Един век не стига за "Струма"

"Възниква въпросът дали магистрала "Струма" ще бъде завършена през този век". Това заявява Аурелио Сесилио от Генералната дирекция "Регионална и градска политика" в Европейската комисия (ЕК) през юли по време на Комитета по наблюдение на оперативна програма "Транспорт". Представителят на ЕК изчислява, че при изграждането на магистралата към Гърция България се e забавила с 16 години спрямо първоначалните планове. А ако броим обещанията тя да е готова за Олимпийските игри в Атина през 2004 г. (колкото и абсурдни да изглеждат от сегашна гледна точка), закъснението е дори 23 години.

Думите на Сесилио може да са хипербола, но добре обобщават абсурдната ситуация с този проект. Освен че (оптимистично) ще е готова през 2027 г., не е ясно и колко европейски пари ще получим за магистралата. Притесненията, че ЕС ще поиска да върнем средства за "Струма", тъй като не сме я завършили навреме, започват да отслабват. Въпреки това отговорът на ЕК по апликационната форма за финансиране в този програмен период издаде недостатъците в проекта и процедурните нарушения на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). Умишлено или не, България е забавила с поне още няколко месеца проекта. Въпросът е какво следва.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Една напред, две назад

Апликационната форма за еврофинанасиране на липсващия участък през Кресненското дефиле беше подадена на 9 август 2019 г., или почти година след като бяха обявени двете обществени поръчки за проектиране и строителство на трасето между Крупник и Кресна. Какво е наложило това забавяне така и не стана ясно. В същото време уж бяха събрани оферти в търговете и при единия трябваше дори да се отворят ценовите предложения, но на 2 октомври с мистериозно съобщение АПИ отложи датата, без да даде конкретната причина за това.

От отговора на ЕК обаче личат няколко груби грешки, които АПИ е допуснала в кандидатурата: сгрешена е сумата, за която България кандидатства (завишили сме я с 80 млн. лв.) и са подадени непълни срокове, без да се отчитат възможните рискове от поредно забавяне. Заради "чувствителността" и сложността на проекта Брюксел препоръчва да се включат "експерти с международен опит" и дори службите на Комисията и JASPERS в оценката на техническия проект за отсечката през дефилето. Не са взети предвид и притесненията за околната среда.



При липсата на ясни отговори, а и поради обичайната липса на доверие в българските институции, се появяват теории, граничещи с конспирацията. Според една от тях АПИ нарочно е подала сгрешена апликационна форма, защото е било ясно, че проектът няма да се вмести в настоящия програмен период и е по-добре да се прехвърли за следващия. Ако това е вярно, то няма как да се е случило без поне намек от ЕК, че такъв сценарий е възможен. Някои източници пък загатват за лоби от страна на строителния бранш, който в момента е претоварен с големи инфраструктурни поръчки и трудно може да поеме и този сложен и голям проект. Разбира се, остава и обяснението с некомпетентност на екипите, но тя е донякъде плоска.

В отговор до в. "Сега" АПИ заяви, че искането на подобни разяснения от Брюлсел е "част от работния процес и обичайна практика при подготовката на големи инфраструктурни проекти". Това може да е абсолютно вярно, но точно заради мащаба на този обект, както и цената му от 1.1 млрд. лв., е важно процесът да се планира и изпълнява внимателно и преценено. Очевидно до момента управлението му е некачествено.

Строеж в нарушение на закона

Един от най-скандалните моменти в апликационната форма е, че трасето, за което България иска пари от ЕС, не е минало оценка за въздействието на околната среда (ОВОС). Това е грубо нарушение не само по стандартните процедури, а и особено заради факта, че Кресненското дефиле е особено чувствителна защитена зона.

Проектът, който е одобрен от екоминистерството през 2017 г., не е този, който АПИ иска да построи. От отговора на ЕК се оказва, че различията са големи: например в подадения проект има седем, а не пет тунела, виадуктите и мотовете са 20, а не 19. Очевидно трасето е променено в последните две години, но без това да е минало законовата процедура. До скоро АПИ отричаше тази смяна на трасетата. "Към този момент няма промени в следата на трасето на АМ "Струма" между Крупник и Кресна. Маршрутът, разгледан в Доклада за ОВОС, е разработен въз основа на прединвестиционните проучвания", заявиха от агенцията в отговор на "Капитал" на 15 октомври. Малко след това обаче от писмото на ЕК стана ясно, че това не е вярно.

