С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
6 окт 2000, 0:00, 3557 прочитания

Харесвам Фуко и Женския пазар

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
“Анализирай това”:

Ако чуете “психоаналитик”, най-вероятно първият образ, който ще изплува в главата ви, е на онзи човек с малка брада и мустаци, стегнат в костюм, изправен в своя кабинет край кушетката - Зигмунд Фройд. Ако помоля да опитате пак... ето, сещате се за героя на Робин Уилямс от “Добрият Уил Хънтинг” или за смутения нюйоркски терапевт, на когото мафиотският бос Робърт де Ниро заповяда: “Анализирай това”.
По-необременените от информация представи объркват психоаналитиците с психиатри, психолози и дори с луди. Така или иначе в България психоаналитична традиция няма.
Орлин Тодоров е на 33. Не прилича на психоаналитик, не прилича на доктор по културология, не прилича на преподавател в Нов български университет. Обаче прилича на някой, завършил класическата гимназия.
Сблъскваме се долу пред блока, в който се намира неговият кабинет. Облечен е с дънки, бяла риза и черна жилетка. До него е жената в живота му - Калина. Двамата се познават от класическата гимназия - мястото, което в хода на нашия разговор ще се окаже важен ключ в живота му. Разминаваме се със съседи: добър ден - как сте днес - благодаря - довиждане, качваме се в асансьора. Кабинетът на Орлин е на последния етаж. Хрумва ми да го попитам винаги ли е живял под звездите. Да! И то не, за да избегне течовете в банята. “Моята притегателна сила е повече към небето. Харесва ми да гледам покривите и да съм нависоко. Нещата започват да изглеждат по-извисени, може би...” Научавам още, че психоанализата ни кара да се усъмняваме веднага щом нещо се повтаря - нищо не е случайно, не е и нарочно, по скоро е несъзнавано. Значи, ако един човек за втори път, уж по стечение на обстоятелствата, се окаже с адреса на Карлсон, това вече може би издава пристрастието му към високото, летенето, самолетите. Както е в случая с психоаналитика, учил в Англия и практикуващ на “Цар Симеон”.
Преди време някой спомена пред мен Орлин Тодоров като “истински психоаналитик”. Тогава реших да го потърся - защото има екзотична за нашите географски ширини професия, защото е избрал да работи в България и освен това е стряскащо млад. Кабинетът на младия психотерапевт представлява просторен мезонет, с кушетка, кресло със специална поставка за краката отпред, маса от бяло дърво до прозореца. И още: рафтове с книги, поставка за вестници и списания, тематичен календар, картини, и, разбира се, портрет на Зигмунд Фройд. Орлин предлага ябълков сок, прясно мляко или сварен от него в тенджера билков чай.
“Много хора се притесняват от кушетката. Тя е голямо предизвикателство”, казва той, след като трайно съм се настанила на близкия стол и не искам да седна на легендарното канапе. Както общата култура е подсказвала на повечето от нас, в психоанализата всичко тръгва от един човек - Фройд, и от един кабинет - този на Фройд.
“Любимото ми кафене в Оксфорд по ирония на съдбата се казваше “Фройдс”, обаче не е свързано със Зигмунд Фройд, а с друга еврейска фамилия. Там прекарвах доста време”. В Оксфордския университет Орлин е специализирал философия на езика. Преди това е учил българска филология в СУ. “Но най-важно за мен беше, че учих в класическата гимназия. Там срещнах много интересни хора, които ме запалиха за изследването на митологията, на античните цивилизации. То е много близко до изследването на други такива символични форми като сънищата, като приказките, всякакви такива неща, които водят до интереса към психоанализата”.
Орлин говори за рождената си година - 1968, като за символично време, нищо, че не помни Пражката пролет. Винаги е живял в София, а от десетина години домът му е близо до Женския пазар - място, което според психоаналитика има особено очарование заради оживлението от култури. “Това е старият еврейски квартал, също така стар арменски квартал - неслучайно там от едната страна е арменският дом, а от другата - еврейският. От прозореца на моята кухня се виждат “Св. Неделя”, джамията, кубето на синагогата. Това е изключително мирен и спокоен квартал. Изглежда малко срутен, но това му е най-симпатичното. Там има китайци, има араби, българи, интересно е. Пътувал съм доста и като че ли в градовете винаги са ме привличали старите места. Може би, защото обичам нещата, които не са толкова очевидни, които са по-дълбоки. Част романтика, част нещо забранено, част нещо тайнствено - това е несъзнаваното. София е моят град.”
Фенът на братя Маркс казва, че винаги е носил в себе си интереса към психоанализата, но нейната магия го завладява в Англия - на семинар, воден от знаменитата дама на “островната” психоанализа Хана Сийгъл, с участието на литературни критици, философи и всякакви други хора.
“След това започнах да посещавам специализирани семинари по психоанализа, исках да се обучавам и самият аз да се психоанализирам - това е задължително условие от работата на психоаналитика”. После, обратно в България, Орлин защитава дисертация в Катедрата по културология към философския факултет - “Далечността в мисленето на Запада”. “В тази дисертация се опитах да покажа много неща, включително моите собствени чувства, когато съм бил далеч”, казва психоаналитикът, който се обучава от 7 години и практикува от три.
Седнал на кушетката, старо наследство, смъкнато от тавана, 33-годишният университетски преподавател говори за това, че никога не е чувствал малоценност като българин в чужбина и никога не идеализирал или хулил България, в която живее. “Не съм искал нещата тук да бъдат като на други места, приемал съм ги такива, каквито са, и съм извличал максималното. Хората страдат най-много от това, че искат нещата да са други...”
Орлин обяснява, че оплакването също може да се слуша психоаналитично, така както Фройд е слушал вицовете. “Оплакването като обществен механизъм има много хубава функция, както и пускането на слухове. На хората често им минава, като видят, че не са сами, че и на другите не им е добре. Оплакването е основна предпоставка на битката срещу самотата и загубата”.
