С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
15 25 ное 2016, 13:04, 11640 прочитания

Редно ли е да се спират строежи с протести

Дебат

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Протести срещу строителни планове възникват периодично в София и други градове, а успехът им зависи основно от интереса на медиите. Така беше поне до протеста срещу започнало застрояване на градинка между три блока в столичния квартал "Младост", чийто резултат надмина далеч конкретната цел. Представител на протестиращите разгроми ГЕРБ в частичните избори за районен кмет - в локална реплика и на референдума, събрал протестния вот на гражданите срещу начина, по който овластените институции се отнасят към проблемите им. Казусът "Младост" изведе напред много по-големия въпрос за провеждането на различните политики и не само на местно ниво.

Проблемите не се решават през "телевизора"
Ангел Захариев

Фотограф: Капитал

Ангел Захариев, "А&А архитекти", сдружение "Група Град"

Комбинацията от ширещ се популизъм и схващането, че единственият път за решение на проблемите е през "телевизора", доведоха до създалата се напрегната ситуация в "Младост", от която трябва да се намери разумен изход. За да се случи това обаче, е необходимо да се преодолеят следните негативи:


- Тоталното противопоставяне на няколко различни групи - фронтът не е един, а са няколко: живеещи срещу строители, строители срещу администрация, живеещи срещу администрация, централна срещу местна администрация, живеещи срещу живеещи. Тоест ситуацията е всеки е срещу всеки: живеещите са недоволни, че се строи в близост до тях, строителите и инвеститорите са срещу администрацията, защото им търси под вола теле, за да им спре законните строежи, живеещите обвиняват администрацията в корупция и непрозрачност, дори се настройват един срещу друг поради различни интереси; собствениците на земи, предвидени за озеленяване, пък се надяват да получат статут за застрояване...

Изходът от това е стартирането на смислен диалог между различните участници в процеса, но не през "телевизора", а с активна работа на администрацията, специалистите по планиране, НПО, браншови организации и професионални сдружения. Медиите също трябва да престанат само да "раздухват" проблемите, а да започнат да да дават платформа за предлагане на решения.

- Популисткото говорене и могъществото на "телевизора" доведоха до редица погрешни сигнали, поставяйки под съмнение правото на инвестиционна инициатива при законност на процедурите и документацията. Това е много опасен прецедент, защото подкопава фундаментите на пазарната икономика. Второ, създава се илюзорната представа, че всеки действащ акт, норма, закон или план се обезсилват автоматично, щом "народа" иска друго. Появява се една много изкривена представа за демокрацията, като се обезсилват демократичните механизми за промяна в политиките. Трето, създава се усещането, че единствено ако те дават по"телевизора", може да си решиш проблемите и колкото по-шумен и арогантен си, толкова повече се увеличава шансът ти за успех. Такова поведение създава подобна реакция от обратната страна – необмислени популистки ходове, които могат да имат краткотраен ефект за потушаване на напрежението, но водят до дългосрочни негативни последствия. Четвърто – липсва мнението на професионалистите: архитекти, урбанисти, юристи, а реално те са лицата, които могат да намерят устойчивите решения на проблемите в градската среда.



- Липсата на познания за правата на отделните участници, както и ниската култура за водене на конструктивен диалог на всички участници в процеса. Например гражданите се заблуждават (или са заблуждавани), че имат правото да решават дали може да се строи или не в чужди частни имоти, или че имат нормативно право на "хубава гледка", или че могат да организират референдуми за теми, за които не може да има референдум – например за обща забрана на строителството. Нужна е разяснителна кампания и ограмотяване на хората какви са реалните им права и какви са механизмите за въздействие. В същото време голяма част от инвеститорите продължават да се опитват по всякакъв начин да извлекат максимума застрояване, без да се интересуват за отпечатъка, който оставят в кварталите. Те трябва да са готови да предложат решение на проблемите, които причиняват с тяхната инвестиция: например - ако се строи на детска площадка, да изградят нова; ако това е било поляна за разхождане на кучета, да направят нов парк за кучета в близост. Всичко това обаче трябва да е следствие от активна комуникация между инвеститори, граждани и администрация, преди да стартира проектът и да дойдат багерите.

Липсва и адекватна нормативна база за това. Прословутите обществени обсъждания на плановете се правят късно и се обсъжда само резултатът - вече направеният план. При подготовката на изработката на плановете, заданието и целите липсва изцяло обратната връзка на гражданите. Необходима е системна работа за идентифициране на проблемите и сондиране на мнението за евентуалното им решение – анкети, социологически проучвания, работилници и т.н.


- Микроказусите стават макропроблем – истината е, че действащите планове в "Младост" ограничават значително строителството в кварталите с комплексно застрояване. Имотите, на които е позволено да се строи, са само около 30. Но от ограничен брой казуси се създава усещането за криза с презастрояването на жилищните комплекси и изчезването на зелените площи в тях. Всъщност проблемите с презастрояването са предимно в новите квартали, където с плановете не са предвиждани зелени площи или имоти за обществено обслужване с публичен достъп, детски площадки. Там на места липсва дори и базовата инфраструктура – улици и канализация.

