Как шефът на PepsiCo Доналд Кендал запали Cola войните
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как шефът на PepsiCo Доналд Кендал запали Cola войните

В запомнящ се случай от 1959 г. Доналд Кендал сервира Pepsi на Никита Хрушчов по време на изложение в Москва

Как шефът на PepsiCo Доналд Кендал запали Cola войните

Заветът на легендарния продавач остава жив и до днес

The Economist
5667 прочитания

В запомнящ се случай от 1959 г. Доналд Кендал сервира Pepsi на Никита Хрушчов по време на изложение в Москва

© Reuters


"Не издържам вече на рокендрол войните на Cola", крещеше Били Джоел в хитовата си песен от 1989 г. "We didn't start the fire". Тогава му беше писнало от ожесточената маркетинг битка между двата американски гиганта за газирани напитки. Макар и в ролята на аутсайдер, PepsiCo шокира по-големия си конкурент Coca-Cola, като подписа договор с Майкъл Джексън, най-голямата музикална звезда по онова време, който да промотира бранда в рекордна тогава сделка за 5 млн. долара.

Сola войните се превърнаха в културен феномен. Заслугата е на Доналд Кендал, легендарния бивш шеф на PepsiCo, който почина на 19 септември на 99-годишна възраст. Като умел продавач той бързо се издига в йерархията на групата, където започва като работник на поточната линия, за да се превърне във водещи директор продажби и маркетинг още на крехката възраст от 35 години. Седем години по-късно става и изпълнителен директор. През 1974 г. внася газиран капитализъм в Съветския съюз, който позволява на Pepsi да стане първият западен продукт, легално продаван зад желязната завеса. До оттеглянето му като бос през 1986 г. продажбите на PepsiCo се увеличиха 40 пъти до 7.6 млрд. долара. Оставеното от него продължава да оформя индустрията и до ден днешен.

Кендал притежава смесица от стратегическа визия, основано на принципи лидерство и маркетинг нюх. Само две години след като оглавява PepsiCo, той купува Frito-Lay, водещ производител на чипс и солени изделия, като така осигурява на компанията предимство в диверсификацията, продължаващо и до днес. Приходите на PepsiCo за миналата година от 67 млрд. долара са далеч повече от тези на Coca-Cola от 37 млрд. долара. Десетилетия преди Black Lives Matter той назначава афроамериканци на водещи ръководни позиции, като така прави PepsiCo първата голяма американска компания с такива решения, а същевременно се опълчва на Ку-клукс-клан, които организират бойкот на продуктите на компанията.

Но най-големият му удар е повсеместната маркетинг война срещу Coca-Cola, която от години е глобален лидер при безалкохолните напитки. Дотогава двете компании се конкурират от десетилетия, но главно на малки фронтове. Кендал променя всичко, като въвлича двете групи в рекламно съревнование. През 1975 г. Coca-Cola дава около 25 млн. долара за реклами, а PepsiCo - около 18 млн. долара. До 1985 г. тези показатели скачат съответно до 72 и 57 млн. долара. През 1995 г. Pepsi надхвърля Coke със 112 млн. долара срещу 82 млн. долара.

Ходът е рисков и за двата Cola конкуренти. Но пък се изплаща по два начина. Първо, помага на газираните напитки да спечелят по-голям "дял от гърлото" (терминът е измислен от Роберто Гоидзуета, бивш шеф на Coca-Cola, който умира през 1997 г.). Те нарастват от 12.4% от американското потребление на безалкохолни напитки през 1970 г. дo 22.4% през 1985 г. И макар Сoca-Cola да удържа водещата си позиция през този период с около една трета от пазара, делът на PepsiCo скочи от 20% до върха си от над 30% през 90-те години на ХХ в. През миналата година продажбите на газирани напитки достигнаха общо 77 млрд. долара в Америка и 312 млрд. долара в цял свят. Coca-Cola и PepsiCo остават водещите компании на пазара.

Вторият начин, по който Сola войните възнаградиха и двете компании, е чрез превръщането им в "най-добрите продавачи", отчита Каумил Гаджравала от Credit Suisse. Днес продължилата десетилетия обсебеност върху растеж на продажбите чрез намаляване на цените е заменена от фокус върху приходите и печалбите.

По-специално PepsiCo се отказа от част от пазара на безалкохолни напитки, където делът й е намалял до около 25% (виж графика 1). Но маркетинговата магия на компанията продължава да блести, дори и да се използва, за да продава продукти с по-малко захар като бутилирана вода, кафе и енергийни напитки на здравословни потребители. А и през последните 40 години PepsiCo е върнала близо една трета повече обратно на акционерите, отколкото Coca-Cola (виж графика 2).