Пациенти има в болницата, клиенти - в магазина. Кабинетът на Орлин Тодоров посещават “хора, които търсят нещо за себе си, които имат силата да направят приключение вътре в своята душа”. Единият от създателите на Групата за развитие на психоанализата в България има по четирима клиенти на ден. Между самоличността и проблемите на потърсилите неговата помощ и моето уж прикрито любопитство, Орлин издига китайска стена.
“Цялата система на отношенията между хората се променя. Много приятелски кръгове днес се разпадат именно заради това, че един има много работа, другият е безработен. Един вече има много пари, друг няма. Разбира се, голямата сила и майсторство е богатият да остане приятел с по-бедния, но това невинаги се случва. Приятелството до една степен работи и помага на човека да бъде ободрен, да бъде подкрепен. Но когато става въпрос за сериозен психически проблем, никой не може да бъде оправен само с приятелски съвет, с добри думи или със “стегни се”.
Орлин говори и държи дланите си една срещу друга, с опрени върхове на пръстите. Това според домашната ми многотиражка “Езикът на тялото” означава познаване на темата. Решавам да го попитам за неговите приятели (много от тях в чужбина, в това число и най-близкият му приятел - актьорът Самуел Финци), за това дали се държат по-особено, притеснени, както бях и аз през почти цялото време, че той чете мисли, вижда проблеми, комплекси и знае, че като не толкова малка съм наричала Мечката СтръМница, защото тича по стръмното...
Последователят на Фройд се замисля за миг, после смехът му оглася ветровития мезонет (вярно било, че екстрасенсите и врачките са също форма на терапевти). “В началото имаше определено недоверие у приятелите ми към мен - мислеха, че ще се променя, че ще стана по-мнителен, сякаш виждам НЕЩО в другите хора. Аз съм съвсем нормален човек”, споделя той. И добавя, че понякога, при нужда можеш да използваш знанията си, но контролирано, пестеливо.
“Понякога терапията трае с години. Не става дума за болни - това са хора, които имат нужда именно от този ефект на психоанализата - да помогне на личността да се промени, да се преработи, преструктурира, да й даде повече устойчивост. А това става най-добре, когато само дълбинните слоеве на личността бъдат докоснати”.
За тази деликатна задача аналитикът се готви с години. Професионалното му обучение се състои от: дългогодишна автоанализа (терапевтът трябва да познава самия себе си изключително добре, за да може да помага); куп специализирани курсове и семинари (Фройдови теории, обща теория на психопатологията т.н.); третата задължителна част от подготовката е работата с пациенти, но в началото, под наблюдението на обучаващи психоаналитици или т.нар. супервизия. Когато е уверен в себе си и правотата на своите решения, психотерапевтът става член на някое уважавано психоаналитично общество. Поне така са организирани нещата в психоаналитичните институти по света. “Психоаналитикът се определя от много неща: от своето обучение, от хората, които са го обучавали, от институцията, която ще застане зад него, и от собственото си самочувствие. Българската Група за развитие на психоанализата е свързана с Парижкия психоаналитичен институт и с други общества. Тяхната “корона” е Международната психоаналитична асоциация. Много от сега активните психоаналитици с удоволствие се включват в процеса на възстановяване на психоанализата в Румъния, Хърватия, Чехия, Унгария. В България психоанализата се създава тепърва, затова съм щастлив, че мога да работя за нещо, което е много новаторско и полезно. В момента няколко от случаите, по които работя, са под супервизия - статутът ми е на кандидат на Международната психоаналитична асоциация”.
Тръгвам си. Главата ми гъмжи от информация и още повече въпроси, които не се сетих да задам. Свалям записа от разговора и си мисля, че все още не знам почти нищо за “цивилния” Орлин Тодоров - какво харесва, какво не харесва, каква музика слуша, как се разтоварва. Добре, че на следващия ден ще се видим пак.
Този път стигам сама до апартамента-кабинет и се засичам с чичко, който...не е пациент, ами някой, дето има отношение към една шахта, бълваща миризмата на пържено чак до 12-ия етаж. Готварството е малко некадърен преход към темата за книгите, но все пак проработва.
“Чета книги, които са майсторски разказани, нееднозначни, интелектуално забъркани книги, в които има нещо скрито. Умберто Еко, Пол Остър, Дилън Томас. Обичам и философски книги - на Фуко, Дерида. В книгите по антропология ме привлича възможността да разбереш другия човек и да му дадеш шанс да си остане друг. Важното е не човек да е прочел толкова много като обем, а да е успял да намери и приеме като свое нещо мисъл, възглед за света...Като че ли любимият ми писател е Борхес”.
Орлин си пуска разнородна музика - джаз от 30-те, здрав рок, етномузика, зависи от настроението. Казва, че му липсва добър концертен афиш. Затова пък харесва кино “Дружба”, Джим Джармуш и “Нешънъл джиографик” - програмата, която скоро е отпаднала от кабелното “меню” в неговия квартал. “Обичаме да пътуваме”, казва младият психоаналитик за своето семейство - той, Калина и тригодишната Ида.
Водовъртежът на опознавателните въпроси ме кара да изненадам неприятно първо себе си с въпроса “каква кола караш?”. Орлин има “Форд”. И ето, за да се измъкна от битовото любопитство, превключвам на темата за успеха. Успехът като идеал е тотално наложен в американското общество, като да си успял там означава да си здрав, с бели зъби и задължително богат. “Идеята за успеха може да се минимализира - да приемеш, че си успешен, защото днес си успял да направиш нещо хубаво за някого. Това означава да се откажеш от фантазията за всемогъщество, да можеш да приемеш определени загуби. В психоанализата тъгата и скръбта са също толкова важни, колкото радостта. Голям успех е да можеш да тъжиш, когато има нещо тъжно, а не е успех да се правиш, че не те засяга. Успехът не бива де се пренебрегва - важно е да можем да му се радваме, да го приемаме, но той да не бъде самоцел и успех на всяка цена. Разбира се, той си има измерения: успявам да печеля, но успявам ли да бъда добър баща? Успелият човек е този, който успява да се справи с това, което животът му предлага всеки ден”.



