Сама по себе си идеята не е екзотична - строителството и инвестициите в инфраструктура са мярка срещу икономическата криза по цял свят. В заявката на българското правителство обаче има няколко проблема. Първо, обекти за над 2 млрд. лв. официално се изпълняват от държавни фирми и по закон частният бизнес няма достъп до тях. Също така някои от проектите ще започнат да се изпълняват след поне година, т.е. свежи пари няма да влязат в икономиката бързо. Не на последно място, посочените обекти не са нови или свързани с пандемията, а планирани отдавна проекти, чието изпълнение така или иначе се бави. Затова представянето им като конкретен отговор на кризата е по-скоро популизъм или опит да се дадат пари на избрани без конкурс частни строители.

За бизнеса, ама под масата

Лидерът на НФСБ Валери Симеонов изброи няколко проекта пред медиите с думите: "В строителството ние виждаме много голям потенциал за осигуряване на работни места." Първо той спомена "ускорено доизграждане на магистрала "Хемус", а след това заговори и за 500-те млн. лв., отпуснати още през 2018 г. за ремонти на язовири в страната. И двете задачи обаче се изпълняват от държавни фирми, и то на принципа на in-house възлагането. Магистралата е възложена на "Автомагистрали", контролирана от регионалното министерство, а язовирите - на "Монтажи", която е под шапката на Министерството на икономиката. Според Закона за обществените поръчки, а и на европейско ниво, в тази хипотеза държавните компании нямат право да използват частни подизпълнители. Което значи, че няма как да се осигури и въпросната заетост, която да стимулира икономиката. Ако все пак се превъзлагат дейности по тези два обекта, това ще се случва безотчетно, непрозрачно и незаконно.

Всъщност и сега има основателни съмнения, че държавните фирми получават "помощ" от частни строители. Така че идеята на управляващите може да е официализирането на тези отношения зад маската на COVID-19.

Нищо ново под слънцето

Лидерът на НФСБ изброи и няколко обекта, които са планирани от месеци, ако не и години - много преди извънредното положение да настъпи. "[Пътят] Ботевград - Монтана - Видин също е обект, който ще бъде започнат и ще поеме съответните работни места, техника и фирми." От общо пет отсечки от това трасе, за които има обявени търгове, по три вече има избрани изпълнители. По останалите обаче офертите още се оценяват, което значи, че договори може да има най-рано наесен. Същото е с тунела под Шипка, за който офертите на участниците бяха отворени миналата седмица. Докато комисията в пътната агенция оцени предложенията, избере изпълнител и сключи договор, ще мине поне година. Според Симеонов "до две седмици ще започне работата" и по северния обход на Бургас, но това няма нищо общо с истината. Поръчката за 53 млн. лв. без ДДС беше обявена на 24 март и първоначално оферти се събираха до края на май. Точно заради извънредното положение обаче срокът за подаването им бе удължен с цял месец - до 22 юни.

"Предвижда сe също засилването на работата в посока на ВиК обекти на стойност 1.3 млрд.", каза още Симеонов, като визираше проектите по оперативна програма "Околна среда", които ВиК операторите в страната управляват. Наистина поръчки за стотици милиони бяха обявени ударно през последния месец. Търговете обаче щяха да са в ход със или без пандемия. По темата с водната инфраструктура Томислав Дончев допълни, че има и 1 млрд. лв., които ще се инвестират в нея през новоучредения ВиК холдинг. Тепърва обаче трябва да се прехвърли държавното участие във ВиК дружествата в холдинга, след това да се набележат проекти за изпълнение и чак тогава да се обявят поръчките - процедури, които пращат реалните инвестиции в 2021 г.

Накратко - проектите са на ранен етап и въпреки че се планират от известно време, парите по тях няма да се налеят в икономиката скоро.

Още саниране

На съвета е обсъдена и темата за подновяване на програмата за саниране, която досега глътна почти 2 млрд. лв., а от седмица идеята отново се пробуди. Валери Симеонов обяви, че от управляващата коалиция са били единодушни, че етажната собственост трябва да има 30% участие, а помощта да не е напълно безвъзмездна. И все пак става въпрос за планиран ресурс от 1.6 млрд. лв., чийто източник на финансиране все още не е ясен.

На този фон единствената реална мярка, която пряко ще засегне строителите в настоящия момент, е идеята строителният сезон по морето да се увеличи с месец - до 15 юни. "Няма туризъм и няма смисъл да се ограничават строителството и възможността за реализиране на работни места и икономическа дейност", каза Симеонов.