Според проект на нова национална стратегия за обновяването на сградния фонд в България до 2050 г. ще са нужни 27 млрд. лв. за санирането на 60% от частни жилища и 17% от обществени сгради като болници, детски градини и министерства. Документът е разработен от две министерства - енергийното и регионалното, съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие и Фонд мениджърът на финансови инструменти в България, като е ползвана и подкрепата на ЕБВР.
Експертите отбелязват, че инвестициите за различните категории сгради, а понякога дори и за еднакви постройки варират в широк диапазон. За изчисление на нужните средства за следващите периоди е направено осредняване на данните от множеството разгледани пакети. Така например за периода 2021 - 2025 г. е изчислено, че нужните инвестиции ще са от порядъка на 1.5 млрд. лв., а в следващите 5 години - 3 млрд. лв. В десетилетието след 2030-а обаче сумата нараства до 10.5 милиарда, а през следващото - до 11.7 млрд. лева.
Най-вероятно обаче общата сума ще бъде дори още по-голяма, тъй като в изчисленията влизат само и единствено мерките за енергийна ефективност без съпътстващите дейности, които, ако се съди от прилаганата досега програма за саниране, достигат до 30% от цялата инвестиция.
Сред примерните мерки, предвидени за обновяване на жилищата и публичните сгради, са цялостно полагане или надграждане на съществуваща топлинна изолация на стените и покривите, монтиране на врати и прозорци с добра изолация, по-добро засенчване срещу слънцето с подвижни или неподвижни сенници и др.
Нов зелен фонд
За изпълнението на тези цели се предвижда създаването на Национален фонд за декарбонизация за България, който ще се финансира преди всичко по линия на ЕС, но ще се допълва и от бюджета, както и от други потенциални правителствени механизми.
Фондът ще се управлява от фонд мениджър и ще бъде разделен на три - публичен сектор, търговски дружества и жилищни сгради. Той ще се използва за отпускане на безвъзмездни средства и финансови инструменти, включващи кредитни линии, гаранции или пък комбинация от двете.
Сградите - стари и неефективни
Сега жилищата в България масово са неефективни и с лоши енергийни характеристики. Над 50% от тях са строени в периода 1960 - 1989 г. и са в панелни или стоманобетонови сгради.
В периода 1990 - 1999 г. са изградени 7% от обитаваните жилищни сгради. "Новите сгради" след 2000 г., за които важат завишени изисквания за енергийна ефективност, също са около 7%.
Ситуацията при публичните сгради е подобна. Над 52% от тях са построени в периода 1959 - 1977 г., т.е тяхното проектиране е извършено по най-старите строително-технически норми. Останалите 32% от сградите са проектирани и изпълнени по норми от 1974 до 1986 г.
Само 15% от административните сгради, заемани от централната администрация, са правени след 2005 г., когато България синхронизира законодателството си с европейското.
Според проект на нова национална стратегия за обновяването на сградния фонд в България до 2050 г. ще са нужни 27 млрд. лв. за санирането на 60% от частни жилища и 17% от обществени сгради като болници, детски градини и министерства. Документът е разработен от две министерства - енергийното и регионалното, съвместно с Агенцията за устойчиво енергийно развитие и Фонд мениджърът на финансови инструменти в България, като е ползвана и подкрепата на ЕБВР.
Експертите отбелязват, че инвестициите за различните категории сгради, а понякога дори и за еднакви постройки варират в широк диапазон. За изчисление на нужните средства за следващите периоди е направено осредняване на данните от множеството разгледани пакети. Така например за периода 2021 - 2025 г. е изчислено, че нужните инвестиции ще са от порядъка на 1.5 млрд. лв., а в следващите 5 години - 3 млрд. лв. В десетилетието след 2030-а обаче сумата нараства до 10.5 милиарда, а през следващото - до 11.7 млрд. лева.
2 коментара
"Сега жилищата в България масово са неефективни и с лоши енергийни характеристики. Над 50% от тях са строени в периода 1960 - 1989 г. и са в панелни или стоманобетонови сгради."
Хайде идете и вижте в западна Европа, че и скандинавските страни дали няма много панелни и стоманобетонови сгради, строени през същия период, които са в отлично състояние и никога не са изолирани.
Гениалната на ГЕРБ идея продължава... Два милиона работещи чрез данъците си ще платят за ремонта на целия сграден фонд в държавата.
Спрямо 1989 броя на жилищата се е увеличил с 50%, а нуждата от такива е намаляла с 20%. Това означава, че в България има цяла класа рентиери, разчитащи единствено на доходи от наем, който най често не се декларира.