Божков, в черно, извади колекцията си на светло

„Започнах да се чувствам като тв звезда“, недоволстваше бизнесменът Васил Божков, давайки автографи върху каталога с частната си колекция с антично изкуство - луксозно издание от 200 страници, отразяващо „безценна колекция на световно ниво“. Безпрецедентното събитие (Божков изважда колекцията си на светло, макар и на хартия) бе във вторник в Националната галерия за чуждестранно изкуство в камерен, но отбран състав. Самият колекционер, целият в черно, мълча мрачно през цялото време, докато Светлин Русев (оформител на каталога), проф. Иван Маразов и ст.н.с. Гергана Кабакчиева (автори и съставители) похвалиха сбирката от 2000 предмета на тракийското, римското, гръцкото и източното изкуство. Стана ясно, че в някои отношения тя превъзхожда фондовете на българските музеи, а в частта II-I век преди н.е. - и всички известни европейски колекции. В нея например има 30 тракийски фиали (чаши) при известни на науката досега 200. Двама учени вече пишат докторати на базата на предметите. От самата колекция засега може да се видят 275 предмета в каталога (ще има и втора част), а и 400 - 500 предмета още преди бяха изложени в Националния исторически музей. Божков се е надявал да му бъде разрешено да направи и частен музей (има и 4000 платна), но за това е нужен министерски подпис. „Понеже е ограничена и хабер си нямаше от култура, Нина Чилова не събра куража, обяснява Божков в интервю за „Труд“, уточнявайки: Чилова е много тъпа.“ Очаква се Стефан Данаилов да каже да. Министърът липсваше на събитието, но там бяха двама от заместниците му - Иван Токаджиев и Надежда Захариева, колеги колекционери - Димитър Иванов (вторият подал молба за частен музей) и Боян Радев, който няма как да направи музей, защото подари колекцията си на държавните. Можеше да бъдат видени бившият вицепрезидент Атанас Семерджиев, бащата на тракологията Александър Фол, директорът на Националния археологичен музей Васил Николов, главният редактор на „Дневен Труд“ Тошо Тошев и много охранители. Законодателството разрешава частните музеи, но според него всички предмети на археологията са държавна собственост и това поставя въпроса какво правят те в частни колекции. Божков обяснява пред „Труд“: „купувам от хора, които купуват от иманяри“, защото „имам по-големи възможности от държавата“ и „съм удовлетворен, че поне малко съм ограничил изнасянето на това богатство“.