Магистрали, тунели и градска среда: големите проекти на Габрово и Велико Търново

Най-големите проекти на Велико Търново и Габрово са за пътна инфраструктура

Секторът на обществените поръчки във Велико Търново и Габрово е малко по-жив от други части но страната, но пък е фокусиран отново върху пътищата. Това става ясно от анализ на общинските търгове, но и от работата на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ). За разлика от други части в България, където големите пътни проекти са замразени или дори няма такива, в двете области върви истинска "пътна треска" и успоредно се движат няколко големи и значими проекта.

Що се отнася до общините, традиционно те са най-активни в работата по различните европейски програми. През последната година към водната инфраструктура не са насочени никакви европейки инвестиции, но за сметка на това се мисли в посока развитие на туризма и градоустройството, а в момента се подготвят и прединвестиционните проучвания на "ВиК Йовковци" и "ВиК Габрово".

Движението до 2020 г.

Според регионалните анализи на Института за пазарна икономика (ИПИ) делът на пътища в добро състояние в Габрово е по-висок спрямо Велико Търново - 39% спрямо 29%. Данните са за 2018 г., а средното за страната по този показател е малко над 40%. "Добрата оценка на Габрово в сферата на инфраструктурата е до голяма степен следствие от сравнително малката по размер територия на областта", коментират от ИПИ в анализа си. От своя страна пък област Велико Търново има проблем с лошото качество на пътната мрежа.

Няколко големи проекта - по-конкретно две магистрали и един ключов тунел под Шипка, трябва да решат част от тези проблеми и вече полека се задвижват напред.

Единственият завършен от тях е дълго чаканият обход на Габрово. В началото на юни 2020 г. движението по новите 12 км беше пуснато, като така отсечката, дълга общо 23 км, най-после бе завършена. Стойността на обхода е 92.94 млн. лв. с ДДС. Изпълнител е обединение между "Хидрострой" на Велико Желев, "Пътни строежи - Велико Търново" и "Пътиженерингстрой - Т", които са с почти равни дялове.

Пътят е част от транспортното направление Букурещ - Русе - Димитровград - Александруполис и е възлова точка при движението в посока Север - Юг, посочва от Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), като чрез него се осъществява преминаването през Стара планина в централната част на България. Проектът се съфинансира от Кохезионния фонд на Европейския съюз чрез оперативна програма "Транспорт 2007 - 2013 г.", а след завършването на програмата изграждането продължи със средства от републиканския бюджет. Т.е. забавянето на проекта наложи да се плати с държавни пари.

Според първоначалния срок строителството трябваше да приключи през септември 2015 г., но няколко пъти той бе удължаван по различни причини и непредвидени обстоятелства. През 2014 г. имаше обжалване от екоорганизации заради навлизането на трасето в парк "Българка". През 2018 г. пък са открити археологически обекти, а и е имало земни маси с потенциал за обрушване и свличане, обясни през юни 2019 г. Златка Петева, директор на дирекцията, която отговаря за координацията на проектите по оперативна програма "Транспорт".

"В отсечката е най-голямото изграждано досега у нас стоманобетоново мостово съоръжение, с дължина 640 м и отвор 160 м. Построено е по метода "конзолно бетониране" и премоства широката долина на р. Синкевица, част от кв. "Чехлевци" и кв. "Войново" на Габрово", отбелязват от АПИ, като уточняват, че това е третият такъв мост в страната след виадукта на 48-и км на АМ "Хемус" и виадукта на пътя Подкова - Маказа.

Следващият етап на въпросния обход ще е дългоочакваният тунел под Шипка. Обществената поръчка е на внушителната стойност от 320 млн. лв., като тя дори не е пределна, т.е. печелившата оферта може и да е по-висока. АПИ има план да кандидатства за европейско финансиране за обекта в следващия програмен период 2021 - 2027 г. Всъщност тунелът не е един. Трасето включва пет съоръжения с обща дължина 4 км. Основният тунел ще е 3.22 км, а останалите 4 са по-малки - съответно 171 м, 240 м, 90 м и 290 м. Кандидатите в търга подадоха оферти за проекта през април 2020 г. Поръчката привлече общо седем консорциума, като четири от тях са с участие от чужбина - три от Турция и един от Китай. "Комисията разглежда офертите на кандидатите", казват от АПИ.

