Финансирането на ВиК сектора се дави в стратегии и планове

Нов ВиК холдинг с цял 1 млрд. лв. в него, нов Национален инвестиционен план за водоснабдяване и канализация и нов Закон за ВиК се очакват през 2020 г. Това става ясно от публичните изказвания на министъра на регионалното развитие Петя Аврамова.

На пръв поглед заявката звучи добре, особено на фона на проблемите във водния сектор, които попаднаха в полезрението на обществото покрай кризата в Перник. Проблемът е, че от няколко години се подготвят планове, стратегии и закони за финансирането на водния сектор, но реално отговорното Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) не успява да приложи своите контролни функции ефективно.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

Освен това правителството планира да налее 1 млрд. лв. във ВиК холдинг, който отново ще под шапката на МРРБ. Шансът те да се харчат непрозрачно и без отчетност е голям, а от прессъобщение на "ВиК Смолян" от петък става ясно, че дружествата вече загряват за милионите, които ще потекат към тях.

Финансирай само на хартия

Сега се разработва и Национален инвестиционен план за водоснабдяване и канализация, най-вероятно за да оправдае съществуването на ВиК холдинга и неговия механизъм на работа, какъвто и да е той. Документът е условие за отпускане на средствата, предвидени за следващия програмен период по оперативните програми, и ще бъде основен документ, по който ще се планират и изпълняват инвестиции и от други източници, в това число и на ВиК холдинга, уточниха от регионалното министерство.



Дотук добре. Но това далеч не е първият документ с планове за устойчивото финансиране на водния сектор. През декември 2017г. МРРБ е представило в Народното събрание проект на Стратегия за финансиране на ВиК сектора. Тя се разработи от екип на Световна банка като консултативен документ, който ще подпомогне разработването на закона за ВиК, уточниха неотдавна за "Капитал" от МРРБ. Те обаче така и не отговориха дали тя е била окончателно приета, след като е разгледана от комисиите.

По думите на Малина Крумова, която бе зам.-министър на регионалното развитие, през ноември 2017 г. стратегията е трябвало да бъде подложена на обществено обсъждане, като в документа ще бъдат отразени коментари, предложения и становища на всички заинтересовани страни.

Освен това с Решение на МС №269 от 7.05.2014 г. е приета Стратегия за развитие и управление на водоснабдяването и канализацията в Република България 2014 - 2023 г. Документът поставя редица цели и предвижда редица мерки за осигуряване на инвестиции.

Отделно МРРБ припомни в отговори до "Капитал", че проектните предложения за европейски инвестиции във водна инфраструктура - по оперативна програма "Околна среда 2014 - 2020", се подготвят на база на трети вид документ - регионалните прединвестиционни проучвания.

Работата по самия закон за ВиК всъщност започва в началото на 2018 г. Тогава МРРБ организира обществена консултация за изготвяне на проект на нов закон за ВиК отрасъла, става ясно от съобщение на ведомството отпреди две години. Сега министър Аврамова уточни, че законът ще бъде представен през май 2020 г.

ВиК чудовище

На 14 февруари "ВиК Смолян", което не е активно в комуникацията си с медиите, изненадващо изпрати съобщение за рехабилитация на довеждащ водопровод от язовир "Пловдивци", като уточни, че предстои обектът да се проектира, а след това самата реконструкция да се финансира от бъдещия ВиК холдинг.

В същия ден министър Петя Аврамова обясни по време на парламентарния контрол, че холдингът ще изпълнява инвестиционни проекти и в него ще влязат "висококвалифицирани специалисти - хидроинженери, ВиК инженери, хидрогеолози", твърдят от МРРБ. "В рамките на холдинга се обмисля и създаването на научно-аналитично звено, което да подпомага работата в отрасъла при взимането на управленски решения, в т.ч. и анализ на необходимостта от изграждане на нови водни обекти", пише МРРБ в свое съобщение.

Идеята за новия ВиК холдинг се появи в публичното пространство с уж спонтанно изказване на премиера Бойко Борисов на 27 декември по време на заседание на Министерския съвет. Досега обаче няма информация да са провеждани публични консултации с експерти, с Комисията по енергийно и водно регулиране и т.н. по неговото естество. Реално не се знае кога ще бъде създаден холдингът, но е сигурно, че през него ще се изхарчат 1 млрд. лв.

Основното притеснение тук е, че новото ведомство може да действа на принципа на Държавната консолидационна компания или Българския енергиен холдинг и да не обявява открити процедури по обществени поръчки. Те просто подписват договори с други фирми, документите и парите за които тънат в мистерия.

По подобен начин пътната агенция сключи с държавната фирма "Автомагистрали" договори за над 3 млрд. лв. с ДДС за магистрала "Хемус" и за други по-малки обекти, както и ДКК възложи 500 млн. лв. за ремонти на язовири на държавната фирма "Монтажи", без да публикува договор или каквито и да е документи по темата.