- Остарели методи на планиране – като цяло системата за устройствено планиране у нас е значително остаряла спрямо съвременните практики по света, като устройствените планове за земеползване са само една част познатите съвременни инструменти за планиране на градски територии. От една страна, е необходима законодателна и нормативна реформа, която да предвиди използването на по-съвременни методи и инструменти на планиране, но от друга страна, е възможно и прилагането на такива нови методи, без да има нова нормативна рамка, а само желание от страна на администрацията.
Единствено чрез систематичната работа по решаването на описаните проблеми може да се намери устойчив път за развитието градовете ни, не само на кварталите с комплексно застрояване, но и на другите проблемни територии.

Критерият качество на живот не съществува
Гергин Борисов

Фотограф: Капитал

Гергин Борисов, сдружение "Спаси София"

Застрояването на междублоковите пространства е грешка. Тази грешка освен градоустройствени проблеми създаде условия и за върла корупция. И ако имахме работеща съдебна система, вече щеше да има обвинени, съдени и наказани. Вече е късно да мислим как да предотвратим застрояването, но можем да седнем: общината и обществото от една страна, и инвеститорите, от друга, и да намерим решение, удовлетворяващо всички.

Тази пролет екипът на "Спаси София" беше в Прага и имахме възможността да се разходим из панелните комплекси на чешката столица. Това, което ни направи впечатление, е колко малко са "новите" сгради сред тях. Когато разпитахме домакините си как са запазили комплексите си в този вид, получихме лаконичното обяснение "тези комплекси са проектирани за определено население. Ако разрешим строителство в тях, качеството на живот ще се влоши за всички".

Чешките правила за реституция в рамките на градовете са позволили на Прага да реши, че панелните комплекси са единни територии, в чиито граници не се допуска реституция. Излишно е да споменавам, че този процес в България не беше толкова добре обмислен, а по времето на кмета Софиянски се случиха едни от най-скандалните имотни далавери. Прибързаното желание на държавата да се отърве от наследената вина за колективизацията произведе правила, които не просто игнорират критерии като "качество на живот", те не отчитат дори тяхното съществуване и важност. В подкрепа на това говори фактът, че понятието "междублоково пространство" и до днес не фигурира в законодателството ни.

Не можем да забраним строителството, докато общината произведе нов общ устройствен план и подчинените му подробни. Можем да се надяваме, че предстоящата актуализация наистина ще се използва за корекции, а не просто за отлагане с още 10 години на общинските задължения за отчуждаване на терени, предвидени за озеленяване. Но дори и да можехме да забраним строителството, това ще означава няколко години, в които инвеститорите ще са в неведение къде, какво и как могат да строят, казано иначе - нова строителна криза с всички икономически негативи от нея.

Другият, по-лесен вариант е да обвиним държавата. Да настояваме да откупи вината си, като отчужди реституираните земи в панелните комплекси и спаси градинките. Но това нито ще накара вече построените кооперации да изчезнат, нито ще реши проблемите, които те създават със съществуването си. Освен това нито ще е бързо, нито евтино - обезщетения на пазарни цени означава данъкоплатецът да плаща милиони левове в продължение на години.

А междувременно, фокусирани върху усвояването на земята си, собствениците обричат всички в панелните комплекси на неприятно, хаотично и в крайна сметка обезценяващо имота им съществуване. Това е порочен кръг: купувате жилище в панелен комплекс; избирате го там, защото детето трябва да може да играе сред зеленина, защото детската градина и училището са през два блока, пък все ще можете да намерите къде да паркирате. И малко след като се нанасяте, градинката за детето се огражда, превръща се в кооперация, новодошлите съседи също искат да запишат децата си в детската градина, някои от "пришълците" са с две коли, ама не са си купили гаражи с апартамента и паркират пред вашия вход. Там, където вие паркирахте довчера!

И с всеки строителен сезон зелените площи изчезват под нови и нови кооперации - вече забравяте, че можете да паркирате след 17:00 часа, детето ходи на детска градина в другия край на града, защото новите ви изпревариха в класирането, а прясната офис сграда отсреща прави такова задръстване, че вече не се търпи и поне веднъж месечно се питате: "Абе, защо по дяволите го купихме тоя апартамент!"

Познато, нали? Пазарът е готов на всичко, за да удовлетвори търсенето. Дори това да означава да унищожи причините за него. Пазарът е сляпа сила - туба с вода в пустинята. От теб зависи дали ще пиеш колкото е нужно, за да си жизнеспособен или да се удавиш. Изглежда, засега инвеститорите и общината са избрали второто. А търсене в панелните комплекси има и за други неща освен за апартаменти. Жалко, че никой обаче не ги предлага все още.