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Мениджърите на 2018 г. Мениджърите на 2018 г.

Главният изпълнителен директор на "А1 България" Александър Димитров е победител в конкурса на сп. "Мениджър"

14 ное 2018, 2295 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Имена" Затваряне
Арестуваха Жоро Илиев за побой в БИАД

Защо Брюксел вдигна ръце от България

Основната причина за провала на мониторинга е, че ЕК просто нямаше достатъчно правомощия да наложи промените.

Новата сграда на Брендо

Тя ще е жилищна, на 11 етажа и ще обгръща стария хотел "Рила"

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

Живот след живота

Режисьорката Петя Накова за новия си роман, в който документира битката с рака на гърдата

Ния от 9 до 5

Петата самостоятелна изложба на създателката на Water Tower Art Fest Ния Пушкарова е арт експеримент с отворено студио

K:Reader

Нов и модерен инструмент, който пренася в дигитална среда усещането от четенето на хартия.

Прочетете целия вестник или списание без да търсите отделните статии в сайта.
Капитал, брой 46

Капитал

Брой 46 // 17.11.2018 Прочетете
Капитал PRO, Канадци купиха златен проект до Ивайловград, търси се сепаратор на софийския боклук, арест за най-богатия македонец

Емисия

DAILY @7AM // 19.11.2018 Прочетете