Камерите на тол системата ще следят и за превишена скорост

Освен за Агенция "Пътна инфраструктура" стартиралата на 1 март тол система ще работи още за КАТ и митниците. Изградените портални рамки и камерите върху тях ще събират и подават информация и към Министерство на вътрешните работи (МВР), Агенция "Митници" и Национална агенция по приходите (НАП). Това става ясно от обществена поръчка на пътната агенция и инструкцията за обмена на информация между МВР, митниците и АПИ.

След като бъдат интегрирани системите на тези ведомства, данните за движение на превозни средства по платената пътна мрежа ще могат да се получават в реално време от тях.

Абонирайте се за Капитал

Четете неограничено и подкрепяте усилията ни да пишем по важните теми

В страната има общо 295 портални рамки с камери. В момента не всички се ползват за засичане на тежкотоварни автомобили и плащане на пътни такси, тъй като обхватът на тол системата бе намален след натиск на превозвачите - в нея влизат само автомагистрали и първокласни пътища, а рамки има и по второкласната мрежа. Но това не означава, че МВР, НАП и митниците няма да ползват всички камери.

Обменът на информация ще започне, след като бъде приета официално инструкцията за обмен на информация между АПИ, МВР и АМ. На 6 март приключи периода за обществено обсъждане.

Според мотивите на институциите обменът на информация между тях ще подпомага: - Мониторинг на трафика и изсветляване на сивия сектор в транспортна дейност; - Деклариране на курсовете и товарите, контрол на претоварването; - Контрол на маршрута за преминаване на транзитния трафик; - Превенция на нерегламентирания превоз на пътници; - Контрол на движението на тежкотоварния трафик по отношение на пътната безопасност; - Контрол за спазване на регулациите за ограничение движението на тежкотоварните автомобили в предпразнични и следпразнични дни.

За какво още ще служи тол системата



Данните между ведомствата ще се използват двустранно. На първо място, изградената система ще засича автомобилите, които се движат, без да са заплатили електронна винетка или тол такса. Чрез връзката с КАТ пътната агенция ще може да установи собственика и да издаде съответната глоба.

Обратно, полицията ще ползва данните, за да следи за нарушители. Важното тук е, че камерите на рамките няма да действат като радари и да засичат моментната скорост на автомобилите, но все пак ще има начин да засичат твърде бързото движение по пътищата. МВР ще получава информация за вида на превозното средство, регистрационния му номер и часа на преминаване през дадена камера. Така ще може да се засича средната скорост, за която автомобилът е изминал разстоянието между две рамки, и да се глобяват шофьорите, ако са карали с над позволената за участъка скорост.

Част от рамките (по неофициална информация - поне половината от тях) са снабдени и с кантари, които ще мерят теглото на превозните средства. Това значи, че превозвачите няма да могат да претоварват незаконно камионите си. От регионалното министерство дадоха пример, че някои тежкотоварни автомобили отчитали празен курс, а всъщност пренасяли товар и не плащали данъци. Неслучайно от МРРБ изтъкват значението на тола в борбата срещу сивата икономика, което е безспорно, ако се прилага наистина.

Колко струваше това

В края на 2018 г. АПИ обяви поръчка за интеграция на системата за е-винетки и тол с "партньорските правоприлагащи институции в България - МВР, НАП и АМ". Единственият кандидат - ИТ фирмата "Скейл фокус", спечели търга със съвсем малко по-ниска оферта от прогнозната стойност - 1.4 млн. лв. с ДДС. Договорът бе сключен на 10 април 2019 г. Интересен факт е, че "Скейл фокус" е свързана с единия доставчик на винетки и тол такси - "Конкорд смарт инфраструктура".

Първоначалният срокът за изпълнение на цялата поръчка бе 45 дни. В анекс от май 2019 г. обаче пише, че изпълнителят е получил достъп до системите на Агенция "Митници" и НАП, но не и на МВР, затова не може да си изпълни задълженията. От публичната информация става ясно, че към октомври АПИ е била свързана с митниците, но не и с МВР.

Договорът на "Скейл фокус" е завършен през януари 2020 г., тоест вероятно процесът вече е приключил.

Освен това създаването на връзка между Националното тол управление, МВР, Агенция "Митници" и НАП беше заложено в договора с Kapsch, която изгради тол системата за 180 млн. лв. С последващ анекс към договора й бяха отпаднали редица дейности, но стойността на договора си остана същата.

След това обаче се оказа, че не е предвидено те да направят софтуера за издаването на наказателните постановления и това е причината да бъде възложена нова обществена поръчка, твърдяха от АПИ.

Разходите на Агенция "Митници" по интеграцията между модул "Пътни такси и разрешителен режим" на Българската интегрирана митническа информационна система и АПИ е 373 хил. лв. с ДДС. Те са изплатени на "Информационно обслужване" по техен договор с финансовото министерство.

Очакваните разходи за интеграция на информационния обмен в системите на МВР са в размер до 350 000 лв. без ДДС, сочат още документите към инструкцията за обмен. Не е ясно по какъв договор се изплащат тези средства.

Така цялата интеграция излиза над 2.2 млн. лв. Но очакваните ефекти от нея са много по-големи.