Запазването на зелените площи не е еко-фанатизъм

Войслав Тодоров

Фотограф: Юлия Лазарова

Войслав Тодоров, общински съветник от "Нормална държава" и участник в ИК "За зелен Младост"

Застрояването на останалите зелени площи далеч не е проблем само за Младост. Това е основен проблем за цяла София. Събитията в Младост привлякоха голям интерес най-вече заради труса на политическата система в София, но само за последната година имаше опити да бъдат застроени междублокови пространства в кв. Западен парк, да продължи застрояването на две места в парк Въртопо. А протестите в Младост мотивираха хора от Изгрев, от Оборище, Люлин и Красно село също да излязат на протест, за да опазват своите зелени площи.
Всички тези събития показват как хората повярваха, че тяхната активност може да доведе до резултат и може да доведе до повече сдържаност от страна на администрацията при издаването на разрешения за строеж в зелената система на София.

Всъщност каузата за запазването на зелените площи не е плод на еко-фанатизъм, а тя стъпва на идеята, че съществуващите жилищни комплекси в града са завършени системи, търсещи баланс между площи за жилищно строителство, за обществено обслужване и терени за отдих и рекреация, както и изградена инфраструктура с определен капацитет. Продължаващо значително уплътняване на строителството би довело до влошаване качеството на живот на хората в тези жилищни комплекси. От една страна намаляват зелените площи, местата за почивка, за игра на деца или за разходка с домашни любимци, но от друга страна се увеличава броят на живеещите, увеличава се броят на автомобилите, използващи едни и същи улици, оттам се увеличават задръстванията и паркоместата стават все по-недостатъчни. Продължаващото презастрояване на вече изградени квартали допълнително влошава тези процеси и реално намалява качеството на живот за хората.

Подобно е положението и с парковете на София. Действащият Общ устройствен план предвижда части от съществуващите паркове като Южен парк, Западен парк или Борисова градина да бъдат застроени, а във все още нереализирани паркове като Източен или Въртопо е предвидено изграждане на цели нови квартали.

От другата страна са собствениците на терени в междублоковите пространства и парковете, които съвсем основателно негодуват срещу това, че имат имоти, за които плащат данъци и такси, а не могат да използват. Към днешна дата няма голяма полза от това да се връщаме назад до нелогичния закон "Лучников" за реституция на земеделски земи в урбанизирани територии или до продажбата на терени от Софийски имоти за жълти стотинки. Но няма и лесно решение. Ясно е, че трябва да бъде спряна продължаващата продажба на терени, попадащи в зелени площи и междублокови пространства от Софийски имоти и СОАПИ. Трябва да бъдат преразгледани устройствените планове на София, за да се проведат нови, реални обществени обсъждания и при реално гражданско участие да се прецени кои терени могат да останат за застрояване и кои следва да бъдат допълнително отредени за зелени площи.

От друга страна собствениците трябва да бъдат обезщетени. В предизборната кампания се чуха сметки, че само в район Младост има 117 дка зелени площи, които в момента са частни терени и за обезщетяването на собствениците ще са необходими 57 млн лв. Това са само терените, които в момента са отредени за озеленяване и не включват множеството терени, които са предвидени за застрояване в зелените площи и които също трябва да бъдат обезщетени. Макар че сметките са направени по доста високи цени на квадратен метър, вярно е, че сумата става непосилно висока за бюджета на Столична община, особено като се разглежда цяла София.

За мен решението е тотално нов подход на Общината по отношение развитието на града. Време е администрацията да започне да стимулира разширяването на града не по посока на допълнително уплътняване на строителството в зелените площи, а чрез развитие на периферните райони и изграждане на нови квартали в покрайнините на града. За целта обаче трябва да има предварително изготвени подробни устройствени планове на тези терени и изградена основна инфраструктура, а общински терени в тези райони могат да бъдат използвани като обезщетение за собствениците на имоти, попадащи в съществуващите зелени площи в града.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Трима учени си поделят Нобеловата награда за икономика 1 Трима учени си поделят Нобеловата награда за икономика

Отличието се присъжда за създаването на експериментален подход за борбата с бедността в бързоразвиващи се райони

14 окт 2019, 1392 прочитания

Етиопският премиер Абий Ахмед взима Нобеловата награда за мир 1 Етиопският премиер Абий Ахмед взима Нобеловата награда за мир

43-годишният лидер получава отличието за усилията си за постигане на мир със съседна Еритрея след две десетилетия конфликт

11 окт 2019, 1426 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Имена" Затваряне
Строител на капитализма: Мая Манолова

Още от Капитал
Арабският пробив на IPS

Българската семейна компания "Интернешънъл пауър съплай" завърши ключов проект за Saudi Aramco

София: този път има интрига

За пръв път от над 10 години в София се води истинска политическа кампания. "Капитал" прекара по един ден с четиримата основни кандидати, за да види отвътре как те се борят за гласовете на софиянци

Предизборният "Route 66" на арх. Игнатов

Според кандидата на "Демократична България" електронното управление на София ще реши два ключови проблема - с бюрокрацията и с корупцията

Кеч с корупцията

За близо две години съществуване антикорупционната комисия не само не постигна резултати, но и създаде корупция

Надежда за "Ирина"

Режисьорката Надежда Косева преплита темите за женската сила и клаустрофобията на малкия град в новия си филм

В Белград, на чисто

С изложбата The Cleaner Марина Абрамович показва творчеството си в родния Белград след 44-годишно отсъствие

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10