Новият брой: Пътят към Шенген
Close

Различното училище

Людмил Попов оставя след себе си впечатление за суров човек. Достатъчно суров, за да може да понесе тежестта на времето, необходимо да се превърне една вестникарска рубрика в училище. Или по-скоро да преведе, хванал като малко дете за ръка, идеята си по пътя и от страниците на “Земеделски вестник” до Професионална езикова гимназия по ловен и селски туризъм, екологично земеделие и животновъдство “Жива земя”.
За миналото си говори малко, ей така, между другото, колкото да очертае с бегли щрихи натрупания опит. Бил е фотограф, главен редактор на вестник, издател, след това основава фондация за защита на природата и човека “Жива земя”. Разказва как “в началото бяхме няколко съучредители, но когато разбраха, че фондацията няма за цел да трупа печалба, повечето

Се разбягаха като зайци

Защото тя бе създадена, за да може да съществува училището. Ето например директорът Дора Андонова, съучредител и преподавател по музика, дари сто и двадесет декара земя. За да оцелеем, аз пренасочвам и средства от издателството си “Зеница”; последните години имахме доста успешни книги, но това е - все още училището не може да се издържа само.” После оставя настрана съпътстващите го трудности и се насочва към онова, което кара погледа му да гори: “Ние сме първото училище в България, в което се изучават специалностите ловен и селски туризъм. В същото време децата ни учат три западни езика - немски, английски и още един по избор. Нашата цел в живота, ако мога така да се изразя, е да възстановим човека на изконните български добродетели, като, разбира се, не ги вадим от контекста на съвременната цивилизация. Например децата ни са възпитани да уважават слабите, болните, да целуват ръка на възрастните. Как става ли - ами като правим самите ние всичко онова, което искаме от тях. Имахме един учител по логика - децата не го харесваха, тъй като се криеше зад училището да пуши. Казваха, че вони на цигари, и не искаха повече да им преподава. Така и стана, защото тютюнопушенето при нас е абсолютно забранено. Дори една нощ се качих на покрива и хванах единствения ученик пушач. Но ние не забраняваме на учениците ни да пушат, тъй като те самите са убедени въздържатели.”
Людмил Попов твърди, че

Образование без възпитание е невъзможно

и това твърдение е залегнало в основата на училищния живот и изисквания. Например учениците, които ще отидат на стаж в Германия, трябва да отговарят на няколко изисквания, като перфектното владеене на немски е последното от тях. “Много по-важни са качествата, които трябва да притежават, за да се справят там. Всеки ще им прости, ако не знаят някоя и друга дума, но в същото време покажат висока национална култура, съчетана с възпитание, точност, изпълнителност и трудолюбие. Точно тези качества искаме да формираме у тях. А след това, когато излязат на пазара с трите си западни езика и познания по счетоводство, маркетинг и всичко останало, което изучават при нас - просто да преговарят с работодателя си за цифрата на трудовото си възнаграждение.”
Гимназията е разположена на осемнадесет километра от Пловдив, в село Стряма. Мястото е избрано не само заради близостта на ловния резерват “Чекерица”, а и защото “извън изкушенията на големия град на ученика са осигурени спокойствие, тишина, природна свежест и чистота”. Погледнато отстрани,

Обучението има спартански характер

- ставане в шест и половина сутрин, после физзарядка, закуска и след това учебни часове. Времето следобед е разпределено между “ритането на топка и практически занимания в градината. Учим ги как се садят пипер, домати, зеленчуци, как се отглеждат животни, изобщо всичко, което се прави в едно нормално селско стопанство. Това е нашата самобитна култура; човек става човек, когато започва да обработва земята и да гледа животни. Пък и ако ще се занимават със селски туризъм, трябва да знаят всяко нещо как се прави. Ако решат да вземат например десетина къщи в някое село, за да ги направят готови да посрещат туристи, няма да са им достатъчни само знанията по етнография, археология и всичко останало. Затова искаме да разширим до хиляда декара стопанството на училището. По същия начин са поставени и нещата с ловния туризъм. Учениците ни вече знаят, че да си ловец не е достатъчно само да вдигнеш пушката и да стреляш. Трябва да се научиш да създаваш дивеч и да го обичаш”.

В училището задължително се изучават часове по религия. Половината от децата там са католици, но това не води до конфликти с останалите. Преди ядене всички повтарят

"Отче наш" на четири езика

Людмил Попов твърди, че часовете по религия в началото стимулират набожността. По-късно обаче те формират у учениците ценностна система по начин, по който е бил възпитаван в миналото българинът, с почит към хляба, животното, предците и зачитането на слабите. “Но основното е да се открият индивидуалните способности на всеки един ученик. Ето например имахме едно момиче, което беше много зле с немския. Какво ли не опитвахме, но резултатите си оставаха слаби. Един ден я оставих на телефона - да записва обажданията. Когато се върна, дочух случайно края на някакъв разговор. Дори нямаше нужда да погледна записките й, за да разбера, че е родена с таланта на перфектна секретарка. И след това започнахме да развиваме у нея качества точно в тази посока.”


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

1 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове