Нови съмнения около разораната р. Вит и строежа на "Хемус"

В понеделник, 2 декември, репортаж на bTV показа, че насипът за магистрала "Хемус" до река Вит съдържа разнородни камъни (включително речни), коренища и отпадъци. Това отново повдигна съмненията, че баластра от реката се използва при строителството на пътя край село Торос.

Преди повече от две седмици риболовен клуб "Балканка" първи сигнализира за строителна техника, която рови в коритото на река Вит и изнася баластра от него. По техни наблюдения тя се използва за строителството на магистралата, за която през декември 2018 г. Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) сключи договор с държавната компания "Автомагистрали". В момента има разрешително за строежа на само 1.6 км, които се намират в непосредствена близост до въпросния участък на реката.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

След като институциите първоначално не можеха да установят кой копае коритото на Вит и защо, а после разпространиха няколко взаимно изключващи се версии, стана ясно, че областната администрация в Ловеч има договор със строителната фирма "Хидрострой" за почистване на реката. Но според документа, който "Капитал" получи по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), стойността на договора е невероятно ниска (около 1000 лв.) за тази дейност, няма деклариран подизпълнител, а такъв е използван, и видно не са спазени уточнените в него процедури.

Също така никоя институция не отговори на въпроса къде е била извозвана баластрата.

Какво съдържа магистралата



От репортажа на Би Ти Ви обаче съвсем ясно се вижда как по трасето на бъдещата магистрала са натрупани и утъпкани материали, които съдържат речни камъни, корени и дори отпадъци. "С такова нещо не се насипват магистрали, това нещо гние", уточнява Димитър Куманов от "Балканка". Според сдружението използването на такива материали ще доведе до ремонти само няколко години след пускането в експлоатация на пътя. От АПИ отрекоха пред bTV, че речната баластра се използва в строителството на "Хемус". "Баластра, кал и тревни чимове, за каквито питате, не са използвани", казват от агенцията.

"Автомагистрали" също отрече пред "Капитал" още преди две седмици да работи в коритото на реката. "Дружеството не е искало разрешение за добиване на баластра от р. Вит и не разполага с такова", отговориха те. На другия ден обаче служител на граждански договор с фирмата обясни на премиера Бойко Борисов, че са работили в коритото, за да го подготвят за строежа на мост там. За него още няма разрешително за строеж.

Странният договор

В договора на "Хидрострой" за почистване на реката няма деклариран подизпълнител, а камионите във Вит бяха на друга фирма - "Мони 07". Тя е била подизпълнител на "Хидрострой" в строежа на "Хемус" между Ябланица и Боаза - участък, който беше открит за движение малко преди изборите.

Договорът е за 1150 лв. с ДДС за почистването на 5.35 км. За сравнение - обществена поръчка за почистване на участък от река Добричка с аналогична дължина - 5.7 км, е с прогнозна стойност над 70 хил. лв. с ДДС. Съмнително ниската стойност поставя под въпрос при какви обстоятелства е сключен договорът, а и фирмата сега е глобена, тъй като, преди да започне работа, не е изчакала разрешение от Басейнова дирекция, както гласи процедурата.

Самата дирекция твърдеше, че няма представа за почистване на коритото, когато "Балканка" подава сигнали за машини в реката между 14 и 17 ноември, въпреки че уведомлението за тази дейност от Областна администрация - Ловеч, е изпратено на 13 ноември до тях.

Що се отнася до това къде трябва да се откарва изгребаният материал, по договор отговорността да посочат място е била на кметовете на Луковит и Тетевен.

Сигнал до прокуратурата

Риболовен клуб "Балканка" е подало и сигнал до прокуратурата и ДАНС с редица нарушения както в този казус, така и за водната криза в Перник и други подобни случаи за увреждане на реките в страната.

Унищожаването на крайбрежна растителност, каквото се наблюдава в участъка, е забранено от закона, пишат те в сигнала си. "Тази растителност укрепва бреговете срещу ерозия, поддържа приоритетни речни и крайречни местообитания, подобрява баланса на подпочвените води и пречиства водата в реката. Премахването й води до страшно вредно екологично въздействие, увеличаване на риска от наводнения и замърсяване на подземните води, които навсякъде в страната се използват за питейно-битови цели посредством кладенци в терасите на реките", пишат те.

Според "Балканка" увреждането на количественото и химичното състояние на подземното водно тяло е неизбежно. Въпреки това министърът на околната среда Нено Димов обясни пред Би Ти Ви, че областният управител Ваня Събчева трябва в рамките на месец да изготви план на възстановяване на разкопаното речно корито. Само по себе си това е признание, че там са нанесени щети. Не е ясно обаче дали ще бъдат поправени.