С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
Вход | Регистрация
2 29 май 2017, 15:02, 19316 прочитания

Марк Зукърбърг: Свободата да се провалиш води до най-големите успехи

Основателят на Facebook направи специално приветствие към абсолвентите от Харвард

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Предизвикателството пред нашето поколение е да създадем свят, в който всеки има чувство за кауза.
Основателят на Facebook Марк Зукърбърг получи диплома от Харвард 12 години след като напусна университета. Той постъпва в престижното училище през 2002 г., а две години по-късно прекъсва образованието си в него, за да работи по развиването на една от най-големите социални мрежи в света. Сега той получи почетна диплома от университета и вече е доктор по право. Церемонията с връчването на дипломите включва специални приветствия от изявени личности. Тази година такова към абсолвентите от Харвард отправи Зукърбърг.

Президент Фауст, членове на борда на управляващите, преподаватели, алумни, приятели, горди родители, членове на борда на съветниците, абсолвенти на най-великия университет в света. За мен е чест да съм с вас днес, защото, нека си признаем, вие постигнахте нещо, което аз така и не успях. Ако завърша тази реч, за пръв път ще завърша нещо в Харвард. Поздравления, випуск 2017!


Невероятно е аз да изнасям тази реч, не само защото напуснах университета, но защото технически ние сме от едно поколение. Минахме през този двор в едно и също десетилетие, изучавахме едни и същи идеи, проспахме едни и същи лекции. Може да сме стигнали тук по различни пътища (особено ако идвате от далечната част на кампуса), но днес искам да споделя какво съм научил за нашето поколение и за света, който градим заедно.

Но първо – последните няколко дни ми върнаха много хубави спомени. Кои от вас помнят точно какво са правили, когато са получили имейла, че са приети? Аз играех Civilization, изтичах долу, викнах баща си и по някаква причина той реши да запише на видео как отварям имейла. Това видео можеше да стане и много тъжно. Кълна се, че влизането ми в Харвард все още е постижението, с което родителите ми са най-горди.

Но срещата с Присила е най-хубавият ми спомен от Харвард. Тъкмо бях създал шегаджийския сайт "Фейсмаш" и бордът на съветниците искаше "да ме види". Всички си мислеха, че ще ме изритат. Родителите ми дойдоха да ми помогнат да си събера багажа. Приятелите ми направиха прощално парти, на което Присила се озова случайно заедно със своя приятелка. В крайна сметка не ме изритаха, аз сам се изритах. Започнах да излизам с Присила.



Днес искам да говоря за целта. Но няма да ви изнеса обичайната реч за това как трябва да откриете целта си. Ние сме милениъли (родените от средата на 80-те до началото на 21-и век - бел. ред.), това го правим инстинктивно. Вместо това ще ви кажа: не е достатъчно да я откриете. Предизвикателството пред нашето поколение е да създадем свят, в който всеки има чувство за кауза.

Предназначението създава истинско щастие

Завършвате в епоха, в която това е особено важно. По времето на родителите ни целта е идвала от работата, църквата, общността. Но днес технологиите и автоматизацията унищожават много работни места. Общностите са в упадък. Много хора се чувстват откъснати и депресирани, опитвайки се да запълнят една бездна. За да продължи обществото да се движи напред, нашето поколение е изправено пред предизвикателство не само да създава нови работни места, а да възроди усещането за цел.

Трябва да създадете това усещане у другите, научих го по трудния начин. Никога не съм искал да създавам компания, исках да въздействам. Докато към нас се присъединяваха нови хора, предполагах, че мислят по същия начин, така че не им обясних какво се надявам да изградим. Няколко години по-късно големи компании поискаха да ни купят. Аз не исках да продавам, исках да видя можем ли да свържем повече хора. Създавахме първия нюзфийд и смятах, че ако го пуснем в ход, ще променим начина, по който изучаваме света. Почти всички останали искаха да продаваме. Ако нямаш усещане за по-висша цел, това е сбъднатата мечта на стартъпа и тя разцепи компанията. След ожесточен спор един от съветниците каза, че ако не я продам, ще съжалявам цял живот. Отношенията ни бяха толкова обтегнати, че в рамките на една година целият управленски екип си беше отишъл.

Това беше най-трудният ми момент в ръководството на Facebook. Вярвах в това, което вършехме, но се чувствах самотен. По-лошото е, че сам си бях виновен. Сега, толкова години по-късно, разбирам, че светът работи така, ако нямаш усещане за висша цел. От нас зависи да създадем това усещане, така че всички да се движим заедно напред.

Днес искам да говоря за трите начина, по които можем да създадем свят, в който всеки има чувство за кауза: като започваме големи и значими проекти заедно; като дадем ново определение за равенство, така че всеки да е свободен да преследва целта си, и като изграждаме общности по света.

Нека започнем с големите и значими проекти. Нашето поколение ще трябва да се справи с автоматизацията, която ще замени десетки милиони работни места. Имаме потенциала заедно да постигнем много повече. Сигурно си мислите: "Не знам как се строи язовир, нито как да ангажирам милиони хора." Нека ви издам една тайна - в началото никой не знае. Идеите не идват напълно оформени. Те стават все по-ясни, докато работите по тях, просто трябва да започнете. Ако трябваше да знам всичко за свързването на хората, преди да започна, никога нямаше да създам Facebook.

Опасна лъжа е, че има един момент, в който си казваш "Еврика!"

Тя ни кара да се чувстваме неадекватни. Тя не позволява на хората, които имат наченка на добра идея, да започнат дейност. Знаете ли в какво друго грешат филмите? Никой не пише математически формули по стъкла. Никой не го прави.