Инфографика Увеличаване Преглед на оригинала Автор: Капитал Смаляване

Още еко проблеми

Има сериозно увреждане на видовете в дефилето и риск от наказателна процедура, обясняват пред "Капитал" Петко Ковачев от Института за зелена политика и Десислава Стоянова от "За Земята". Според анализ на експерти от Националния природонаучен музей и Института по биоразнообразие и екосистемни изследвания към БАН някои защитени видове в района са намалели с до 93%, а други са напълно изчезнали между 2003 и 2015 г. След като Е79 продължава да се ползва в момента, а и ще бъде част от "Струма" в посока Гърция, България трябва да каже какви незабавни мерки ще вземе, за да спази не само желанията на екозащитниците, но и изискванията на европейското законодателство. Става дума за Директивите за местообитанията и за птиците. Път Е79 попада в самото дефиле и е особено чувствителна зона.

Според ЕК България не е успяла да установи цели и мерки за опазване на обектите, защитени от директивите, и не е взела предвид всички елементи от бъдещото строителство. Мерките се планират чак за 2026 - 2027г., а междувременно трафикът през дефилето ще се увеличи и в един момент увреждането ще е необратимо. От АПИ преди време отговориха от "Капитал", че мерките, които предвиждат за Е79, са табели с надпис "Внимание животни на пътя", огради край шосето и плетена мрежа за по-едрите животни. Според екозащитниците обаче те ще са крайно неефективни и са категорични, че решението е "Струма" просто да не минава през дефилето.

Риска от наказателни процедури наистина го има: още през януари 2019 г. ЕК официално предупреди България, че не е определила точките от "Натура 2000" по Директивата за местообитанията като специални зони.

Не на последно място, Петко Ковачев припомня, че това ще е скоростен път, а не магистрала, т.е. ще е с по-малки габарити за движение и няма да е най-удобният вариант за пътуване. Според него сроковете за изграждане вече не са проблем, за да се изнесе магистралата горе - и без това ще преминем в нов период. Може би единствена хипотетична спирачка са парите - все пак реконструкцията на Е79 ще струва 90 млн. лв., докато ако движението и в посока Гърция се изнесе на изток дефилето, новото платно ще е много по-скъпо. Но вероятно е въпрос на преговори с ЕК и подготовка на АПИ, стига да има желание.

Колко и кога

Всичко това неминуемо отдалечава завършването на "Струма" във времето. Ръководителят на управляващия орган на оперативна програма "Транспорт" Галина Василева очаква до 2023 г. да има технически проект за новия лот край Кресна. Засега посоченият срок за пълното изграждане на магистралата е 2027 г.

За момента, изглежда, България е кандидатствала за малко над 454 млн. лв. - или поне това е сумата, която Брюксел намеква в писмото си, че ще ни даде. Правителството пое ангажимент, че ще доплати останалите 741 млн. лв., ако ЕК откаже да ни даде средства в следващия програмен период. От АПИ пък на 30 септември казаха, че все ще няма регламент за еврофинансирането в периода 2021 - 2027 г., но имат намерение да кандидатстват за нов транш за участъка Крупник - Кресна. "Ще видим как ще е възможно да го финансираме в следващия период. Ако не можем да го финансираме изцяло в този период, съм сигурна, че ще има други проекти като алтернатива. Въпросът е отворен. Няма финални решения", каза пред "Капитал" Виттория Алиата ди Вилафранка, която е директор в департамента на ЕК по регионална политикa, в началото на октомври.

При първоначалния сценарий съфинансирането на лота Крупник-Кресна трябваше да е 85% - или над 1 млрд.лв. Това означава, че в момента остава финансов ресурс по оперативната програма от поне 500 млн. лв., който ще бъде пропилян, ако бързо не се измисли вариант. По време на лятното заседание на Комитета по наблюдение на оперативна програма "Транспорт" се коментираха два други алтернативни проекта за финансиране. Единият е път 1-8 – Калотина – Храбърско, дълъг 17 км, който струва 119.5 млн. лв. и чието строителство започна тази година. Другият е скоростният път Видин - Ружинци с дължина 55 км и стойност 560 млн. лв. АПИ не отговори каква е процедурата, при която оставащите пари могат да се използват за алтернативни проекти.