В момента се изработва и идеен проект и ПУП-Парцеларен план за изграждане на Северен пътен възел "Трапезица" в град Велико Търново, при км 101 от път I-5 Русе - Велико Търново, при пресичането с път III-514 Горна Оряховица - Арбанаси - Велико Търново. Той е възложен на ДЗЗД "Трапезица 2019", като срокът за изпълнение е три месеца и е започнал да тече в средата на септември. "Целта на разработката е чрез пряка транспортна връзка между двата републикански пътя да се осигури безконфликтно преминаване на трафика от близките населени места по направленията Русе, Стара Загора, София, Варна и обратно, като същевременно се ограничи транзитният транспортен поток през централната част на Велико Търново. Строителството на пътния възел ще стартира след последващото изработване и одобрение на технически проект за обекта", обясниха от АПИ за "Капитал Градове".

Бъдещите големи трасета

В област Велико Търново предстои и голямото строителство на две магистрали - Русе - Велико Търново и "Хемус". Първото трасе вече има изготвен идеен проект, който е одобрен и на експертен съвет. Новият път Русе - Велико Търново ще е дълъг 133 км и ще е с магистрален габарит с три ленти във всяко платно. Обществената поръчка ще бъде официално обявена през декември, като пътната агенция съобщи на 7 декември, че документите ще бъдат публикувани съвсем скоро. Стойността на първите 75 км е близо 1 млрд. лв.

Отсечката е от ключово значение, тъй като ще свърже Велико Търново с Дунав мост, а и вероятно ще се реши проблемът с пътя при Бяла, където има висока концентрация на катастрофи. Според анализа "Разходи - ползи" за този проект леките коли ще преминават цялото трасе за малко повече от час, или с 25 минути по-бързо от сега.

През юли 2019 г. приключи съдебната битка около екологичната оценка на трасето, и то в полза на държавата. Според думи на регионалния министър Петя Аврамова обществената поръчка за трасето трябваше да бъде обявена още миналата година, но се забави по незнайни причини - може да е имало общо и с липсата на финансиране. Проектът е с прогнозна стойност от над 806 млн. лв. без ДДС, като по настоящия план на АПИ строителството ще се финансира от оперативна програма "Транспорт и транспортна свързаност" 2021 - 2027 г.

Най-ключово за развитието на Северна България, разбира се, остава строителството на магистрала "Хемус". Правителството дава заявка, че тя ще бъде напълно готова от София до Варна до 2024 г. Държавната компания "Автомагистрали" сключи два договора с пътната агенция за инженеринг на трасето от Боаза до Шумен. Те са на стойност над 3 млрд. лв. и обхващат над 220 км, които са разделени на девет участъка. Лот 6 е последния преди Велико Търново в посока Варна, като той е дълъг 32.6 км и срокът му за изпълнение е 42 месеца. Този срок обаче ще започне да тече, след като се открие строителната площадка за обекта. От отговорите на пътната агенция става ясно, че отчуждаването на земите около магистралното трасе не е приключило, което значи, че точният старт и край на изграждането на лот 6 все още е мистерия. Що се отнася до "Хемус" след Велико Търново, там отсечките са на още по-ранен етап и дори не са проектирани.

Другите важни промени

За разлика от други области в страната ВиК операторите на Велико Търново и Габрово няма да обявяват обществени поръчки за голямо строителство в този програмен период, тъй като нямат проекти по оперативна програма "Околна среда" (ОПОС). Сега те разработват регионалните си прединвестиционни проучвания, на база на които ще се подават проектни предложения в следващия програмен период. Другите поръчки в двете области са за малки ремонти на ВиК отсечки, пътно поддържане в общините и проекти, финансирани по "Региони в растеж" за енергийна ефективност. Сред най-ярките бъдещи проекти, които ще променят градската среда са ремонтът на "Етъра" и предстоящия нов градски център във Велико Търново.