Как държавата харчи дадения преди две години половин милиард за ремонти на язовири
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Как държавата харчи дадения преди две години половин милиард за ремонти на язовири

Как държавата харчи дадения преди две години половин милиард за ремонти на язовири

След спечелено дело "Капитал" най-после получи отговори на въпросите си от януари до ДКК. И те повдигнаха нови въпроси

Мила Чернева
6952 прочитания

© Цветелина Белутова


Когато през юли 2018 г. Министерският съвет възложи на Държавната консолидационна компания (ДКК) да управлява половин милиард лева за ремонти на язовири, това събуди съмнения относно това колко прозрачно и ефективно ще се изразходват тези пари. Самата ДКК е загадка, мениджърите й не се показват публично, не се разкрива информация и в този стил е и работата й по водоемите.

Преди дни "Капитал" спечели дело срещу ДКК, водено заради мълчалив отказ на дружеството да отговори на въпроси, зададени по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). След няколко месеца съдът излезе с решение в полза на медиата и в крайна сметка ДКК изпрати отговорите, които са актуални към януари 2020 г., когато беше отправено запитването. От тях става ясно - както и преди се знаеше, че ДКК е сключила договори с "Монтажи", държавна строителна фирма, която също е под шапката на Министерството на икономиката (МИ). Макар и с шест месеца закъснение, отговорите дават някакъв ориентир за началото на работата по тези язовири.

Най-странното обаче е, че информацията леко се разминава с изнесена официално информация от Министерството на икономиката, което е принципал на ДКК.

ДКК: Харчим бавно, но пък се объркваме за какво

Към 17 януари са открити строителни площадки на 17 язовира (виж карето долу кои са), твърди изпълнителният директор на ДКК Ясен Спасов в отговорите си до "Капитал", получени сега. Те са с обща прогнозна стойност 44 млн. лв. с ДДС.

На 31 януари вече бившият министър на икономиката Емил Караниколов отговаря на депутатски въпрос, че са открити 45 строителни площадки, а реални дейности текат по седем язовира. Те включват "До село" (община Камено), "Мънгови ливади" (Хисаря), "Дорука 2" (Асеновград), "Конска" (Брезник), "Баня 3" и "Панагюрище 1" (Панагюрище) и "Пазар дере" (Угърчин).

Разминаването в броя на открити строителни площадки е странно. Теоретично е възможно за около 10 дни да бъдат открили 28 нови площадки. От друга страна, фирмата е с доста ограничен капацитет - има общо 186 служители към онзи момент, за да работи толкова бързо и мобилизирано по толкова много обекти.

Изразходването на парите също е трудно проследимо. В отговорите до "Капитал" ДКК посочва, че към средата на януари са изплатили едва 4.217 млн. лв. от общо 500-те млн. лв. на "Монтажи". Същевременно в своя статия от края на януари mediapool цитира министерството, че към края на януари "са усвоени 2.5 млн. лв. за 7 язовира".

Не е ясно дали има подизпълнители, като ДКК подчертава, че има договори само с "Монтажи". Не става ясно и какви са договорите - дали са сключени на инхаус принцип или ако не, какъв законов регламент е използван, както и дали за всеки язовир се сключва нов договор.

В отговорите до "Капитал" ДКК сочи, че с "Монтажи" са сключени договори за възлагане ремонта и реконструкцията на язовирните стени и съоръженията към тях". Към 17 януари са възложени 182 язовира.

За всички тях поетапно ще бъдат платени 500 млн. лева с ДДС съгласно предвидените за изпълнение и приети ремонтни дейности.

Огромната сума за ремонти е обвита в мистерия и публичните средства се харчат без каквато и да е проследимост, освен ако не се настоява упорито или не се стигне до съдебни дела.

Самият Караниколов каза преди няколко месеца, че на сайта на МИ имало информация, но такава нямаше. В делото на "Капитал" адвокатът на ДКК твърдеше, че тази информация не трябва да бъде публична. Липсата на данни дали фирми от частния сектор участват в работата е притеснителна, тъй като създава възможности за злоупотреби заради липсата на прозрачност и отчетност при подизпълнителите.

Историята на ДКК и "Монтажи"

Държавната консолидационна компания управлява стотици милиони в активи, като в нея влизат редица държавни дружества, вкл. фирми за кисело мляко и добавки, институт за розата, оръжейното предприятие "Вазовски машиностроителни заводи" и поддържането на летище. За 2018 г. има приходи 96 млн. лв., които за 2019 г. са паднали на 34.9 млн. лв. Същевременно тя няма собствен сайт, а и откриването на неин електронен адрес е задача с повишена трудност. Ръководството й не се е появявало в публичното пространство. В него влизат Ясен Спасов, Лъчезар Калбуров и Красимир Тенев.

"Монтажи" също е с принципал Министерството на икономиката и доскоро беше малко позната компания. През 2018 г. приходите й са едва 6.9 млн. лв., а през 2019 г. са над 26 млн. лв. Тя изплува на повърхността на публичното пространство с ремонтите на язовирите, както и с това, че трябваше да построи аварийния водопровод от Мало Бучино до Перник, който да осигури алтернативни водоизточници на града по време на водната криза.

Кои язовири са били ремонтирани (към януари)


яз. Баня 3, област Пазарджик
яз. До селото, област Бургас
яз. Дорука 2, област Пловдив
яз. Дражинци, област Видин
яз. Конска, област Перник
яз. Мишковец, област Монтана
яз. Мънгови ливади, област Пловдив
яз. Панагюрище 1, област Пазарджик
яз. Паничарево, област Кюстендил
яз. Стара река, област Ямбол
яз. Сакма дере, област Хасково
яз. Пазар дере, област Ловеч
яз. Мещица, област Перник
яз. Китанчево/път 1, област Разград
яз. Долистово, област Кюстендил
яз. Крива круша/Дермен дере 1, област Сливен
яз. Горно Козарево, област Търговище

Когато през юли 2018 г. Министерският съвет възложи на Държавната консолидационна компания (ДКК) да управлява половин милиард лева за ремонти на язовири, това събуди съмнения относно това колко прозрачно и ефективно ще се изразходват тези пари. Самата ДКК е загадка, мениджърите й не се показват публично, не се разкрива информация и в този стил е и работата й по водоемите.

Преди дни "Капитал" спечели дело срещу ДКК, водено заради мълчалив отказ на дружеството да отговори на въпроси, зададени по Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ). След няколко месеца съдът излезе с решение в полза на медиата и в крайна сметка ДКК изпрати отговорите, които са актуални към януари 2020 г., когато беше отправено запитването. От тях става ясно - както и преди се знаеше, че ДКК е сключила договори с "Монтажи", държавна строителна фирма, която също е под шапката на Министерството на икономиката (МИ). Макар и с шест месеца закъснение, отговорите дават някакъв ориентир за началото на работата по тези язовири.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

2 коментара

Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK