С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. ОK
3 15 яну 2020, 15:01, 6023 прочитания

България се отказва от еврофинансиране на "Струма" през Кресненското дефиле

Вместо да се съобрази със забележките на Европейската комисия, че нарушава закона, държавата засега, изглежда, сама ще плаща проекта

  • LinkedIn
  • Twitter
  • Email
  • Качествената журналистика е въпрос на принципи, професионализъм, но и средства. Ако искате да подкрепите стандартите на "Капитал", може да го направите тук. Благодарим.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg
България днес ще информира Европейската комисия (ЕК), че оттегля апликационната си форма за европейски средства за отсечката от магистрала "Струма" през Кресненското дефиле. Това изненадващо съобщиха от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). В прессъобщението от ведомството уточняват, че България "продължава да разглежда проекта като приоритетен и не се отказва от него". От което може да се предположи, че строителството ще започне с държавни средства, а стотиците милиони от еврофондовете могат да бъдат загубени, ако не се пренасочат навреме към други проекти.

За отсечката бяха обявени две обществени поръчки, като по едната беше избран изпълнител през ноември и предстои подписване на договор. По другата няма движение от лятото.


След като АПИ кандидатства за сумата от над половин милиард лева през август 2019 г., от ЕК отговориха, е в проекта има редица странни разминавания, грешки и пропуски. България трябваше да ги коригира в рамките на три месеца. Вместо това обаче пътната агенция е предпочела да не се съобрази със забележките на Брюксел. "Институциите продължават работа по подготовката на апликационната форма с оглед на приоритетите в сферата на екологията на новата Европейска комисия, която вече представи своя Европейски зелен пакт", пише още в съобщението.

В отговор до "Капитал" АПИ не уточни в кой програмен период - 2014-2020 или следващия, ще се кандидатства за финансиране, а само, че апликационна форма отново ще бъде подадена, "след изпълнение на поетите ангажименти, които са поети към ЕК".

"Към момента няма риск за връщане на средства, предоставени от ЕС за построените досега и за изграждащи се участъци от АМ "Струма", обясниха от пътната агенция.



Няма да спазваме процедури

България се забави доста с кандидатстването за финансиране по оперативна програма "Транспорт и транспортна инфраструктура" (ОПТТИ) за магистрала "Струма". В крайна сметка апликационната форма беше изпратена през август 2019 г.

Отговорът на ЕК обаче разкри шокиращи действия от страна на пътната агенция. От официалното писмо на еврокомисията до българските власти става ясно, че трасето, одобрено с оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) преди две години, не е същото като това, за което България иска да получи пари от Брюксел. И ако проектът бъде изпълнен, така дори има риск от наказателна процедура по Директивата за местообитанията. Още през октомври "Капитал" попита АПИ защо се е случило това разминаване в трасетата, но не получи отговор.

Освен това през есента ЕК отбеляза още, че
България не е успяла да установи цели и мерки за опазване на обектите, защитени от Директивата за местообитанията, и не е взела предвид всички елементи от бъдещото строителство. От Брюксел заявиха, че използването на съществуващия път Е-79 в едната посока, което е планът на АПИ, представлява проблем по отношение безопасността на пътниците и перспективите за околната среда поради липсата на смекчаващи обстоятелства, се казва още в писмото.

В проекта, който АПИ е предвидила, пише, че мерки за безопасност ще бъдат въведени "след завършването на източното скоростно трасе, планирано най-рано през 2027 г.". Използването на вече построените лотове от "Струма" така или иначе увеличава трафика по Е-79 и трябва възможно най-скоро да се предвидят сериозни мерки за опазване на биоразнообразието там.
В настоящото съобщение АПИ "се ангажира до края на 2020 г. да изпълни поредица от мерки, а именно модифициране на съществуващите водостоци, монтиране на двустранно разположена мрежа в банкета на пътя, монтиране на плетени мрежи за птици с височина 4 м върху тротоарите на големите съоръжения". Тези мерки са същите като това, което агенцията беше предвидила през октомври, т.е. не са взели предвид забележките на Брюксел.

