От думите на Милев се вижда колко всъщност е голям хаосът, в който е затънало дружеството - затворено е водомерното звено, уволнени са хора в пенсионна възраст с ТЕЛК-ови решения, а водомерите се изпращат за ремонт и сертифициране в град Велико Търново, което оскъпява тяхната цена многократно. Проблеми според него има и с неправомерното изплащане на командировъчни на мениджмънта и в трудовите отношения с инкасаторите, които не са предупреждавани нито за покачващия се обем работа, нито за забавяния или намаление на работните заплати.

За затрудненията на оператора потвърждава и министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. Ресорното министерство е принципал на дружеството с дял от 51%, а останалите са разделени между общините Сливен, Котел, Нова Загора и Твърдица.

По думите на Аврамова обаче проблемите са натрупани в годините и за лошото финансово състояние допринасят и други фактори, сред които амортизираните водоснабдителни системи и свързаните с това високи загуби на вода, ниската степен на събираемост на вземанията и др.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

Как използваш оскъдните си ресурси

Оказва се, че отношение към финансите на дружеството имат и глобалното затопляне и други природни явления. Аврамова пояснява, че поради засушаването през 2019 г. и ниските нива на язовир "Асеновец" спрямо предишни години (виж графиката) се е наложило ползването на подземни водоизточници, което се е отразило сериозно в сметките за ток. Министърът уверява, че забавеното изплащане на трудовите възнаграждения ще бъде преодоляно в най-кратък срок.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала

Дори и с това големите проблеми с водата на Сливен и Ямбол остават на дневен ред. Според доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране към 2019 г., Сливен има шокиращи загуби по водопреносната мрежа от над 81%. Други ключови пропуски са, че в градовете Котел и Жеравна няма пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ), а пробите от канализацията в първия град през 2019 г. показват висок процент на нестандартност по показатели амонячен азот и нитратен азот. На фона на това ПСОВ в Нова Загора трябва да бъде реконструирана изцяло. Водопотреблението в област Сливен от фирми и население е намаляло спрямо 2018 г. и това също е довело до намаляване на приходите от предоставяните ВиК услуги, посочват от КЕВР.

В Ямбол ситуацията също е мрачна - загубите във водоснабдителната система са 70%. Цели квартали в селата са обезлюдени, което води до по-малко потребление и приходи за оператора. Някои водопроводи минават през частни земеделски имоти, чийто собственици забавят отстраняването на аварии. Канализацията пък е често запушена, защото потребителите извхърлят "неразградими материи" в нея, а ресторантите нямат мазниноуловители. Напълно неизвестно е какви мерки е предприел ВиК операторът, за да реши тези казуси.

Нивото пада, пада...

Комбинацията от полуразрушена инфраструктура и суша е пагубна за Сливен, но при сегашния режим на ползване на язовир "Асеновец" през следващите 11 месеца не се налага режим на водата в града. За проблемите с "Асеновец" стана ясно още в началото на 2020 г. Тогава министър Петя Аврамова съобщи на специална пресконферениця, че водата от язовира (който снабдява голяма част от региона) ще стигне само за четири месеца и половина. Тогава полезният обем беше 6.8 млн. куб.м от общ такъв 28.2 млн. куб.м. За съжаление положението се влошава и през август 2020 г., когато водата е в пъти по-малко спрямо същия месец на други години.

От публикация на кмета на Ямбол Валентин Ревански във Facebook от 25 август става ясно, че не е само сушата проблемът. "Заедно (с екоминистъра и другите кметове от региона - бел.ред.) обсъдихме водните запаси на областите Ямбол и Сливен и възможността за тяхното повишаване, както и сегашната ситуация, свързана с отклоняването на водата от река Тунджа след язовир "Копринка" и нейното вливане в река Марица, което от своя страна ощетява жителите на двете области. Неподхранването с вода по коритото на р. Тунджа става за сметка на подаване към частни ВЕЦ централи", пише той. Тоест водата към тези ВЕЦ-ове е подавана по всяка вероятност без изчисления колко все пак е нужно за приоритетното питейно-битово водоснабдяване.

Любопитното е, че сега се отпуска много по-малко вода (справка - таблицата), а причината е, че ВиК - Сливен, е открило "алтернативни водоизточници" и така "се акумулира обем за обезпечаване на питейно-битовото водоснабдяване".

Решения за милиони

Подобренията за водоснабдяването и канализацията в региона ще дойдат по оперативна програма "Околна среда", на която разчитат всички области в България. И в Сливен, и в Ямбол договорите по програмата бяха сключени през втората половина на 2019 г. и проектите трябва да бъдат завършени през 2024 г. В Сливен проектът е за над 131 млн. лв., а в Ямбол - за 31 млн. лв. (Виж таблиците). От изказване на регионалния министър Петя Аврамова през юли 2020 г. става ясно, че новосъздаденият ВиК холдинг също ще се включи с финансова подкрепа.

Търси се решение и за незавършената пречиствателна станция за питейни води на Сливен. Проектът е замразен преди около 10 години по време на първия кабинет на Борисов. Спирането се е наложило заради неизградени водопроводни връзки от пречиствателната станция за питейни води до града и обратно. Тоест, станцията е започната без да има довеждащ водопровод, което прави обекта неизползваем. По думите на Аврамова, през втората половина на 2020 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще започне процедура по обявяване на обществена поръчка за "Обследване на изпълненото строителство, проектиране и строително-монтажни работи за завършване на пречиствателната станция за питейни води град Сливен". За дострояването на обекта ще са необходими 4.35 млн. лв.

Ако всички тези инициативи бяха стартирали по-рано, област Сливен нямаше да се намира в рисковата ситуация, в която се оказа това лято. Ямбол вероятно също нямаше да трепери за водата си. За съжаление, идентични проблеми има в повечето региони на България, което показва само, че секторът на водите е неглижиран години наред и в него никога не е водена целенасочена и последователна политика.

Автор: Капитал

Преглед на оригинала