Пробуждането на програмата за саниране
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Пробуждането на програмата за саниране

Пробуждането на програмата за саниране

Досега са изхарчени близо 2 мрлд. лв., като ефектът от тях в дългосрочен план не е особено голям

Мила Чернева
7002 прочитания

© Цветелина Белутова


"Виждате разликата между санираните и несанираните блокове. Явно трябва да се спре нещо, за да видите колко е било добре. От догодина се възстановява програмата за саниране." Тези думи на премиера Бойко Борисов от май 2019 г. при откриване на завод в Пазарджик са напът да се сбъднат.

По време на един от многобройните брифинги миналата седмица ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ) и регионалният зам.-министър Николай Нанков поискаха пробуждането на Националната програма за енергийна ефективност на жилищните сгради като мярка срещу икономическата криза, породена от пандемията на COVID-19.

Досега по нея са сключени 2022 договора за сгради за около 1.8 млрд. лв. Новата идея е да се отпуснат още 1.6 млрд. лв. за други 3200 сгради. Разликата в разходите за един обект се обяснява с промяна в методиката на ценообразуването. Източникът на финансиране за новото саниране обаче засега не е ясен.

Каква е идеята

Позицията на КСБ е, че санирането ще помогне на икономиката и конкретно, като понижи безработицата в страната под предлог, че в "строителството може да работи всеки". Валентин Николов, изпълнителен директор на камарата, даде пример с Италия, която в момента разработвала програма за саниране за 1.2 млн. жилища. "Ние се намираме в една изключително благоприятна ситуация, защото имаме готови приети утвърдени проекти за 3250 сгради за 1.605 млрд. лв. с ДДС", добави той. Николай Нанков уточни, че става въпрос за сгради, с които граждани са кандидатствали още 2016 г., но за тях не са останали пари.

Предложението на браншовата организацията е да се дават до два обекта на фирма едновременно, както и да не се дефинира обща цена на квадратен метър, а да се остойностяват дейностите, "за да бъдат нещата по точни и прозрачни".

Няма пари, а ефект?

В четвъртък Николай Нанков обясни, че няма наличен финансов ресурс за програмата за саниране (по която той беше ресорен зам.-министър още през 2016 г. ), но се обмислят варианти - заемни или бюджетни инструменти. Досега парите се предоставяха от държавата през Министерството на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) на сдружения на собствениците на сгради чрез Българската банка за развитие, а общините бяха възложители на поръчките.

"Това е една от мерките които биха могли да се реализират за създаване на устойчивост в строителния бранш в сегмента малки и средни предприятия", каза Нанков. Още в края на 2014 г. бившият регионален министър Лиляна Павлова обясни, че целта е чрез програмата да се помогнат малките и средните строителни фирми. Странното е, че когато се говори за програмата за саниране, не се коментира колко е важна тя за енергийната ефективност на сградите и намаленото потребление на домакинствата, а се набляга на една-единствена полза - повече пари за строителния бранш. Реално срещу цялата инвестиция се очаква да бъдат спестени малко под 1 млн. мВтч електроенергия годишно, което е около 2% от годишното потребление в страната. Ако се направи сравнение с цената на АЕЦ "Белене" от 20 млрд. лв., то може да се предположи, че ако тези средства бъдат дадени за санирането, ще се постигне ефект почти колкото да замести бъдещото производство от ядрената централа.

В петък в интервю пред bTV Нанков обясни, че идеята за продължаване на програмата ще бъде подложена на обществен дебат, защото е важно да има политически и обществен консенсус.

Според източник на "Капитал" от строителния сектор обаче е малко вероятно програмата да тръгне толкова бързо и в такъв обем.

Какво показват данните

До момента са обновени около 1900 сгради от общо 2022, за които са сключени договори. По принцип министърът на регионалното развитие и благоустройството ежегодно до 31 март представя доклад пред Министерския съвет за напредъка по изпълнението на Националната програма за предходната календарна година. Докладът за 2019 г. обаче още не е публикуван и не е минал през Министерски съвет.

