Музика и мода "На тъмно"

За 24-годишния Николай Тодоров или просто Ник от "На тъмно" ябълката на Рокфелер е съвсем обикновен кариран гащеризон с широки джобове. Един ден, досущ като в приказките, той си купува два метра плат, намира по обява във вестник шивачка, която шие у дома, и поръчва дрехата по направен от него модел. Тогава, вече единадесети клас в икономическия техникум във Варна, той има собствен магазин за музика и мода. "Беше най-обикновен гараж, много тъмен. В него имаше 50-60 касети и петнадесетина фланелки. Две лета преди това продавах по време на сезона вестници на Златни пясъци и със събраните пари го направих. Всички касетки бяха пиратски, но тогава в България други нямаше. Малко се учудих, когато и те, и дрехите се продадоха на третия ден, после заредих нови и така тръгна."

Когато слага гащеризона за продан, не очаква, че с него ще се случи същото, което става в анекдота с ябълката на Рокфелер. Дрехата се продава веднага, с парите купува плат, от който същата шивачка ушива два нови и приказката се оказва истинска. Надали всичко щеше да се случи обаче без онова, което определя като "най-успешния ход в целия ми живот". Канят го да стане един от спонсорите на ежегодното варненско ревю "Мистър тийнейджър". Организаторите му предлагат срещу средствата реклама, но той поставя друго условие - в края на ревюто манекени да дефилират с негови дрехи. Облича ги в петте гащеризона, с които разполага тогава в магазина, и когато те минават под звуците на последното и все още неизвестно в България парче на "Продиджи", залата направо се взривява. Още на следващия ден до магазина правят пътека хората идват и питат за дрехите от ревюто. По онова време на пазара не се срещат широки и развлечени панталони с големи джобове - има само няколко модела джинси и толкова. Постепенно шивачките стават две, три, четири, докато броят им стига девет. Всички работят надомно, едната - бивша учителка, другата - в майчинство, а Ник обикаля града, за да търси карирани платове. Малко по малко колекцията му се увеличава - прави различни модели панталони, якета, бермуди, елеци, но тъй като жените са пръснати из всички варненски квартали и обикалянето им отнема много време, решава да си направи собствено ателие. Купува обикновени шевни машини, избира три от деветте жени и те започват да шият измислените от него дрехи по осем часа на ден. С времето машините, които не са предназначени за подобно натоварване, са заменени от професионални, а към шестте шивачки днес работят още една кроячка и един "координатор на производството".


Благодарим Ви, че четете Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Вече съм абонат Абонирайте се

Още от Капитал