Строените с пари от ЕС пътища не се поддържат и завършват докрай
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Строените с пари от ЕС пътища не се поддържат и завършват докрай

Строителството на магистрали изостава, а поддръжката на вече готовите участъци е недостатъчна

Строените с пари от ЕС пътища не се поддържат и завършват докрай

Доклад на Европейската сметна палата констатира, че пътната инфраструктура България продължава да бъде в незадоволително състояние

Мила Чернева
6393 прочитания

Строителството на магистрали изостава, а поддръжката на вече готовите участъци е недостатъчна

© Надежда Чипева


"Дунав мост 2" е построен от години, но все още няма нормален път, по който да се стигне до него. Магистрала "Струма" е приоритет от повече от десетилетие, но и сега не е ясно кога ще бъде завършена. Магистралите в България са се удвоили след 2007 г. - от 418 км до 757 км през 2018 г., но след като бъдат построени, страната не се справя с поддържането им, а и не умее да планира адекватното изграждане на пътни връзки.

Това са някои от основните изводи за България в анализ на Трансевропейската пътна мрежа (ТEN-T), който Европейската сметна палата (EСП) публикува във вторник, 21 април. "Налице е напредък при изграждането на основната пътна мрежа на ЕС, но тя все още не функционира напълно", обобщава Ладислав Балко от ЕСП, който отговаря за доклада.

През май 2019г. стана ясно, че одитната институция ще се заеме с пътищата в четири държави-членки на Европейския съюз (ЕС) - България, Чешката република, Полша и Испания, и ще анализира как се харчат европейските фондове за пътища. В България такива проекти са автомагистрала "Струма", Южната дъга на Софийския околовръстен път, магистрала "Европа" до сръбската граница, "Тракия" и "Марица", както и други първокласни и второкласни пътища.

През 2016 г. България се озова на дъното в ЕС по напредъка по завършване на трансевропейската пътна мрежа заедно със следващите я Румъния, Словакия, Естония и Литва.

Четирите одитирани страни са получили около 62% от общия размер от Европейския фонд за регионално развитие, Кохезионния фонд и Механизма за свързана Европа, разпределени за пътни проекти за периодите 2007-2013 г. и 2014-2020 г. От 2007 г. насам Европейската комисия е предоставила на държавите членки безвъзмездна финансова помощ в размер на близо 78 млрд. евро за изграждане на нови пътища и обновяване на вече съществуващите, включително около 40 млрд. евро за пътища от мрежата

Не строим обещаното

В България понастоящем само един от шестте трансгранични участъка на основната европейска мрежа е завършен - този към Турция (магистрала "Марица"). Два са в строеж - "Струма" и "Европа", съответно връзките с Гърция и Сърбия. От останалите три трансгранични направления едно е споделено с държава извън ЕС (Северна Македония), а две - с Румъния, като става дума за трасетата при дунавските мостове. Към момента на одита няма одобрени срокове и обезпечено финансиране за тяхното приключване.

Европейската комисия (ЕК) иска от България по-ясно да изтъква, че ключовият приоритет на инвестициите е завършването на автомагистрала "Струма", която е част от основната мрежа на ЕС. Вероятно това е намек, че действията на страната не са съвсем убедителни. В момента поръчките за отсечката през Кресненското дефиле - единствената, която не се строи още, са на пауза заради липса на финансиране и неизпълнени ангажименти на България относно опазването на околната среда.

При "Дунав мост 2" между Видин и Калафат, който също бе построен с финансова подкрепа от ЕС и функционира от 2013 г., проблемът е липсата на адекватна пътна връзка, отговаряща на изискванията на TEN-T. Така няма и от двете страни на границата. "Положението възпрепятства безпроблемното пътуване по този коридор. Понастоящем времето за пътуване на пътнически автомобил от София до Братислава по трасето на коридора е по-дълго, отколкото ако автомобилът премине през друга държава (Сърбия), дори ако се включи времето за граничен контрол по външната граница", пише в одита.

