Шинзо Абе - премиерът, който искаше да сложи край на японския пацифизъм

Разбира се, Шинзо Абе (мир на праха му) няма да се запомни като ястреб, накъдето чудно защо тикат мисълта авторите на текста.

Да им припомням ли, че пацифизмът като следвоенна политика на Япония бе наложен с две атомни бомби от САЩ и с разгрома на огромната Квантунска армия от СССР?

Пацифизмът бе наложен законодателно от съюзниците от антихитлеристката коалиция на Япония, защото тя бе съществена част от оста Рим-Берлин-Токио и удави в кръв Китай и Югоизточна Азия по време на Втората война.

Видимо трябва да се припомни на авторите , че военни трибунали на съюзниците осъждат на смърт стотици японски политици и военни, на чиито съвести тежи смъртта на милиони човеци.
Един от емблематичните случаи е за двама японски офицери, които си направили състезание кой по-бързо ще обезглави с меча си 100 ( с т о !!) китайски пленници!

Чували ли са Светломира и Тодор нещо за Шанхайското клане?
А за Кървавия път в Бирма?
Може би за Манджукуо?
А за лабораториите за бактериологна война в Манджурия?
И ако знаят, защо ги забравят?
По-вероятно е нищо да не знаят...

Четете, бе, хора! Четете преди да налагате опорки!

Омаловажаването на японските зверства и военни престъпления през войната е равносилно на амнистиране нацистките лагери на смъртта.

Капитал, вие с ума ли сте си да изчегъртвате историята?!

До коментар [#1] от "D-r D":

Тая война кога точно беше? Я ти си припомни малко история. И да говориш за абсурдните отмъстителни трибунали без никакви дори и преструвки за истинско правосъдие е мега дебилизъм. Но пък то е очаквано, един немалоумен коментар не съм ти прочел.

До коментар [#2] от "русороби вън":

Пак повтарям: трябва си четене!
Трибуналите, които бесят японските военни престъпници са американски.
В чл.9 на следвоенната си конституция Япония се отказва от суверенното си право да води война и да създава сухопътни, мовски и въздушни войски. Просто по-късно Токио юридически заменя названието "армия" със "сили за самоотбрана", които наброяват 250 хил души и имат флот, авиация и сухопътни сили с повече от модерно (американско) въоръжение. Затова е наивно да се говори за беззащитност на Япония. Още повече, че САЩ с двустранен договор са поели задължението да осигуряват безопасността на Япония.

Ако освен с абеномиката Шиндзо Абе трябва да бъде запомнен с нещо, това е с диалогичната му политика по отношение на Русия и търсенето на решение за Курилите.

Да търсиш отговорност от един народ за престъпления, извършени преди две поколения, е най-малкото неморално. Също така е правен абсурд да търсиш отговорност от човек за престъпление, извършено от някой друг, пък бил той негов баща или дядо. В този ред на мисли дали да не накажем Путин заради зверствата на Сталин? Между другото, същият грубо манипулативен подход се изролзва и от религиите. Всички во веки веков трябва да се чувстваме виновни заради греха на Адам и Ева. Да де, ама аз нещо не чувствам вина.

Авторите на статията имат до известна степен право.

Може би е малко известно в България, но премиерът Абе е този който довежда Япония и Корея до състояние на неформална търговска война. Причините са редица. Официално се дължи на незаздравли рани датиращи от колонизацията на Корея (точно преди ВСВ). В Корея е наложено неофициално бойкот на абсолютно всички стоки и услуги от Япония. Всичко това продължи около 4-5 години. В момента тече процес по заравяне на томахавката под натиска на САЩ заради войната в Украйна и подготовката за последващи събития в Китай.

По времето на Абе Япония започна да се превъоръжава. Доста сериозно. Примерно защо са нужни на Япония самолетоносачи / въртолетоносачи при положение че имат само брегова охрана?! Отделно започва значително подсилване и изграждане на нови военни бази...особенно на островите, които са в близост до Тайван.

Ходил съм в Япония няколко пъти и съм се натъквал на демонстрации в призив за възстановяване на военната мощ и империя. Беше доста впечатляващо. Хиляди хора облечени в черни военни униформи.

Тежки времена предстоят за далечния изток с израстването на Китай като супер сила.

До коментар [#3] от "D-r D":

Шинзо Абе, разбира се, не беше ястреб. Авторите прокарват тази мисъл, защото това е пропагандната повеля на деня, и Капитал си върши работата, на познатото ни ниво. Дългогодишната мечта на Абе не беше ревизията на конституцията, а решаването на въпроса за ''северните територии“, на нея той посвети много усилия, без резултат. Едно уточнение, докторе: Японските ССО (с осмия в света бюджет, и четвърти ВМС по общ тонаж) са въоръжени с японско оръжие, при това на най-високо технологично ниво. Американското го има, разбира се, много се произвежда на островите съвместно или по лиценз, но във всеки клас и вид има и чисто японски аналог, обикновено по-новото поколение. За всеки случай. Хвърлете един поглед на продуктовата гама на Мицубиши в частта авиационна и морска техника. Най-добрия противолодъчен самолет в света е Кавазаки Р-1, а флотът има и други интересни неща като подводници клас Тайгей и фрегати Могами. Няма ядрено оръжие, но това може да се промени за месец-два. Няма да се промени географията обаче :-)
Иначе четенето е добре, ама изморява хората, ако е дълго. Сега е времето на късите литературни форми, още по-добре на видео контента. Новото ми увлечение Николас Гомес Давила е майстор на най-късата – афоризмите: „Глупавите идеи са безсмъртни. Всяко ново поколение ги измисля наново“.

До коментар [#6] от "weiss":

Здравейте, weiss,
С всеки свой пост трайно вдигате IQ-то на газетата. Но пък и го оставяте задълго да се срине...

Капитал като сврака опитват да замъкнат всичко, каквото блесне в инфопространството в своето (пропагандното) гнездо. За Абе в световните медии се появиха десетки статии. Част от тях изчетох. Няма смисъл да ви казвам коя беше най-посредствена, нали?

Да изваждаш от политическия контекст и на два пъти да натъртваш за "военната" му поправка на Конституцията, а пък да не обелваш и дума за дългогодишните му опити за постигане с Русия на компромис за Курилите и подписване най-сетне на мирен договор, е класическа манипулация.

Защо обществото ни е подложено на такъв ударен курс манипулации от тая газета е повече от ясно.

В Япония (както и във всяка бита бивша империя) чувството за реванш е латентно и след Абе постепенно му се вдига градуса. Това са процеси, които в една специфика бяха проведени в Украина срещу единия съперник на американоцентричния модел, а в Япония - по друга срещу другия съперник.

Афористичното мислене е форма на съвършенство, защото в няколко думи, могат да се концентрират "тонове" мисъл.
И все пак не съм съгласен, че късите литературни форми ще изместят "дългите". Имам пред вид за масовата публика. На нея й допада безусилийното възприемане - мърдащите картинки на телевизора или словесните комикси на Капитал.
По-мисловните форми са й абсолютно неразбираеми, защото ако дългите искат съсредоточаване и фантазия, афоризмите, освен всичко това на куб, искат и много детайлна мисъл и богато познание, за да можеш да навлезеш в пластовете им.

Вчера дадох на сина на наши приятели Старецът и морето и за да му запаля интереса да прочете новелата, му я разказах с 5-6 изречения и едно за обобщение, но за всеки от афоризмите на Давила (благодаря, че ми припомнихте за него), които си отворих сега, мога да напиша малък трактат.
Дългите форми търпят да се осмислят и преразказват, но афоризмите са единствено теми за размисъл. Затова четенето на афоризми уморява, защото те хвърля от една мисловна бездна в друга.

Всъщност аз ви говора за перипетиите на четящия човек.

Нечетящият гълта пропаганда и изхожда още по-смрадлива пропаганда.
Затова горе на два пъти призовавам да се чете.
Най-малкото, за да не осмърдяваме света на другите.