Автор: Капитал
Автор: Капитал

В много индустрии подобен уютен дуопол забавя иновациите и вреди на потребителите. Щастливият изход от Cola войните е точно обратният. Както самият Кендал отбелязва преди време: "Ако нямаше Coca-Cola, щеше да се наложи ние да я измислим, а те да измислят Pepsi."

2020, The Economist Newspaper Limited. All rights reserved

Любопитни факти за Доналд Кендал

от "Капитал"

Роден в Секуим, Вашингтон, през 1921 г., като дете Кендал дои кравите в семейната ферма на 50 мили от Сиатъл. Печели футболна стипендия за Western Kentucky State College, но напуска университета, преди да завърши, за да се запише в армията през 1941 г. и да участва във Втората световна война. Първата му работа в Pepsi е като работник на производствената линия за бутилиране, а после и като шофьор на камион за доставки. Постепенно се издига в йерархията, за да достигне директор продажби. През 1957 г. е назначен за президент на Pepsi-Cola International. Когато напуска поста шест години по-късно, Pepsi вече се продава в 103 cтрани. Кендал става CEO през 1963 г. и две години по-късно слива компанията с Frito-Lay, като така създава днешната PepsiCo. В запомнящ се случай от 1959 г. Кендал сервира Pepsi на Никита Хрушчов по време на изложение в Москва. Keндал е приятел на тогавашния вицепрезидент на САЩ Ричард Никсън, който го кани на панаира. Само 14 години по-късно Рepsi е първият американски потребителски продукт, който се произвежда и продава в СССР, няколко години преди Coke. Сделката става чрез сложна бартерна договорка, според която PepsiCo става дистрибутор на водка "Столичная" в САЩ. В края на 80-те години Кендал е в основата на нова сделка с руснаците - PepsiCo се съгласява да купи 17 стари съветски подводници и три бойни кораба, които продава за скрап, срещу позволението от Кремъл да отвори нови 26 завода в СССР. "Обезоръжаваме Съветския съюз по-бързо от вас", казва шеговито тогава Кендал на съветника по националната сигурност на президента Буш Брент Скоукрофт. Оттегля се като СЕО през 1986 г., но остава в борда до 1991 г., а после е съветник и консултант на висшите мениджъри в PepsiCo. През годините Кендал се познава с много държавни глави, но най-близък е с Ричард Никсън, който свири на пиано на сватбата на мениджъра през 1965 г. Приятел е и с балетиста Михаил Баришников и е кръстник на едно от децата му.

"Не издържам вече на рокендрол войните на Cola", крещеше Били Джоел в хитовата си песен от 1989 г. "We didn't start the fire". Тогава му беше писнало от ожесточената маркетинг битка между двата американски гиганта за газирани напитки. Макар и в ролята на аутсайдер, PepsiCo шокира по-големия си конкурент Coca-Cola, като подписа договор с Майкъл Джексън, най-голямата музикална звезда по онова време, който да промотира бранда в рекордна тогава сделка за 5 млн. долара.

Сola войните се превърнаха в културен феномен. Заслугата е на Доналд Кендал, легендарния бивш шеф на PepsiCo, който почина на 19 септември на 99-годишна възраст. Като умел продавач той бързо се издига в йерархията на групата, където започва като работник на поточната линия, за да се превърне във водещи директор продажби и маркетинг още на крехката възраст от 35 години. Седем години по-късно става и изпълнителен директор. През 1974 г. внася газиран капитализъм в Съветския съюз, който позволява на Pepsi да стане първият западен продукт, легално продаван зад желязната завеса. До оттеглянето му като бос през 1986 г. продажбите на PepsiCo се увеличиха 40 пъти до 7.6 млрд. долара. Оставеното от него продължава да оформя индустрията и до ден днешен.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара
  • 1
    mminchev avatar :-P
    Милен Минчев

    Според статията "През 1974 г. внася газиран капитализъм в Съветския съюз, който позволява на Pepsi да стане първият западен продукт, легално продаван зад желязната завеса." - това просто не е вярно, в България съвсем легално и официално не само има Кока-кола, но дори и тук се произвежда още от 1965.

  • 2
    evpetra avatar :-|
    evpetra

    До коментар [#1] от "Милен Минчев":

    Произвеждаше се "Алтай".


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK