Хандке е силно противоречива фигура в литературните среди заради подкрепата си за Сърбия по време на Югославските войни от 90-те години на миналия век, както и заради словото си, произнесено на погребението на обвинения в геноцид и други военни престъпления бивш югославски лидер Слободан Милошевич през 2006 г., отбелязва BBC. През 2014 г. Хандке дори призовава за премахването на Нобеловата награда за литература с аргумента, че тя носи на лауреатите "фалшива канонизация", заедно с "един миг на внимание [и] шест страници във вестника".

Въпреки това от Шведската кралска академия на науките съобщават, че и двамата лауреати са приели присъдените им награди. Всеки от тях ще получи по 9 млн. шведски крони, както и медал и грамота.

Петер Хандке е наричан един от най-провокативните писатели в германоезичната литература. И дебютният му роман "Стършелите", публикуван през 1966 г., и първата му пиеса "Обругаване на публиката", в която актьорите обиждат посетителите, оставят следа на литературната сцена, пише "Дневник". Според Нобеловото жури "в продължение на няколко десетилетия [той] е един от най-влиятелните писатели на съвременна проза". Членовете на журито посочват, че са били "поразени" и от книгата му "Крадлата на плодове" ("Die Obstdiebin"), публикувана през 2017 г. Хандке е работил и с филмовия режисьор Вим Вендерс по няколко проекта, сред които и номинираният за БАФТА "Криле на желанието".

Олга Токарчук е смятана за водещия полски белетрист на своето поколение, чиито творби смесват реалното с мистичното. Дебютният й роман е публикуван през 1993 г., а пробивът й идва три години по-късно с романа "Правек и други времена", в който действието се развива в митично полско село и проследява историята на Полша от Първата световна война до 80-те години на миналия век. Нобеловото жури определя работата й като "фокусирана върху миграцията и културните преходи" и "изпълнена с остроумие и хитрост". Членовете на журито посочват, че са били "много впечатлени" от епичния й исторически роман "Якубови книги", в който действието се развива през 18 век и който "представя богата панорама от една слабоизвестна глава от европейската история". Наградата "Букър" миналата година печели за публикувания десетилетие по-рано роман "Бегуни" (откъс от него в превод на Силвия Борисова можете да прочетете тук).