Новият брой:
Служебната президентска република

„Мамина сладка“ в полето на сусама

Каквото и да започне да прави, Митко Димитров взема решението за това спонтанно. Понякога идеите му идват от разказ на негов познат, който го връща назад към спомените от детството. Или пък по време на туристическа обиколка вижда нещо, което силно го впечатлява. И в двата случая това се оказва напълно достатъчно, за да даде началото на някакво ново начинание.

През 1990 Митко Димитров започва да произвежда чипс. Необходимо му е известно време, за да си спомни кое точно го е накарало да се захване именно с това, защото: „Толкова много идеи са се въртели в главата ми, но... да, спомних си. Една моя позната се върна от Франция. Когато разказваше за престоя си там, спомена, че в менюто на хотела имало и чипс. В съзнанието ми веднага изплува образът на онези малки мазни пържени картофки, които ядяхме от найлонови пликчета като деца. Дори си спомних вкуса им, а и в началото на промените все още нямаше никакво разнообразие на пазара. Може би това ме накара да започна да правя чипс. Първоначално трябваше да разбера каква е технологията, след това откъде мога да намеря машини и доставчици на продукти и накрая да измисля как да осигуря първоначалното финансиране.” Мъжът разказва за постепенното си развитие през следващите пет години, за това колко трудно се налага една нова марка, докато стига до момента, в който на пазара влизат “големите играчи с големи възможности за реклама”. Тъй като осигурява растежа на фирмата си единствено чрез реинвестиране на печалбата, Митко Димитров твърди, че никога не са му оставали излишни средства, които да отдели за реклама. В същото време се сблъскал с повишаването на цените на продуктите, които използвал, и със свиването на пазара. Това според него било напълно достатъчно, за да започне

Да мисли в друга посока

Новата идея идва при него случайно, по време на една екскурзия до Турция и Гърция. Тогава на закуска в някакъв хотел опитал сусамова халва и страшно много му харесала. „Това беше най-финото и нежно нещо, което някога бях опитвал. Веднага си спомних как, когато бях дете, майка ми никога не ми позволяваше да закуся без халва. Затова и избрах името „Мамина сладка”, защото исках още чрез него да доближа клиента до този продукт.” Сякаш самото произнасяне на думата сусам е достатъчно, за да промени начина на изразяване на младия мъж. Той оставя настрана обичайния си изказ и се впуска в емоционален разказ за това как растението е познато от около три хиляди и петстотин години, как още в древен Египет са използвали екстракт от него като афродизиак; очертава регионите, където вирее (започва виртуалното си пътешествие от Индия и стига до Мексико), за да стигне до рецептите за неговата преработка и превръщането му в халва. Казва, че технологията за сусамова халва се предава

От баща на син

и тъй като не е имал късмета да се роди в такъв род, стигнал до рецептата с помощта на налучкване. В самото начало започнал да издирва стари хора, които биха могли да знаят каква е технологията, но ударил на камък. Докато търсил доставчици на сусам, се запознал с един търговец от Кипър, който му помогнала много. „Без него едва ли щях да успея, но той не ми даде рецептата наготово. Каза ми само посоката, в която трябваше да търся. Пък и самата рецепта не е достатъчна, за да произведеш качествен продукт. Има толкова много тънкости, които или трябва някой да ти покаже, или да откриеш сам. А докато започнах да правя такава халва, каквато правят в арабския свят, със същите свойства и качества, минаха три, може би четири години, посветени на опити и експерименти. Освен това се сблъсках и с консерватизма на пазара, с нежеланието на хората да приемат нови продукти.” Митко Димитров твърди, че българският търговец предпочита да вземе стока на консигнация, да види как и дали се продава и едва след това да плати на производителя. Според него този начин на работа спира голям обем от оборотните средства, което от своя страна забавя развитието на самия производител. Подкрепя тезата си с един случай, при който негов дистрибутор за Варна успял да пласира взетата стока, но след това отказал да преведе парите. В практиката си имал много случаи, подобни на този, което го накарало да стигне до извода, че си принуден да се кредитираш непрекъснато. „Но за да можеш да носиш подобен риск, трябва да имаш, на първо място, голямо доверие в себе си. В момента произвеждам по един тон на денонощие, но това е нищо. Бях на посещение в една египетска фирма, която прави по седемдесет тона сусамова халва на ден. А тук, в България, все още малко хора знаят за свойствата на самия сусам. Освен това слънчогледовата халва е два пъти по-евтина от сусамовата, което също е от голямо значение, при условие че в по-малките градове хората нямат пари дори за хляб”.


Четете неограничено с абонамент за Капитал!

Статиите от архива на Капитал са достъпни само за потребители с активен абонамент.

Абонирайте се

Възползвайте се от специалната ни оферта за пробен абонамент

2 лв. / седмица за 12 седмици Към офертата

Вижте абонаментните планове
2 коментара
  • Най-харесваните
  • Най-новите
  • Най-старите
  • 2
    venida1 avatar :-|
    venida1

    ОТ ДЕ МОГА ДА СИ Я КУПЯ ВЪВ ВАРНА ИЛИ БЪЛГАРИЯ

    Нередност?
Нов коментар