Изследователи на ранната Вселена и на отдалечените планети печелят Нобеловата награда за физика
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал
Новият брой: Новите визи

Изследователи на ранната Вселена и на отдалечените планети печелят Нобеловата награда за физика

Reuters

Изследователи на ранната Вселена и на отдалечените планети печелят Нобеловата награда за физика

Канадско-американският физик Джеймс Пийбълс и швейцарските му колеги Мишел Майор и Дидие Кело са тазгодишните лауреати на отличието

Мария Иванова
3201 прочитания

Reuters

© Reuters


Канадско-американският космолог Джеймс Пийбълс, швейцарският астрофизик Мишел Майор и сънародникът му астроном Дидие Кело са тазгодишните носители на Нобеловата награда за физика. Те са отличени за своите "революционни открития" за Вселената, съобщават от Шведската кралска академия на науките, която връчва отличието. Тримата ще си поделят наградата от 9 млн. шведски крони.

Половината от сумата е за Джеймс Пийбълс, който получава признание за изследванията си на еволюцията на Вселената и мястото на Земята в Космоса. Заедно с други учени, в средата на миналия век той предсказва съществуването на т.нар. реликтово излъчване (cosmic microwave background, CMB), което се смята за остатък от ранните етапи от развитието на Вселената, а съществуването му се приема за доказателство на теорията за Големия взрив. Чрез изучаването му учените са в състояние да определят възрастта, формата и съдържанието на Вселената.

84-годишният космолог има съществен принос и към теорията за тъмната материя и тъмната енергия, които заедно съставляват около 95% от Вселената. Научният му принос включва и участие в разработването на теоретична рамка, която описва как галактиките и други големи структури са се появили в резултат на ранните колебания в плътността на Вселената.

"Реликтовото излъчване е открито през 1965 г. и се оказва златна мина за разбирането ни на това как се е развила Вселената от ранното си детство до наши дни. Без теоретичните открития на Джеймс Пийбълс чудесните измервания с висока точност на това излъчване през последните 20 години не биха ни казали почти нищо", посочва Матс Ларсон, който председателства Нобеловия комитет за физика за 2019 г., предава BBC.

Швейцарците Мишел Майор и Дидие Кело ще си поделят другата половина от наградата. През 1995 г. двамата откриват първата планета извън Слънчевата система – т.нар. "екзопланета". Тя е наречена 51 Pegasi b и представлява подобен на Юпитер газов гигант, който обикаля около подобната на Слънцето звезда 51 Pegasi, отдалечена на 50 светлинни години от нашата звезда.

За откритието си двамата използват новаторски подход, базиран на отчитането на т.нар. радиална скорост, който им позволява да засичат отдалечени светове индиректно, като измерват как скоростта на дадена звезда се променя в резултат на променящото се притегляне от гравитацията на обикаляща в орбита около нея екзопланета.

Откритието на 51 Pegasi b през 1995 г. предизвиква революция в астрономията, а оттогава насам са открити над 4000 екзопланети в галактиката Млечен път, като много от тях не приличат по нищо на собствения ни свят, пише Reuters.

Канадско-американският космолог Джеймс Пийбълс, швейцарският астрофизик Мишел Майор и сънародникът му астроном Дидие Кело са тазгодишните носители на Нобеловата награда за физика. Те са отличени за своите "революционни открития" за Вселената, съобщават от Шведската кралска академия на науките, която връчва отличието. Тримата ще си поделят наградата от 9 млн. шведски крони.

Половината от сумата е за Джеймс Пийбълс, който получава признание за изследванията си на еволюцията на Вселената и мястото на Земята в Космоса. Заедно с други учени, в средата на миналия век той предсказва съществуването на т.нар. реликтово излъчване (cosmic microwave background, CMB), което се смята за остатък от ранните етапи от развитието на Вселената, а съществуването му се приема за доказателство на теорията за Големия взрив. Чрез изучаването му учените са в състояние да определят възрастта, формата и съдържанието на Вселената.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

0 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK