Причината е, че до магистралата някога в бъдещето трябва да се изгради и жп отсечка, за която обаче трасето още не е отчуждено навреме. Затова сега не може екотунелът да се построи изцяло. Вместо обаче да измислят решение в дългосрочен план, институциите решават просто да игнорират задължението по оценката за въздействието върху околната среда и водите (ОВОС), което определя въпросния надлез. Планът е съгласуван от Министерство на околната среда и водите (МОСВ), за него знаят и от Национална компания "Железопътна инфраструктура" (НКЖИ).

Този пример, макар и малък, е показателен за начина, по който се изпълняват големите инфраструктурни обекти - прибързано и без значение дали се спазва екологичното законодателство. Подобна беше ситуацията със "Струма" през Кресненското дефиле, като там Европейската комисия вероятно натисна АПИ да предприеме екомерки.

Прави каквото можеш

Според решението по ОВОС от 2013 г. (преди 7 години, през които очевидно нищо не е правено за подготовката) във въпросния участък от "Европа" трябва да бъде проектиран "надлез/тунел за преминаване на едри бозайници (копитни, мечка, рис и др.), който да обхваща и трасето на жп линията" (виж тук, стр. 11).

През ноември 2018г. АПИ сключва договора за изграждане на магистралата с избрания изпълнител - обединение между "Щрабаг", "Страбаг Сп.з.о.о." и "Битумина ГмбХ-България". През февруари 2019 г. Дончо Атанасов, тогава член на управителния съвет на пътната агенция, изпраща писмо до МОСВ, което "Капитал" получи през свой източник. От него става ясно, че някой не е проверил дали всичко е подготвено спрямо ОВОС-а, и се оказва, че въпросният еконадлез не може да бъде изграден. "Във връзка с изпълнението на поставеното ни условие Изпълнителят на техническия проект за модернизацията на трасето на път I-8 в участъка от км 1+000 до км 15-500 ни информира, че са необходими допълнителни отчуждения, тъй като при препоръчителното местоположение проектното решение за съоръжението излиза извън обхвата за пътя", пише Атанасов до екоминистерството.

"Изпълнителят предлага съоръжението да се проектира и изгради само в частта, която попада в одобрения обхват на пътя, където разстоянието между пътя и жп линията позволява да се изгради необходимото допълнително подпиране предвид последваща реализация от строителя на бъдещата жп линия", пише Атанасов до МОСВ и моли за становище. Както стана ясно обаче, според решението по ОВОС този надлез трябва да обхваща както магистрала "Европа", така и жп линията.

Към писмото от АПИ е приложено и писмо от НКЖИ от октомври 2018 г., като то е адресирано до консорциума на "Щрабаг". В него пише, че към онзи момент се изработва идеен проект за жп линията, т.е. работата по обекта е на доста ранен етап и тя няма да бъде построена в следващите няколко години. До средата на юни 2020 г. тепърва ще се събират оферти в търг на НКЖИ за проектирането и изработка на подробен устройствен план (ПУП) на въпросния участък от Драгоман до границата със Сърбия.

На 12 март 2019 г. Нено Димов, тогава министър на околната среда и водите, изпраща отговор до АПИ и на практика прескача решението по ОВОС, като позволява надлезът да се изгради само наполовина. "Във връзка с гореизложеното считаме, че предложеното съоръжението да се проектира и изгради само в частта, която попада в одобрения обхват на пътя, при км 4+500, като се запазят параметрите му, може да се приеме като изпълнение на условието в т.8 от Решение по ОВОС N5-3/2013г. на министъра на околната среда и водите."

Ако бъде построен така обаче, надлезът може да е дори опасен за животните, коментира експерт по ОВОС пред "Капитал". "Че кое животно ще скочи в 10-метрова пропаст, колкото е висока подпорната стена, проектирана в края на надлеза, за да се събере в ПУП-а", възмути се източникът, като има предвид, че надлеза ще спира в нищото, за да не излиза от сервитута на магистралата.

"Капитал" попита АПИ за въпросното съоръжение, като оттам потвърдиха, че проектът за изграждане на надлеза е съгласуван от МОСВ и НКЖИ и ще построят екотунела само над пътното трасе. "Надлезът за преминаване на едри бозайници се изпълнява така че да дава възможност за удължаването му над съществуващата жп линия при бъдещата й модернизация. Предвидено е да се постави предпазна ограда, за да се ограничи достъпът на бозайници върху съоръжението до завършването му над жп линията", обясниха от агенцията.

"Капитал" попита и МОСВ нарушава ли изграждането на частичен еконадлез решението по ОВОС, тъй като на практика остава незавършен и опасен за бозайници, които няма да могат да пресичат магистралата, но от там не отговориха в рамките на седмицата.

Накратко: поне три институции, включително и самото екоминистерство, са наясно със ситуацията, но не предприемат мерки.

Защо не се е случило

"Тези линейни инфраструктури създават т.нар. бариерен ефект, в резултат на което отблъскват животните и те не могат да осъществяват обичайните си миграции с цел търсене на храна и размножаване. Да ги преведеш през едното препятствие, но да ги оставиш директно пред другото е лишено от всякакъв смисъл! Представете си пешеходен надлез над двупосочен път, който обаче преминава само над едното платно, след което трябва да пресечете второто директно през пътя", коментира експерт по ОВОС пред "Капитал".

На практика така или иначе НКЖИ предвижда да се изгради това жп трасе, като според източник на "Капитал" дори на етап предпроектни проучвания е ясно къде ще се намира надлезът. Според него АПИ и НКЖИ са можели да възложат отделен проект и подробен устройствен план (ПУП) за съоръжението, така че да се изгради в завършен вид.

По план участъкът от "Европа" ще е готов през 2022 г., което вероятно значи, че има и време да се направи надлезът "като хората". А и може при някоя от многобройните си инспекции по трасето премиерът Бойко Борисов да се поинтересува как точно ще пресичат животните през новата магистрала.