С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
7 апр 2001, 0:00, 1815 прочитания

Повелителят на лица назаем

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Димитър Коклин започва работа сутрин, някъде към девет, девет и нещо. Какви са ритуалите, преди наистина да започне, си знае само и единствено той, но когато не се снима и филм, работният му ден продължава не по-малко от дванадесет часа. Минава покрай дълга редица от макети на глави, покрити с перуки, маски и бради, пуска радиото, настроено на вълните на любимата му класическа музика, и пали поредната цигара. Не обича камерите и фотоапаратите и ги избягва по същия начин, както и огледалата. Е, когато работи или по-точно превръща актьора в герой на филм или пиеса, няма как да избяга от отразяващата повърхност; но дори и тогава концентрира погледа си върху лицето, ставащо изпод ръцете му, забравяйки за своето собствено.
Някъде в края на 1959 заедно с още двадесетина души завършилият техникума за художествени занаяти Димитър отива в студията за игрални филми, където се провеждало обучение и конкурс за гримьори. Повечето съученици от техникума се записали да следват скулптура в академията, но той трябвало веднага да започне работа, пък и от малък бил изкушен от киното. Спомня си как участвал като статист в продукцията “Големанов”. Случило се така, че попаднал в гримьорната. Останал съвсем малко там, колкото да “подуши” мириса на

Лепило, етер и смола

което било напълно достатъчно, за да се врече по-късно напълно на гримирането.
След конкурса назначили двама от двадесетте и той останал да работи като помощник-гримьор. Един ден гримьорката не дошла, а снимките на “Веригата” на режисьора Любомир Шарланджиев трябвало да започнат. “Това ми беше първото самостоятелно създаване на образ. Имах собствено виждане за това как трябва да изглежда главният герой. Не ми харесваше как стои като “намазан”, много напудрен, нежен - та той беше избягал затворник, който през целия филм не може да се освободи от тежката верига, към която е прикован. Затова го направих да изглежда брадясал и мръсен. После Шарланджиев като го видя, много го хареса.”
Що се отнася до работата на гримьора, по неговите думи той има много повече свобода в киното, отколкото в театъра. В театъра е зависим от художника по костюмите, докато при киното гримьорът сам трябва “да влезе в образа”. Преди снимките на филм за Константин Философ изчел всичко, което намерил за епохата, а след това му било много по-лесно със създаването на отделните образи. Погледнато от друг ъгъл обаче, при работата в театъра има повече свобода, защото там публиката е по-далеч от актьора и тъй като най-малките детайли не се виждат, може да се работи с много по-широк замах.
Телевизията, разбира се, стои някъде по средата. Всяка вечер Димитър Коклин е в “Шоуто на Слави”, където освен всичко останало прави и

Шаржове на лицата

на деня. “Преди беше съвсем различно. Ленин например не всеки можеше да го направи. Изработваше се специална отливка в Москва и едва след това започваше работата по конкретния образ и филм. Сега е достатъчно да направиш плешивата глава, косата отстрани и козята брадичка и ето ти го Вожда готов.”
При създаването на образа е много важна връзката между актьор и гримьор. Със Стефан Рядков казва, че стават чудеса: “Лицето му е универсално - няма нещо, което да не може да се направи с него. Направо да не повярваш.”
Колкото и примамлива да е работата в телевизията, страстта на гримьора си остава другаде. Споделя възхищението си от гледаните наскоро два филма - за Одисей и за Язон. Казва, че би искал да прави нещо такова, защото при лицата от съвременността предизвикателството е в деформацията. Каквото и да правиш там, то трябва да изглежда естествено и реалистично. А в такива филми могат да стават чудеса.
Споменаването на двата филма и възможността да се “развихри” на фона на подобни продукции неминуемо отключват темата за работа зад граница. Въпреки че не би отказал предложение на Лукас или Спилбърг, гримьорът твърди, че никога не е имал намерение да работи навън. Проблемът е в езиковата бариера. “При всички положения трябва да използваш преводач, а така информацията идва при теб от втора ръка. Затова си мисля, че тук, в България, е моето място. Сега филмът, който снимаме - “Седемте луни на Гоя” - е съвместна продукция с Гърция, но познавам режисьора и преди сме работили заедно.”
На масата пред него стои дървен макет на глава, върху който са насложени бели брада и мустаци. Това е за един от образите във филма - на гръцки генерал, който ще бъде разстрелян. Ослепително белите косми са от тибетски як, но зад тях сякаш се вижда лицето на генерала. Видението е резултат от много труд -