С настоящото отлагане държавата ще спечели време да допълни формата и да изпълни смекчаващите мерки по Е-79, след което отново да изпрати формуляр за кандидатстване, но най-вероятно за средства от новия програмен период, коментира източник на "Капитал". Номерът е, че ако сега бяха изпратили формата и бяха получили отрицателна оценка от ЕК, обектът щеше да остане без еврофинансиране завинаги. Но и при сегашната ситуация изглежда, че магистралата през Кресненското дефиле ще се строи само с държавни пари.

Какво става с парите

Отново през август миналата година правителството пое ангажимент, че ще плати до 741 млн. лв. държавни средства за въпросния участък, ако ЕК ни откаже финансиране за следващия период. Подобен ход беше наложителен, за да се покаже пред Брюксел, че при всички случаи държавата ще построи магистралата, която обещава от повече от две десетилетия. Сега единият вариант е отсечката да се финансира с държавни пари или поне част от нея, а останалото да дойде по линия не следващия програмен период.

Общата стойност на отсечката е около 1 млрд. лв. Сумата е внушителна, за да бъде поета само от държавния бюджет, при положение че прогнозните годишни приходи от тол-такси ще са максимум 500 млн. лв., а големите проекти, които се строят в момента, не са малко.

Сега не е ясно дали парите от настоящия програмен период, които остават, няма да се пренасочат към други проекти. На заседание на Комитета по наблюдение на оперативна програма "Транспорт" през юли са коментирани алтернативни проекти, за които могат да бъдат похарчени европейските средства, така че да не бъдат изгубени. Това са скоростният път Видин - Мездра и т.нар. магистрала "Европа" между София и Калотина. Все още не е ясно как процедурно може да се случи това и дали ще бъде прието от ЕК.
  • Facebook
  • Twitter
  • Зарче
  • Email
  • Ако този материал Ви е харесал или желаете да изразите съпричастност с конкретната тема или кауза, можете да ни подкрепите с малко финансово дарение.

    Дарение
    Плащането се осъществява чрез ePay.bg

Прочетете и това

Пътната агенция дава 40 млн. лв. за археологически проучвания Пътната агенция дава 40 млн. лв. за археологически проучвания

Обичайният изпълнител на тези търгове е Националният археологически институт с музей при БАН

28 яну 2020, 594 прочитания

Около 51% от водопроводите на ВиК - Бургас, са от азбестов материал 5 Около 51% от водопроводите на ВиК - Бургас, са от азбестов материал

ВиК - Бургас, обяви поръчка за 24 млн. лв. за реконструкция на 13 км водопроводи и 17 км канализационна мрежа

26 яну 2020, 4466 прочитания

24 часа 7 дни
 
Капитал

Абонирайте се и получавате повече

Капитал
  • Допълнителни издания
  • Остъпки за участие в събития
  • Ваучер за реклама
Още от "Инфраструктура" Затваряне
Държавата прави ВиК холдинг, налива 1 млрд. лв., който ще потъне непрозрачно

Регионалното министерство и досега е трябвало да контролира 30-те си дружества. Сега промяната е само в ново междинно звено

Още от Капитал
Ryanair става Buzz в София

Нискотарифната компания планира реорганизация и ребрандиране на част от поделенията си под марката Buzz. Сред тях е това в Полша, което ще поеме управлението на София

Пътеводител на кандидат-програмиста

Какво е добре да се знае за академиите, които предлагат подобни обучения

Защо си отиват експертите

Отстраняването на неудобните и неадекватните партийни назначения подменя функцията на държавната администрация

И твойто СУПТО също

Данъчната Наредба Н-18 засегна почти всяка компания в България, като създаде изключително сложна, неясна и скъпа за прилагане регулация. Скоро тя влиза в сила, а хаосът може да се избегне с повече разяснения, а не репресии

Ново място: Музей на илюзиите

Оптични илюзии, интерактивност и древни експонати

Берлинска ръченица

Електронният артист Стефан Голдман за новаторския си поглед към музиката и защо винаги ще имаме нужда от човека в технологията

X Остават ви 0 свободни статии
0 / 10