През август 2019 г. водата в Сливен спира. Но не защото язовир "Асеновец" е пресъхнал или река Тунджа е замърсена Причината е, че ВиК операторът на града не си е платил сметките за ток заради финансовите затруднения. Този случай е само един щрих от обърканата картина с управлението на водите в региона и важи както за Сливен, така и за съседната област Ямбол. Двете местни ВиК дружества се сблъскват с редица проблеми, но години наред решения няма. Десетките милиони левове, които идват по оперативна програма "Околна среда" за водния сектор, ще тушират част от неуредиците, но няма да успеят да променят дългосрочно водния статут на регионите. Това ще се случи само с ефективен мениджмънт и силна стратегия, които да гарантират адекватно изразходване, а не просто пилеене на вода.
Упорито трупане на минуси
Подобно на община Сливен, която беше затънала в дългове, финансови затруднения изпитва и местното водоснабдително дружество.
Този въпрос стана център на парламентарните дискусии през лятото на 2020 г. Тогава депутатът от БСП Кольо Милев изнесе данни, че освен че има натрупани задължения за електроенергия, такива ВиК операторът има и към "Басейнова дирекция" и доставчици, освен това той не изплаща и заплатите на служителите, което поражда напрежение.
От думите на Милев се вижда колко всъщност е голям хаосът, в който е затънало дружеството - затворено е водомерното звено, уволнени са хора в пенсионна възраст с ТЕЛК-ови решения, а водомерите се изпращат за ремонт и сертифициране в град Велико Търново, което оскъпява тяхната цена многократно. Проблеми според него има и с неправомерното изплащане на командировъчни на мениджмънта и в трудовите отношения с инкасаторите, които не са предупреждавани нито за покачващия се обем работа, нито за забавяния или намаление на работните заплати.
За затрудненията на оператора потвърждава и министърът на регионалното развитие и благоустройството Петя Аврамова. Ресорното министерство е принципал на дружеството с дял от 51%, а останалите са разделени между общините Сливен, Котел, Нова Загора и Твърдица.
По думите на Аврамова обаче проблемите са натрупани в годините и за лошото финансово състояние допринасят и други фактори, сред които амортизираните водоснабдителни системи и свързаните с това високи загуби на вода, ниската степен на събираемост на вземанията и др.
Как използваш оскъдните си ресурси
Оказва се, че отношение към финансите на дружеството имат и глобалното затопляне и други природни явления. Аврамова пояснява, че поради засушаването през 2019 г. и ниските нива на язовир "Асеновец" спрямо предишни години (виж графиката) се е наложило ползването на подземни водоизточници, което се е отразило сериозно в сметките за ток. Министърът уверява, че забавеното изплащане на трудовите възнаграждения ще бъде преодоляно в най-кратък срок.
Дори и с това големите проблеми с водата на Сливен и Ямбол остават на дневен ред. Според доклад на Комисията за енергийно и водно регулиране към 2019 г., Сливен има шокиращи загуби по водопреносната мрежа от над 81%. Други ключови пропуски са, че в градовете Котел и Жеравна няма пречиствателни станции за отпадни води (ПСОВ), а пробите от канализацията в първия град през 2019 г. показват висок процент на нестандартност по показатели амонячен азот и нитратен азот. На фона на това ПСОВ в Нова Загора трябва да бъде реконструирана изцяло. Водопотреблението в област Сливен от фирми и население е намаляло спрямо 2018 г. и това също е довело до намаляване на приходите от предоставяните ВиК услуги, посочват от КЕВР.
В Ямбол ситуацията също е мрачна - загубите във водоснабдителната система са 70%. Цели квартали в селата са обезлюдени, което води до по-малко потребление и приходи за оператора. Някои водопроводи минават през частни земеделски имоти, чийто собственици забавят отстраняването на аварии. Канализацията пък е често запушена, защото потребителите извхърлят "неразградими материи" в нея, а ресторантите нямат мазниноуловители. Напълно неизвестно е какви мерки е предприел ВиК операторът, за да реши тези казуси.
Нивото пада, пада...
Комбинацията от полуразрушена инфраструктура и суша е пагубна за Сливен, но при сегашния режим на ползване на язовир "Асеновец" през следващите 11 месеца не се налага режим на водата в града. За проблемите с "Асеновец" стана ясно още в началото на 2020 г. Тогава министър Петя Аврамова съобщи на специална пресконферениця, че водата от язовира (който снабдява голяма част от региона) ще стигне само за четири месеца и половина. Тогава полезният обем беше 6.8 млн. куб.м от общ такъв 28.2 млн. куб.м. За съжаление положението се влошава и през август 2020 г., когато водата е в пъти по-малко спрямо същия месец на други години.
От публикация на кмета на Ямбол Валентин Ревански във Facebook от 25 август става ясно, че не е само сушата проблемът. "Заедно (с екоминистъра и другите кметове от региона - бел.ред.) обсъдихме водните запаси на областите Ямбол и Сливен и възможността за тяхното повишаване, както и сегашната ситуация, свързана с отклоняването на водата от река Тунджа след язовир "Копринка" и нейното вливане в река Марица, което от своя страна ощетява жителите на двете области. Неподхранването с вода по коритото на р. Тунджа става за сметка на подаване към частни ВЕЦ централи", пише той. Тоест водата към тези ВЕЦ-ове е подавана по всяка вероятност без изчисления колко все пак е нужно за приоритетното питейно-битово водоснабдяване.
Любопитното е, че сега се отпуска много по-малко вода (справка - таблицата), а причината е, че ВиК - Сливен, е открило "алтернативни водоизточници" и така "се акумулира обем за обезпечаване на питейно-битовото водоснабдяване".
Решения за милиони
Подобренията за водоснабдяването и канализацията в региона ще дойдат по оперативна програма "Околна среда", на която разчитат всички области в България. И в Сливен, и в Ямбол договорите по програмата бяха сключени през втората половина на 2019 г. и проектите трябва да бъдат завършени през 2024 г. В Сливен проектът е за над 131 млн. лв., а в Ямбол - за 31 млн. лв. (Виж таблиците). От изказване на регионалния министър Петя Аврамова през юли 2020 г. става ясно, че новосъздаденият ВиК холдинг също ще се включи с финансова подкрепа.
Търси се решение и за незавършената пречиствателна станция за питейни води на Сливен. Проектът е замразен преди около 10 години по време на първия кабинет на Борисов. Спирането се е наложило заради неизградени водопроводни връзки от пречиствателната станция за питейни води до града и обратно. Тоест, станцията е започната без да има довеждащ водопровод, което прави обекта неизползваем. По думите на Аврамова, през втората половина на 2020 г. Министерството на регионалното развитие и благоустройството ще започне процедура по обявяване на обществена поръчка за "Обследване на изпълненото строителство, проектиране и строително-монтажни работи за завършване на пречиствателната станция за питейни води град Сливен". За дострояването на обекта ще са необходими 4.35 млн. лв.
Ако всички тези инициативи бяха стартирали по-рано, област Сливен нямаше да се намира в рисковата ситуация, в която се оказа това лято. Ямбол вероятно също нямаше да трепери за водата си. За съжаление, идентични проблеми има в повечето региони на България, което показва само, че секторът на водите е неглижиран години наред и в него никога не е водена целенасочена и последователна политика.