Брадата се реди

върху макета косъм по косъм в продължение на цял един ден. Коклин е видял лицето на гръцкия генерал върху дискета още в Гърция и сега го възстановява, като по този начин ще пресъздаде и останалите персонажи.
Колкото до учениците, такива има, но проблемът е, че сега няма работа, не се снимат филми. “Каквото и да научиш, не го ли приложиш на практика, все едно не го знаеш. А колкото е по-трудна работата, толкова по-добре. Ставаш свободен и после можеш да направиш, каквото си поискаш.”
Има нещо учудващо в начина, по който Коклин говори за гримьорите в миналото. Нарича ги старите майстори, сякаш иска да очертае някаква граница между сега и преди. В думите му се усеща нещо много близко до представата ни за култа на древните китайци към предците им. “Има един гримьор, англичанин, Кристофър Тъкър. Сигурно го знаете от филма “Бразилия”. Той прави и куклата на Стойко Пеев във “Време разделно”. Или пък Дик Смит - взе “Оскар” за стария Салиери в “Амадеус”. Гледах филма няколко пъти и накрая мисля, че му схванах номера. Да ви кажа, състаряването става най-трудно. А Смит сигурно е направил отливка на старо лица и след това я е наложил върху лицето на актьора. Някой ден ще го направя, но още не мога да събера смелост.” Казва също, че филмите са му ясни - кое как може да бъде направено. Единственото, което не може да се разбере, е там, където има намесен компютър. Но не се притеснява, че компютрите могат да оставят гримьорите без хляб. После признава, че не се е замислял над този въпрос, но мисълта, веднъж загнездила се в съзнанието, не му дава покой. Почти замечтано започва да говори какви нови възможности биха могли да дадат компютрите и дори си представя раждането на един нов стил - по-стилизирани лица, някак по... различни. Но това ще бъде

Египетски труд

Колкото и странно да звучи, работата на гримьора е сплав между педантизъм и фантазия. Някъде на границата между тези на пръв поглед противоположни състояния на духа се ражда добре направеният и убедителен образ. “Да вземем например един черен мустак. Реди се бавно и трудно, но ако сложиш само черни косми, на екрана ще стои като дупка. Трябва да усетиш нюанса, да сложиш няколко светли косъмчета, за да стане като истински.” После се усмихва стеснително и разказва една история, в която влага собственото си разбиране за това какво представлява добро гримиране. “Среща ме един приятел, актьор, след прожекция на филм с Марлон Брандо и ме пита: “Видя ли само как беше гримиран?” А аз му отвръщам: “А ти видя ли само какъв актьор е?”



  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Лекторите на DigitalK 2019: Ребека Лийб Лекторите на DigitalK 2019: Ребека Лийб

Анализатор и съосновател на Kaleido Insights

14 май 2019, 1468 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Имена" Затваряне
Строители на капитализма

Да летиш в облака

Стефан Бумов, съосновател и главен оперативен директор на HeleCloud

Екатерина Тупарева: Ръстът на рекламния пазар ще се забави

Изпълнителният директор на Ogilvy Group Bulgaria пред "Капитал"

"Слънчо" поглежда отвъд хоризонта

С проект по "Конкурентоспособност" за 1.6 млн. лв. компанията ще започне да изнася детски храни в региона

Индексите на борсата започнаха седмицата с ръст

"Стара планина холд" реализира най-голям ръст след съобщението за дивидент

Селото се оказа тъкмо в града

Няколко стопанства с доставка, които предлагат чиста, разнообразна и вкусна храна

Фотографът на печалния образ

Изложбата "Изгнания" на документиралия Пражката пролет Йозеф Куделка за пръв път напуска Париж, за да гостува в София