Новата ВиК реформа тръгва с нов регулатор и механизъм за събиране на дълговете
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Новата ВиК реформа тръгва с нов регулатор и механизъм за събиране на дълговете

Новата ВиК реформа тръгва с нов регулатор и механизъм за събиране на дълговете

Текстовете вече са публикувани за обществено обсъждане, но не са обсъждани с КЕВР

Мила Чернева
2404 прочитания

© Анелия Николова


Обединяването на ВиК операторите на ниво област става задължително, а нов регулатор, различен от сегашната КЕВР, ще следи дейността на водния сектор. Това са част от предложенията в дългоочаквания Закон за ВиК, който вече е публикуван за обществено обсъждане.

В момента законодателството по отношение на водата е разпиляно - уредено е основно в Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), към които се допълва уредба, съдържаща се в Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за здравето, Закона за енергетиката и други закони. В управлението на водите са замесени и ужасно много институции, като всичко това излезе наяве за обществото покрай миналогодишната криза в Перник. Новият закон отменя ЗРВКУ и теоретично трябва да подреди правилата и ролите в сектора.

Вносител на новия закон за ВиК е Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ). Заявката за него бе направена още в началото на 2018 г., а даденият краен срок за представянето му беше май 2020 г., но това се случва едва сега.

Любопитното е, че при изготвянето му не е поискано становище от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), която според всички разпоредби следи сектора. Това може да се обясни с нескритото желание на МРРБ и по-специално на зам.-министъра Николай Нанков, да радели регулатора на две - за енергетиката и за водите. Това вероятно е и една от причините да няма избран нов председател на КЕВР, въпреки че настоящият Иван Иванов е с изтекъл мандат от месец май.

Реформата

Една от ключовите промени всъщност е въвеждане на задължителна консолидация на ВиК операторите на ниво област, което реално е т.нар. водна реформа, която се проточва вече няколко години. Всички общински ВиК оператори ще трябва да се включат в асоциациите, като това е условие, за да може дружествата да получават европейско финансиране по оперативна програма "Околна среда". Консолидацията до момента не е била въведена официално като нормативно изискване и в шест области все още не се е случила, посочват в мотивите си от МРРБ. Точно днес например община Кубрат обяви, че иска да излезе от Асоциацията по ВиК на обособената територия, обслужвана от "Водоснабдяване - Дунав" в Разград. Ако законът бъде приет в този си вид,това ще стане невъзможно.

През януари зам.-министърът Николай Нанков заяви пред "24 часа", че регулацията трябвало да си бъде в регионалното министерство, което е и принципал на повечето ВиК дружества в страната. По думите му смисъл от независим регулатор имало само ако става въпрос за частни оператори или концесионери. Неговата заявка МРРБ да контролира само себе си не е изпълнена и новият регулатор ще се казва Комисия за регулиране на ВиК услугите, ще се състои от трима души, избрани от парламента, които ще имат по един петгодишен мандат.

В новия закон се предлага и разнообразие от глоби. Например използващите ВиК системи без основание или в разрез със закона ще плащат от 2 хил. лв. до 10 хил. лв. а повредата на ВиК инфраструктура пък се наказва с 500 до 5000 лв. "Един от сериозните проблеми в отрасъл ВиК са т.нар. търговски загуби на вода, които са в резултат на изграждането на нерегламентирани сградни отклонения, манипулиране на водомерите и други", посочват от МРРБ.

Има и нови механизми, с които се очаква да се повиши събираемостта от потребителите - граждани и фирми. Сега има 89 млн. лв. несъбрани сметки, като задълженията само на битовите абонати в цялата страна са близо 55 млн. лв., уточняват от министерството. Според предложените текстове ВиК операторите ще могат да поискат издаване на заповед за изпълнение по чл. 410, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс независимо от размера на задължението и без съдебно решение за това.

Освен това и т.нар. "водни" помощи, които ще са аналог на енергийните социални помощи, са споменати също, но механизмът им на работа допълнително ще се развива в наредба на регионалния министър.

Какво още

Ако водоизточниците започнат да пресъхват или дебитът в тях намалее, ВиК операторът трябва да предложи на областния управител лимити на ползване или направо режим на водоподаването. При възникнали щети, породени от режима - например за големи предприятия, ВиК дружествата не дължат обезщетения, изрично е посочено в проектозакона. Редът за въвеждане на режим на водата, временно прекъсване или ограничаване на водоснабдяването се определя с наредба на регионалния министър, която обаче още не е изготвена.

Правата на държавата във всички ВиК оператори с държавно участие ще се упражняват от "Българския ВиК холдинг", посочва се в проектозакона. Холдингът, който към момента има капитал 1 млрд. лв., ще управлява и нов фонд "Сигурност на водоснабдяването", в който ще постъпват средствата от таксата за предоставеното право на използване на водите.

В закона изрично се определят ролите на регионалния министър, областния управител, общинския съвет във Вик сектора, като освен това се създава и обществен съвет. Не е ясно обаче какво точно ще прави той. Уточнено е, че съветът е "за защита на интересите на потребителите" и ще функционира "като консултативно звено за подпомагане решаването на проблеми от компетентност на министъра по този закон". В него ще влязат представители на МРРБ, ВиК холдинга, както и "потребителски сдружения, научни и синдикални организации, сдружения на ВиК операторите, браншови организации и други юридически лица с нестопанска цел".

Пълната версия на проектозакона може да се види тук.

Статията е променена в 8:57 на 28 октомври 2020г.

Обединяването на ВиК операторите на ниво област става задължително, а нов регулатор, различен от сегашната КЕВР, ще следи дейността на водния сектор. Това са част от предложенията в дългоочаквания Закон за ВиК, който вече е публикуван за обществено обсъждане.

В момента законодателството по отношение на водата е разпиляно - уредено е основно в Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (ЗРВКУ), към които се допълва уредба, съдържаща се в Закона за устройство на територията (ЗУТ), Закона за здравето, Закона за енергетиката и други закони. В управлението на водите са замесени и ужасно много институции, като всичко това излезе наяве за обществото покрай миналогодишната криза в Перник. Новият закон отменя ЗРВКУ и теоретично трябва да подреди правилата и ролите в сектора.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK