Пресъхналият Перник

Приблизително 60 хил. души. Толкова ще бъдат засегнати от бъдещия воден режим в област Перник. Новината, че от 18 ноември в града и околните села вода ще има само между 16 и 22 часа всеки ден, дойде внезапно за широката публика. Но за един кръг от хора опасността е била ясна от седмици - както ВиК дружеството в Перник, така и общината е била информирана, а министрите на регионалното развитие и на околната среда съвсем скоро са правили публични изявления по темата.

25 млн. куб.м е целият обем на язовир "Студена", а през октомври е спаднал до 7.8 млн. куб.м.

Причината за кризата е, че нивото на водата в язовир "Студена" е спаднало сериозно. В най-лошия случай това ще продължи до април следващата година. Дотук се е стигнало заради букет от фактори - суша, лоша ВиК инфраструктура и лошо управление. Въпреки че новият кмет на община Перник (който встъпи в длъжност едва на 12 ноември) поиска да преразгледа графика на режима, е безспорно, че водна криза има и тя се вижда с просто око.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Как се стигна дотук

Режимът ще засегне целия град Перник, град Батановци, селата Голямо Бучино, Люлин, с. Дивотино, Мещица, Витановци, Ярджеловци, с. Богданов дол, Черна гора, Лесковец. "Всички те са около града и снабдени от язовир "Студена", обяснява пред "Капитал" инж. Иван Витанов, управител на "ВиК Перник". През юни язовирът е имал завирен обем 83%, към 31 август - близо 40%, а в края на септември вече е бил паднал на 32.5% според документи на Министерството на околната среда и водите (МОСВ).

Най-често споменаваната причина за сериозния спад в нивото на водата е липсата на валежи. "Тази година беше нереално суха за област Перник", казва Витанов. Кметът Станислав Владимиров обаче заяви пред btv, че през юни са паднали 135 литра дъжд на кв.м във вододайната зона, но явно това да не е било достатъчно.




Друга теория, спомената от Асен Личев, бивш директор на дирекция "Управление на водите" в МОСВ, пред БНР, беше, че голяма част от водата е използвана от ВЕЦ към язовир "Студена". "ВиК-то (собственик на ВЕЦ-а - бел. ред.) има интерес да черпи повече вода за производство на електроенергия, без да се съобразява със загубите, които има за доставка до отделния абонат", каза Личев. Иван Витанов обаче твърди, че от юни съоръжението е спряно и не работи. От няколко години се извършва и ремонт на язовирната стена, който по думите на регионалния министър Петя Аврамова е завършил през септември. Сега предстоят дейности по водовземната кула. Според Витанов ремонтът няма роля в безводието, тъй като се извършва под вода със специална технология и не се е налагало заради него да се поддържа по-ниско водно ниво.


Така стигаме до основния проблем - ВиК инфраструктурата в област Перник просто е в много лошо състояние. "В този град за съжаление десетки години нищо добро не се е случвало във ВиК сектора", каза Витанов. "Водопроводните мрежи на всички населени места в общината са изградени от азбесто-циментови тръби (над 62%) през 60-те и 70-те години на ХХ век, които са с отдавна изтекъл амортизационен срок", пише в общинския план на Перник за 2014 - 2020 г. Освен стара и вредна мрежата е полуразрушена. "Загубите ни са около 75%. Това значи, че ако пуснем 1000 л от язовира, то тук, в Перник, до кранчето на всеки от нас стигат 250 л. С останалите ние "поливаме града", казва той. Районът е въглищен, почвата е чернозем и глина. От това невероятно дълго и силно засушаване почвата се свива и къса водопроводите. През лятото за три месеца имахме с 300 аварии повече спрямо 2018 г.", разказа Витанов пред "Капитал". Ако това е вярно, загубите се увеличават. Според План за стопанисване, експлоатация и поддръжка на активите на "ВиК Перник" през 2015 г. нивото на реалните загуби е било 60.5%.

Институциите си гонят опашката

Сега топката реално е в полето на община Перник - именно тя трябва да реши дали да има режим на водата. Иван Витанов обясни, че ВиК дружеството е изпратило писмо до общината на 7 октомври, като тогава обемът на язовира е бил 7.8 млн. куб.м. От местната власт обаче нямало отговор - "глас в пустиня", казва той. Новоизбраният кмет Станислав Владимиров потвърди, че е имало такова писмо миналия месец и не е имало движение от страна на общината. И как да има - в навечерието на местни избори последното, което общината би искала да направи, е да ограничи достъпа до вода на гласоподавателите.

Илюстрация Увеличаване Автор: Георги Кожухаров Смаляване

Всъщност от близо два месеца в пространството витаят притеснения по въпроса. В началото на септември депутати от БСП задават въпроси към министъра на околната среда и водите Нено Димов и регионалния министър Петя Аврамова относно намаляващото количество вода в язовира и постоянните аварии в общината, които лишават жителите на Перник от вода. В отговора си от 17 септември екоминистърът е заявил, че "до края на 2019 г. питейно-битовото водоснабдяване от яз. "Студена" ще бъде гарантирано в пълен размер". На 20 септември пък Петя Аврамова казва следното: "Искам да подчертая, че проблемът с намаляване на водните количества наистина е проблем за цяла България поради трайното засушаване. Ако вие имате конкретни данни за недобро управление на язовира, с каквито аз не разполагам, моля да ми бъдат предоставени – ще направя проверка по този ваш сигнал. Към момента причината е трайното засушаване и зачестилите аварии, които са във връзка с това. Благодаря ви." И така в предизборната обстановка проблемът е потънал.

Новият кмет на Перник обясни пред "Капитал", че сега не може да вземе решение, без да има пълна информация, затова иска да проведе среща между общината и ВиК дружеството.

Европейската помощ

Добрата новина е, че през август 2019 г. "ВиК Перник" сключи договор по оперативна програма "Околна среда" за инвестиции във ВиК инфраструктурата в размер на близо 105 млн. лв. Самото дружество участва със съфинансиране от над 8 млн. лв. "Близо 40 млн. лв. от тези средства са за обекти, с които ще се направи подмяна на водопроводи и като резултат ще се намалят и прекъсванията на водоснабдяването в населените места", гласи съобщение на регионалното министерство от тогава. "Това е последният влак", казва инж. Витанов.

Лошата е, че дори още няма обявени обществени поръчки за ремонти, така че поне две-три години проблемите ще си останат. Ако се съди по начина, по който се провеждат обществени поръчки в другите ВиК дружества, процедурата по възлагане на ремонтите може да отнеме поне година. Там често стават забавяния както заради грешки в документацията, така и обжалвания или бавна работа на оценителните комисии. Витанов обаче напомня, че трябва реконструкцията да завърши до 2023 г., когато е крайният срок в програмния период на оперативната програма.

Във всеки случай обаче, ако не завали скоро, проблемът с водата в региона ще става все по-тежък и чешмите ще продължат да пресъхват.