По данни на "Капитал", получени по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), Българската банка за развитие е разплатила 1.857 млрд. лв. към общините до средата на декември 2019 г.

Очаква се в рамките на осигурения програмен финансов ресурс в размер на 2 млрд. лв. най-късно до началото на 2020 г. да бъдат завършени всичките 2022 сгради, пише регионалното министерство в доклада си за 2018 г.

Големите недостатъци на програмата

Всъщност проблеми в механизмите на програмата за саниране имаше на всички нива. На първо място с пари на всички данъкоплатци се облагодетелства малка част от населението. Освен това в заданието целта бе да се повишава енергийният клас на панелките до С, което е краткосрочно решение, тъй като в дългосрочен план това е нисък клас на ефективност и по-добре би бил по-висок клас.

Третият проблем беше със силно завишените цени, с които програмата започна. Разследване на журналистката Мариета Иванова за санирането в Благоевград показа, че цените на саниране на сходни като РЗП и вид блокове се различават значително и са между 111 и 277 лв./кв.м. Служебният регионален зам.-министър Виолета Комитова посочи, че референтните цени за някои дейности са били изключително високи и са били на база на средни пазарни цени на КСБ. Впоследствие цените бяха понижени.

Следващият проблем беше некачествената работа и постоянните нужди от ремонти. "Програмата беше несправедливо обругана и оплюта. Само 1% бяха онези блокове, които показаха как текат със сталактити и сталагмити. Ние направихме наше проучване", каза инж. Николай Николов, член на управителния съвет на КСБ.

Редица журналистически разследвания обаче показаха нередности в изпълнението й. Разследване на "За истината" например показа как сграда в Бургас е ремонтирана няколко пъти, след като е санирана.

През 2017 г. пък стана ясно, че контролът по поставяните материали е само по документи и това поставя в риск живеещите в сградите, тъй като при част от тях може да се използват запалими материали.

"Виждате разликата между санираните и несанираните блокове. Явно трябва да се спре нещо, за да видите колко е било добре. От догодина се възстановява програмата за саниране." Тези думи на премиера Бойко Борисов от май 2019 г. при откриване на завод в Пазарджик са напът да се сбъднат.

По време на един от многобройните брифинги миналата седмица ръководството на Камарата на строителите в България (КСБ) и регионалният зам.-министър Николай Нанков поискаха пробуждането на Националната програма за енергийна ефективност на жилищните сгради като мярка срещу икономическата криза, породена от пандемията на COVID-19.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

4 коментара
  • 1
    uyd24489240 avatar :-|
    Владимир Пехливанов

    По-добре с тези 1.6Млрд газифицирайте градовете.

  • 2
    fij1533997186574290 avatar :-|
    Angel Kishev

    Безумие, плащаме за саниране на частни жилища, плащаме помощи на трайно неработещи и това на фона на 2.5милиона работещи.

  • 3
    dam40655150 avatar :-|
    dam40655150

    Критиките са изсмукани от пръстите; разследванията на маргиналните сайтове (и двата финансирани от "Америка за България", както и вашия) - противоречиви. Програмата има своите недостатъци и грешки, но не се споменава нищо за предимствата: спестените пари на гражданите от електричество = увеличено потребление на други стоки, по-малко фини прахови частици и вредни газове във въздуха, увеличена заетост и поръчки в строителството = увеличено потребление на стоки и услуги, обновен вид на най-занемарените части на градовете и т.н.
    Да, всички данъкоплатци плащат за нещо, от което се възползва само една част, но в панелните квартали живее работническата класа - хората, които изнесоха прехода на гърба си, най-неоправданата и ощетена част от трудещото се население - те са си го изработили десетократно. И все пак, косвено от програмата се възползват всички граждани. А и да сте чували за неща като социална политика?

  • 4
    realismisthename avatar :-|
    realismisthename

    Само 1% от 2600 сгради са 26 на които топлоизолацията се чупи преди да в поставена едва ли не. Бая ми изглежда тоя 1%. Каква ви е предстсвата за качество?


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK