С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
6 23 окт 2019, 9:38, 8055 прочитания

Магистрала "Струма" остава без еврофинансиране засега

Според ЕК в изпратената от България апликационна форма има грешки, а трасето, за което искаме средства, няма екооценка

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
Проектът за строителството на магистрала "Струма" през защитените зони в изпратения вид е в нарушение на европейски директиви, а графикът и сумата, написани в документите, които България е изпратила до ЕС, са необмислени или сгрешени. Това накратко е отговорът на Европейската комисия (ЕК) по изпратената преди два месеца апликационната форма за финансирането на участъка от магистралата през Кресненското дефиле.

От официалното писмо на ЕК до българските власти става ясно още, че трасето, одобрено с оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) преди две години, не е същото като това, за което България иска да получи пари от Брюксел. Това на практика означава, че проектът няма как да бъде финансиран с каквито и да е европейски средства, а ако бъде изпълнен така, дори има риск от наказателна процедура по Директивата за местообитанията.


Едно писмо с много въпроси

След голямо забавяне, на 9 август Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) подаде апликационната форма за финансиране от оперативна програма "Транспорт" на лот 3.2 между Крупник и Кресна. Ден по-рано правителството пое ангажимент, че ще плати до 741 млн. лв. държавни средства за въпросния участък, ако ЕК ни откаже финансиране за следващия период. Подобен ход беше наложителен, за да се покаже пред Брюксел, че при всички случаи държавата ще построи магистралата, която обещава от повече от десетилетие.

На 15 октомври еврокомисията е отговорила на АПИ, но не с одобрение, а с редица въпроси и притеснения. "Капитал" получи през свои източници апликационната форма и отговора от Брюксел, в който има забележки по дизайна, управлението и финансовия аспект на проекта, както и коментари по съобразяването с директивите и планираните мерки за намаляване на вредите върху Кресненското дефиле при планираното използване на сега съществуващия път Е-79 като едно от платната на бъдещата магистрала.



България има срок от два месеца да отговори на ЕК и да даде допълнителни разяснения на поставените въпроси. Но по-важното е, че Брюксел не приема като цяло заявлението, което българските власти са изпратили - "въз основа на предоставената информация исканият финансов принос за предложения голям проект не е оправдан", пише в писмото. Това означава, че става все по-възможно България да не получи пари за изграждането на "Струма" между Крупник и Кресна.

В апликационната форма България кандидатства за 267 млн. евро, което е само за част от необходимата сума - за дейностите, която ще могат да се завърши в допустимия срок за настоящия програмен период до 2023 г. В отговора си ЕК ни поправя за сумата, като уточнява, че допустимата стойност на европейско съфинансиране е по- малка - 227 444 659 евро. Тоест, дори в малко вероятния сценарий, в който ще получим пари, те ще са с 40 млн. евро по-малко. Причината е, че в срока до края на 2023 г. сме заявили, че ще завършим 41% от проекта. Обществените поръчки обаче се бавят и това изглежда все по-малко вероятно.

Неодобрени трасета, недомислици и неточен график

Проектът за лот 3.2 на "Струма" попада в обхвата на три директиви: Директива за местообитанията, Директива за птиците и Директива по ОВОС. ЕК обаче отбелязва още, че България не е успяла да установи цели и мерки за опазване на обектите, защитени от Директивата за местообитанията, и не е взела предвид всички елементи от бъдещото строителство. Проектът е оценен по-благоприятно, отколкото би трябвало да бъде, защото България не е изпълнила изискванията за компенсаторни мерки по околната среда.

Използването на съществуващия път Е79 също представлява проблем по отношение безопасността на пътниците и перспективите за околната среда поради липсата на смекчаващи обстоятелства, се казва още в писмото. В проекта, който АПИ е предвидила, пише, че мерки за безопасност ще бъдат въведени "след завършването на източното скоростно трасе, планирано най-рано през 2027 г.". Използването на вече построените лотове от "Струма" така или иначе увеличава трафика по Е79 и трябва възможно най-скоро да се предвидят сериозни мерки за опазване на биоразнообразието там.

Сроковете също са непълни или нелогични. В кандидатурата си АПИ е посочила, че до 2023 г. планира да изпълни 41% от проекта, но не е предвиден "прогнозен напредък по години", за да се следи дали всичко върви по план. От ЕК твърдят, че графикът не отчита никакви възможни рискове от забавяне, а такива има например покрай процедурите за отчуждаването и строителство.

Предварително решена процедура

Един от най-скандалните моменти в апликационната форма е, че трасето, за което през 2017 г. е правен ОВОС, не е това, което България иска да построи. Оказва се, че различията между проектите са доста големи: броят тунели, виадукти и други съоръжения е по-голям, отколкото в одобреното с решение за ОВОС.

Докладът за екооценката беше направен от фирма "Данго проект консулт" и подкрепи варианта на правителството за ново трасе, източно от дефилето, в посока София, и използване на Е79 в посока Гърция. В края на октомври 2017-а екоминистерството одобри доклада.

Според ЕК обаче България е подала за съфинансиране друг проект. Странното е, че още през ноември 2016 г. АПИ обявява обществена поръчка за разширен идеен проект, като в заданието му е посочено, че лявото платно е единственото ново, а дясното ще е по съществуващия Е-79. Към този момент доклад за ОВОС не е изготвен, т.е. не е решено кой вариант е най-изгоден и щадящ околната среда, но въпреки това агенцията, изглежда, вече е имала фаворит. "Това прави цялата процедура по ОВОС предрешена, защото явно е направена така, че всички други варианти да отпаднат по една или друга причина", коментира анонимен източник на "Капитал", добре запознат с процеса.

А какво ще стане с парите

"Финансирането от ЕС ще бъде одобрено от комисията само ако има увереността, че са спазени всички приложими правила. Службите на EK са готови да окажат съдействие на българските власти и да обмислят възможното съфинансиране на незабавни мерки за смекчаване на вредите върху околната среда", коментира говорител от ЕК пред "Капитал".

В този случай обаче е показателно, че на заседание на Комитета по наблюдение на оперативна програма "Транспорт" през юли са коментирани алтернативни проекти, за които могат да бъдат похарчени европейските средства, така че да не бъдат изгубени. Това са скоростният път Видин - Мездра и т.нар. магистрала "Европа" между София и Калотина. Все още не е ясно как процедурно може да се случи това и дали ще бъде прието от ЕК.

  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Правителството предложи правила за електрическите тротинетки 1 Правителството предложи правила за електрическите тротинетки

Максималната разрешена скорост за електрическите тротинетки по пътищата ще бъде 25 км/ч

12 ное 2019, 1201 прочитания

"Булстрой груп" ще реконструира топлоцентралата на НДК в център за модерно изкуство 1 "Булстрой груп" ще реконструира топлоцентралата на НДК в център за модерно изкуство

Фирмата е предложила най-ниската цена за изпълнение от 3.15 млн. лв. без ДДС

11 ное 2019, 2838 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Инфраструктура" Затваряне
Физическият факултет на СУ ще бъде надстроен с един етаж

Отпуснатите средства от 3.5 млн. лв. идват по европейска програма

Още от Капитал
Да копаеш дъното за Доган

Държавата изненадващо отпусна 220 млн. лв. за драгиране на плавателния канал в пристанище Варна. Съмненията са, че пристанището на Ахмед Доган ще е основният печеливш, а държавните терминали ще трябва да го догонват

Омраза за двойна употреба

На фона на практиката обвинението срещу природозащитника Тома Белев изпъква като политическо

"Шах!" със зенитни ракети

Разполагането на руски противовъздушни комплекси С-400 в Сърбия би било тежък удар по сигурността на България и НАТО

Климатично северно сияние

Как Финландия ще стане въглеродно неутрална до 2035 г.

Да бъдеш Дубравка Угрешич

Писателката за обърканото детство, инстинкта да принадлежим към стадото и вечните неприятелства

Пчелен опит

Пчеларството става все по-разпространено хоби сред градските хора

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10