В момента се работи по разширението на трасето Видин - Ботевград. През септември 2019 г. и февруари 2020 г. бяха подписани договорите за 33 км от Мездра до Ботевград, а през октомври 2019 г. - за 30 км до Видин. Отсечките ще са готови най-рано през 2022 г., и то ако се намерят нужните средства - заради забавянето на тол системата и сегашната криза може да има проблем с финансирането, което е изцяло с национални средства. Освен това тепърва има да се правят още участъци по това направление.

Лоши пътища, лошо планиране

Одитът сочи още, че в България 32% от пътищата са в лошо състояние, а 27% - в средно. Няма и дългосрочна стратегия как това да се подобри и явно се действа "на парче". Данните показват още, че само в Испания състоянието на мрежата се счита като цяло за добро, въпреки че неотдавнашните бюджетни ограничения влошават поддръжката. В Полша почти 40% от мрежата се нуждае от ремонт, който е спешен за 14% от нея.

Една от най-парадоксалните констатации на Европейската сметна палата е, че парите за поддържане на пътища и в четирите държави е намалял, като в България спадът е с над 50% за 10 години - от 215 млн. евро за 2007 г. на 93 млн. евро за 2016 г. (виж таблицата).

По данни на "Капитал", получени по Закона за достъп до обществена информация, платената сума за поддържане на пътища (зимно почистване и всякакви други ремонти) от републиканската пътна мрежа (без магистралите) по договорите от 2014 г. до октомври 2019 г. е 1.385 млрд. лв.

Междувременно, в момента държавата не може да осигури финансиране за ремонт на построената през 2007г. и 2011г. отсечка от магистрала "Тракия" между Чирпан и Стара Загора, която е в изключително лошо състояние.

През периода 2007-2013 г. ЕС е съфинансирал на 85% завършването на 264 км магистрален път от основната мрежа, включително завършването на две магистрали - "Тракия" и "Марица".

На фона на тенденцията за намаляващо финансиране анализът отбелязва, че България твърди пред ЕК, че планира да реинвестира приходите от пътните такси - от винетки и тол - за пътна инфраструктура. Това обаче няма скоро да доведе до ръст на ефективните инвестиции. Тол системата заработи на 1 март, но приходите й ще са далеч по-малко от първоначалните планове. Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) още не е дала информация за постъпленията от тол такси през първите 50 дни от работата на системата. Предвидената първоначално сума на година беше 1 млрд. лв., но след преговори с превозвачите падна на 450 млн. лв. за 2020 г., но се стопява постепенно поради ред причини, включително и ще има вероятен спад заради кризата около Covid-19.

Ами контролът

Одитът констатира още неефективен мониторинг от страна на ЕК за изразходването на средствата. "Мониторингът на Комисията невинаги обхваща цялата основна мрежа и му липсват междинни цели, които да позволят изготвянето на точна оценка на напредъка и на надеждни прогнози за вероятното ѝ завършване до 2030 г.", пише в доклада.

Освен това данните не са актуални; тяхната надеждност е засегната от липса на единен подход и не съществуват показатели за резултатите.Според ЕК през 2016 г. степента на завършеност на основната мрежа е била 50 %, а към момента на одитното посещение (май 2019 г.) органите на България са докладвали за степен на завършеност 46%,

"Дунав мост 2" е построен от години, но все още няма нормален път, по който да се стигне до него. Магистрала "Струма" е приоритет от повече от десетилетие, но и сега не е ясно кога ще бъде завършена. Магистралите в България са се удвоили след 2007 г. - от 418 км до 757 км през 2018 г., но след като бъдат построени, страната не се справя с поддържането им, а и не умее да планира адекватното изграждане на пътни връзки.

Това са някои от основните изводи за България в анализ на Трансевропейската пътна мрежа (ТEN-T), който Европейската сметна палата (EСП) публикува във вторник, 21 април. "Налице е напредък при изграждането на основната пътна мрежа на ЕС, но тя все още не функционира напълно", обобщава Ладислав Балко от ЕСП, който отговаря за доклада.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

1 коментар
  • 1
    bat_plamen avatar :-|
    bat_plamen

    Поредното доказателство колко са яки злоупотребите с евро-дондовете у нас!Ниско качество , надути цени и лоша / или никаква/ поддръжка на инфраструктурата у нас!!!!


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK