Стивън Хокинг: Кратка история на гения

Британският учен Стивън Хокинг, определян като най-ярка звезда в съвременната астрофизика, почина на 76 години.

Хокинг е сред учените, повлияли най-много на съвременното разбиране за Вселената с работата си върху черните дупки и с научнопопулярни произведения като "Кратка история на времето". Приживе роденият през 1942 г. британец се смяташе за един от най-големите умове в света, а според някои – за най-известния учен в съвременния свят. За другите учени той беше символ на неограничените възможности на човешкия ум.

Абонирайте се за Капитал

Получавате пълен достъп до всички статии и целия архив.

"Липсата му оставя интелектуален вакуум. Но той не е празен. Мислете за него като за вид енергия, проникваща в тъканта на пространство-времето, която не се поддава на измерване", написа в Twitter световноизвестният астрофизик и научен автор Нийл Деграйс Тайсън.

На 21-годишна възраст проф. Хокинг е диагностициран с рядка форма на моторно невронно заболяване и лекарите му предричат едва няколко години живот. Заболяването му обаче се развива необичайно бавно, благодарение на което той работи повече от половин век, прикован в количка. На практика Хокинг е медицинско чудо – само 5 процента от хората, които имат неговата форма на заболяването, оцеляват повече от десетилетие след диагнозата, а той живее с него над 5 десетилетия. Самият той е казвал, че физическото му състояние не е било значим проблем в работата му в теоретичната физика, а дори в известен смисъл му е помогнало.


Хокинг губи гласа си след тежка пневмония и усложнения. За известно време единственият начин да комуникира е да произнася думи буква по буква, като повдига вежди, когато някой посочи правилната буква на специална карта. Компютърен експерт от Калифорния на име Уолт Уолтож му изпраща своя компютърна програма, наречена "Еквалайзър", с чиято помощ професорът избира думи от меню на екран, управляван от бутон в ръката му. Това, съчетано със синтезатор на реч, се превръща в "електронен" глас – запазената марка на Хокинг.



Болестта не пречи на личния му живот. През 1965 г. се жени за младежката си любов Джейн Уайлд, въпреки че диагнозата вече му е поставена. Бракът им продължава 26 години и приключва с неразбирателства, но междувременно Хокинг е станала баща на три деца.

През 1995 г. сключва втория си брак - с Илейн Мейсън, медицинската сестра, която тогава се грижи за него - и двамата остават заедно до 2006 г.


Британският учен бе известен с работата си по черните дупки и относителността и е сред учените, повлияли най-много на съвременното разбиране за Вселената.

Едва на 17 г., Хокинг получава място в Оксфорд. През 1971 заедно със сър Роджър Пенроуз дават математическо доказателство, подкрепящо теорията на Големия взрив: те показват, че ако теорията на относителността е вярна, то тогава трябва да съществува и една сингулярна точка в пространство-времето. Създават и теоремата на Хокинг-Пенроуз за ранното развитие на Вселената след Големия взрив и експоненциалното ѝ разширяване след състояние на много по-висока температура и плътност.


Хокинг също така предполага, че веднага след Големия взрив са се образували първични черни дупки, които са се изпарили почти моментално. По-късно той открива, че черните дупки изпускат енергия и избледняват - феномен, който по-късно ще стане известен като "лъчение на Хокинг". Ученият споделя, че счита за свой най-голям пропуск факта, че дълго време вярва, че информацията се унищожава в черните дупки.

С годините той работи и по други теории за тях, включително, че те може да водят към други вселени.

В началото на 80-те той изказва предположението, че въпреки че Вселената няма граница, тя има краен размер в пространство-времето, математическо доказателство, за което е дадено малко по-късно. Според него Вселената е "крайна", но "неограничена", така както е крайна и неограничена земната повърхност.

Трудът на Стивън Хокинг в сферата на астрофизиката го нарежда сред най-престижните учени в днешния свят. Той е носител на 12 почетни титли, на Ордена на Британската империя, и на Президентския медал на свободата на САЩ. В продължение на исторически 30 години е Лукасов професор по математика на "Кеймбридж" – титла, заемана някога от Исак Нютон. Макар че през 2009 г. преотстъпва позицията си, той продължи да работи в университета.

Барак Обама връчва на Хокинг Президентския медал на свободата на САЩ [Reuters]

Работата му за популяризиране на науката е тази, която му носи широка популярност и слава. "Кратка история на времето", публикувана през 1988 г., е бестселър в класацията на "Сънди таймс" в продължение на 237 седмици - почти пет години - с над 10 милиона копия и преводи на десетки езици. Книгата описва на разбираем език структурата, произхода и развитието на Вселената, разглежда явления като Големия взрив и основите на квантовата механика.

В интервю за сп. New Scientist малко преди седемдесетия си рожден ден физикът споделя, че едно от най-големите постижения за физиката по време на кариерата му според него е откритието от сателита COBE на малки вариации в температурата на космически фон от микровълни, останал след Големия взрив.

Хокинг вярваше, че бъдещето на човешкия вид е в Космоса. Той многократно е заявявал, че хората няма да оцелеят, ако останат единствено на Земята, заради инвазивния ни характер.

Неповторимият му живот многократно е привличал вниманието на документалисти и филмови режисьори, а през 2014 излезе биографичният филм за него "Теория на всичко" с носителя на "Оскар" Еди Редмайн в ролята на Хокинг. Извън това ученият се появи и в няколко телевизионни предавания, включително The Simpsons, Red Dwarf и The Big Bang Theory.


Освен с научната си работа Хокинг бе известен и с визионерските си изказвания. Ето и някои от тях:

"Целта ми е проста. Това е пълно разбиране на Вселената, защо е такава и защо изобщо съществува."

"Според мен мозъкът е компютър, който ще спре да работи, когато неговите компоненти откажат. Няма рай или задгробен живот за разбити компютри; това е приказка за хората, страхуващи се от тъмнината."

"Вярвам, че най-простото обяснение е, че няма Бог. Никой не е създал Вселената и никой не насочва нашата съдба. Това ме води до дълбока осъзнатост, че вероятно няма нито рай, нито отвъден живот. Ние имаме този един живот, за да оценим великолепния дизайн на Вселената, и за това съм изключително благодарен."

"Не забравяйте да гледате към звездите, а не към краката си."

"Животът би бил трагичен, ако не беше забавен."

"Очакванията ми бяха намалени до нула, когато бях на 21 години. Всичко оттогава е било бонус."

"Хората, които се хвалят с техния коефициент на интелигентност, са загубеняци."

"Ние сме просто напредничав вид маймуни на малка планета с обикновена звезда. Но можем да разберем Вселената. Това ни превръща в нещо много специално."