Битката по закона за ВиК започна
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

Битката по закона за ВиК започна

Битката по закона за ВиК започна

Общественото обсъждане на първата версия на закон за ВиК приключи, становищата са напоителни и посочват редица проблеми

Мила Чернева
3986 прочитания

© Анелия Николова


От 2004 г. се подготвя Законът за водоснабдяването и канализация (ЗВиК), спомнят си експерти от сектора. Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува първата му версия в края на октомври 2020 г., а на 25 ноември приключи обществото обсъждане. Сред заинтересованите страни по темата са общините, самите ВиК оператори, държавата в лицето на регионалното министерство, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и не на последно място, потребителите, които ползват водата.

Общото впечатление е, че въпреки дългата подготовка за този закон той има големи пропуски и по него е нужна още доста работа. Мненията на различните страни са изострени, като "Капитал" събра позициите по малка част от елементите на закона.

Окрупняването и други неволи

Така наречената консолидация на водните оператори тече от години и е част от водната реформа, която се наложи, за да може дружествата да получат достъп до европейско финансиране за ремонти и изграждане на инфраструктура. Идеята е водните оператори да се обединят на ниво област, т.е. реално да няма ВиК дружество, което да остане общинско. Логиката е, че в много региони на страната има все по-малко хора, което води и до малко приходи за поддържане на голямата инфраструктура и отделните дружества не се справят с това. Към момента обаче не са окрупнени дружествата в областите Пазарджик, Благоевград, Разград, Кюстендил, Монтана и Ловеч.

Националното сдружение на общините (НСОРБ) е твърдо против. "Досега няма доказателства за връзката между големината на ВиК оператора и неговата финансова ефективност. В същото време в страната функционират около 20 ВиК оператора (държавните и държавно-общинските ВиК оператори) на областен принцип. Към момента не е отчетена по-добра ефективност и по-добра оптимизация в работата на тези областни дружества", пишат от сдружението. Донка Михайлова, кмет на Троян и зам.-председател на НСОРБ, обясни пред "Капитал", че това е "тежък удар върху идеята за местно самоуправление" и противоречи на Европейската харта за местно самоуправление и Закона за местното самоуправление.

"Проектозаконът силно централизира както управлението, така и финансирането на ВиК отрасъла. Не е указано на какъв принцип и с каква процедура се избира ВиК оператор за дадена обособена територия и ще бъде ли спазен принципът на свободната конкуренция при този избор", посочват в своята позиция от Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ).

Това не може с магическа пръчка да промени ситуацията - има окрупнени ВиК асоциации в плачевно състояние, като Добрич или Шумен например. "Влизането на дружествата в една асоциация води до една цена на водата за цялата територия - при нас на област Ловеч. Това, преведено на езика на числата, значи, че ще се вдигне цената с 40%", казва Донка Михайлова. Освен това общинското ВиК дружество на Троян вече е успяло да постигне загуби на водата, които са 10% по-ниски от ВиК - Ловеч, което според кметът значи, че те няма да се възползват от бъдещите инвестиции в сектора.

Привърженик на идеята за окрупняване са както МРРБ, така и Съюзът на ВиК операторите в България. Председателят на съюза Ангел Престойски смята, че обединението няма да се отрази отрицателно на ВиК операторите, а ще промени политиката на държавата във водния сектор. "След като министърът на регионалното развитие и благоустройството е натоварен с цялостната политика във ВиК сектора, е логично той да има лостове, с които да я развива и на регионално ниво. Не виждам нещо притеснително", обясни Престойски, като добави, че в Европа това е посоката на ВиК развитието.

Експерти все пак коментираха пред "Капитал", че в следващите години може дори да се мисли за консолидация на няколко области в една - например в Северозападна България, където обезлюдяването е все по-засилено, а качеството на услугата е лошо. Според Ангел Престойски гладът за кадри в отрасъла ще се реши с окрупняването. Донка Михайлова обаче отбелязва точно това като минус - че консолидацията ще доведе до съкращения на служители.

Почти всички обаче са обединени около критиката, че в закона не е уточнено в какъв срок и как точно трябва да се финализира това окрупняване.

Също така към момента тотално се изключват публично-частните партньорства. "Софийска вода" например, която е концесионирана, е сред най-успешните ВиК оператори в страната за разлика от доста, които са под управлението на държавата.

Нов воден регулатор, а не КЕВР

Съюзът на ВиК операторите подкрепя отделянето на водния регулатор от КЕВР, защото "ще се обърне внимание на сектора, и то от хора специалисти, които се занимават само с това регулиране". "Истината е, че всяко ВиК дружество е коренно различно от съседното. Тук трябва да работят професионалисти, които действително се занимават само с регулиране на ВиК дейността, на всяко дружество да се обърне внимание, да се види потенциалът и възможностите", казва той. По негови думи досега целите, които дружествата трябва да постигат, се създавали "ангро", без да се анализира те дали са адекватни на състоянието на операторите.

Същевременно годишните доклади на КЕВР за ВиК дружествата на практика са най-добрият източник на информация за загуби, използване на различни технологии и изобщо за развитието на операторите, така че техните анализи подробно проверяват управлението им. От друга страна няма публични данни за задълбочени анализи от стопанина МРРБ.

Освен това в КЕВР в момента има специализирана дирекция "ВиК", в която има експерти само за този сектор, които нямат нищо общо с енергийните. Становището на КЕВР очаквано е против отделянето, посочено в ЗВиК, както и това, че отпадат редица правомощия на регулатора. "Липсва анализ на причините за намаляване на регулаторните правомощия на новата комисия, както и как това ще допринесе за повишаване на качеството на ВиК услугите и контрола в сектора - ефект, очакван от проекта на нов закон съгласно решението на 44-то НС от 13.12.2019 г.", посочва регулаторът.

Един от големите минуси на предложението според него е, че за бъдещите членове на комисията не е посочено изискване за стаж в областта на водоснабдяване и канализация, не е посочено изискване за стаж в областта на икономиката и юридически стаж, а в настоящото има такова изискване.

За потребителите: цена, помощ и качество на водата

Фотограф: Надежда Чипева

"Ние сме единственият бизнес в България, при който е ограничена цената със закон", отбелязва Ангел Престойски. Тя трябва да е социално поносима, като това се определя по съответната формула.

МРРБ ще изготвя наредбата, в която се урежда условията и реда за показателите, които ВиК операторите трябва да покриват ежегодно. Според "Софийска вода" обаче това не е добра идея, а трябва да се запази досегашният подход, където КЕВР контролира показателите. Причината - с новия закон "Комисията, която е независим специализиран държавен орган, ще контролира показатели, определени не от нея, а от принципала на голяма част от поднадзорните й лица". Накратко - има лек конфликт на интереси. Според Ангел Престойски обаче това не е проблем, а е логично една институция да носи отговорността, за да не се размива.

От УАСГ също имат критики: "Към основните показатели за качество на ВиК услугата не са включени показатели за качество на водата, предназначена за питейно-битови нужди, а това има пряко отношение към опазване на общественото здраве."

Не се предвижда и изплащане на обезщетения на потребителите при отклонения от стандартите за качество на питейните и на отпадъчните води, отбелязват на свой ред от КЕВР.

Т.нар. водни помощи, които ще са аналог на енергийните, са споменати, но механизмът им на работа допълнително ще се развива в наредба на регионалния министър. От КЕВР изтъкват точно че липсва разработен режим за социална поносимост на цените на ВиК услугите и за въвеждане на водни помощи. Освен това не са предвидени и промени в Закона за социалното подпомагане, които са нужни, за да се уредят въпросните помощи.

От 2004 г. се подготвя Законът за водоснабдяването и канализация (ЗВиК), спомнят си експерти от сектора. Министерство на регионалното развитие и благоустройството (МРРБ) публикува първата му версия в края на октомври 2020 г., а на 25 ноември приключи обществото обсъждане. Сред заинтересованите страни по темата са общините, самите ВиК оператори, държавата в лицето на регионалното министерство, Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) и не на последно място, потребителите, които ползват водата.

Общото впечатление е, че въпреки дългата подготовка за този закон той има големи пропуски и по него е нужна още доста работа. Мненията на различните страни са изострени, като "Капитал" събра позициите по малка част от елементите на закона.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

Още от Капитал

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност. OK