като основни предизвикателства ендемичната корупция в България, трудности при получаване на необходимите разрешителни, непредсказуемост поради чести регулаторни и законодателни промени, спорадични опити за отхвърляне на дългосрочни държавни договори, неефективна съдебна система и проблеми с изпълнението на съдебни решения", се посочва в оценката на Държавния департамент.

За отслабващия интерес свидетелства и изтичането на инвестиционен доход - средно около 7% от БВП след 2015 г., който вместо да се реинвестира в българската икономика, напуска страната.

В търсене на нови предимства

Когато се говори за привличане на чужди инвестиции, често се изтъкват ниските данъчни ставки. Това предимство само по себе си обаче не е достатъчно. Страни с ниски ставки като България, Унгария и Румъния преживяха съществено забавяне на ПЧИ след 2008 г. През последните години разходите за труд в Централна и Източна Европа растат най-бързо в ЕС и така регионът постепенно губи още едно конкурентно предимство спрямо страните от Азия, в които в много по-голяма степен концентрират чуждестранни инвеститори.

"Това показва, че регионът като цяло е по-слабо атрактивен в последните години за сериозни чуждестранни инвестиции и че фактори като институционална среда и политическа стабилност са много важни", смята Златинов. Според него България прекалено малко залага на развиването на публично-частното партньорство.

Или накратко - държавата има още доста работа, преди България да стане отново привлекателно място за развитие на бизнеса, било то местен или чужд. Предвидимо законодателство, реална съдебна реформа, намаляване на административната тежест, дигитализация на държавното управление и услугите, адаптиране на образователната система към нуждите на пазара на труда, привличане на българи, емигрирали в чужбина, са само част от необходимите мерки.

Иначе евентуално членство на България в Шенген също ще има позитиви, но те няма да разрешат вътрешните проблеми. А ако те не бъдат адресирани, страната може да не успее да оползотвори в пълна степен позитивите от членството си в тези структури.