Хубаво е да си идеалист, но трябва да си подготвен, че ще те разбират погрешно. Всеки, който работи по голяма идея, ще бъде наричан "луд", дори ако успее. Често не правим големи неща, защото толкова много ни е страх от грешките, че решаваме да не правим нищо и да оставим вече съществуващите грешки. Истината е, че каквото и да направим, ще имаме проблеми в бъдеще. Но това не бива да е причина да не започваме изобщо.

Така че какво чакаме? Време е проектите, които ще дефинират нашето поколение, да започнат. Например да спрем климатичните промени, преди да унищожим планетата, и да накараме милиони хора да се включат в производството и инсталирането на слънчеви панели? Или да излекуваме всички болести и да помолим доброволци да следят здравословното си състояние и да споделят гените си? Днес харчим петдесет пъти повече, за да лекуваме болни, отколкото даваме, за да търсим начини хората да не се разболяват. Това е безсмислено. Можем да го поправим.

Второто е да предефинираме равенството, така че всеки да получи свободата, необходима, за да следва целта си. Голяма част от родителите ни са имали сигурни работни места. Сега всички се предприемачи, независимо дали започваме проекти или си търсим роля. Това е страхотно. Предприемаческата ни култура е причината за прогреса.

Свободата да се провалиш

В наши дни обаче неравенството на богатствата вреди на всекиго. Когато ти не си свободен да превърнеш идеята си в историческо начинание, ние всички губим. В момента обществото ни е прекалено съсредоточено в това да награждава успеха, но изобщо не действаме достатъчно в посоката всеки да може да опитва много пъти. Нека си признаем: при положение че аз си тръгвам оттук и правя милиарди долари за десет години, а милиони студенти не могат да си изплатят заемите, да не говорим да започнат бизнес, значи в системата има проблем. Знаем, че успехът не се дължи само на добрата идея или на усиления труд. Нужен е и късмет.

Обществото ни трябва да измерва прогреса не само с икономически показатели като БВП, но и с това колко от нас имат роля, която намират за значима. Трябва да изследваме идеи като универсалния базов доход, така че всеки да има на какво се опре, за да опитва нови неща. Ще сменяме длъжностите си много пъти, така се нуждаем от достъпна грижа за децата и здравеопазване, което не е прикачено към една компания. Всички ще грешим, така че обществото трябва да спре да затваря и стигматизира. С промените на технологиите ще се нуждаем и от общество, съсредоточено върху ученето през целия живот.

Хората като мен трябва да платят

Много от вас ще печелят добре и вие също би трябвало да го правите. Заради това Присила и аз създадохме инициативата "Чан Зукърбърг" и посветихме богатството си на това да промотираме равните възможности. Това са ценностите на нашето поколение. Никога не е било под въпрос дали ще го направим, единственият въпрос беше кога.
Милениълите вече са едно от най-благотворително настроените поколения в историята. За една година трима от всеки четирима американци на тази възраст са направили дарение, седем от десет са набирали пари за благотворителност. Но не става въпрос само за пари. Можете да дарите и време. Гарантирам ви, че час или два седмично са достатъчни, за да подадете ръка, да помогнете на някого да разгърне потенциала си. Всеки от нас може да отдели време да помогне някому. Нека дадем на всекиго свободата на гони целта си. Не само защото е правилно, а защото, когато повече хора превръщат мечтите си в нещо велико, печелим всички.
Целта не идва само от работата. Третият начин, по който можем да създадем на всеки усещане за кауза, е като изграждаме общности. Когато нашето поколение казва "всеки", това означава "всеки по света".

Живеем в нестабилни времена. По света има хора, изоставени от глобализацията. Трудно е да ни е грижа за другите, ако не сме доволни от живота си у дома. Има натиск да се обърнем навътре. Това е борбата на нашето време. Силите на свободата, откритостта и глобалната общност срещу авторитарните сили, изолационизма и национализма. Силите за потока на знания, търговия и имиграция срещу тези, които ще ги забавят.

Във всяка държава има хора, които са "за" глобалната свързаност, и добри хора, които са против нея. ООН няма да реши това. Решението ще се вземе на местно ниво, когато достатъчен брой от нас имат усещане за цел и стабилност в собствения си живот и могат да отворят и да започнат да се грижат за всички. Най-добрият начин е да започнем да изграждаме местни общности веднага.

Дори глобалните промени започват скромно, с хора като нас. За нашето поколение борбата дали да се свързваме повече, дали да постигнем най-големите си възможности, се свежда до това: способността да изграждате общности и да създавате свят, в който всеки човек има усещане за цел.

Поздравления, випуск 2017! Късмет!

Пълния текст на dnevnik.bg
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Имена" Затваряне
Мениджър от Microsoft става финансов министър на Чехия

Иван Пилни наследява на поста заподозрения в данъчни измами милиардер Андрей Бабиш

Арабаджиеви: След арест - продажба

Арестуваните Ветко и Маринела Арабаджиеви са продали "Виктория палас" в Слънчев бряг. Фирмата купувач се свързва с Красимир и Николай Маринови, по-известни като братята Маргини.

Ръст, но все по-бавен

Глобалните инвестиции в реклама се забавят, докато пазарът в България продължава нараства

"Агрия груп" купува производител на слънчогледово олио

Базираната в Лясковец "Кехлибар" ще е първата компания за преработка на слънчоглед в портфейла на холдинга

България изнася все повече машини и авточасти

Увеличението във външната търговия през 2015 г. идва основно от пазарите на ЕС. Спад има при суровините, но той е ценови

20 въпроса: Петя Кокудева

Скоро ще се появи първата й пътешественическа книга - "Поздрави от синята палатка"

Календар и домашно кино

По-интересните събития през уикенда и предстоящата седмица