ГБС ще изгражда "Струма" през Кресненското дефиле
Абонирайте се за Капитал

Всеки петък икономически анализ и коментар на текущите събития от седмицата.
Съдържанието е организирано в три области, за които Капитал е полезен:

K1 Средата (политическа, макроикономическа регулаторна правна)
K2 Бизнесът (пазари, продукти, конкуренция, мениджмънт)
K3 Моят капитал (лични финанси, свободно време, образование, извън бизнеса).

Абонирайте се за Капитал

ГБС ще изгражда "Струма" през Кресненското дефиле

ГБС ще изгражда "Струма" през Кресненското дефиле

Отсечката от магистралата между Крупник и Кресна за 1 млрд. лв. засега ще се строи с пари от държавния бюджет

Мила Чернева
8664 прочитания

© Надежда Чипева


Обединение на ГБС печели търга за 475 млн. лв. без ДДС за 10 км от отсечката от "Струма" през Кресненското дефиле и обхода на Кресна. Тяхната цена не беше най-ниската, а на обединение между "Геострой", "Пътстрой-92", "Биас-М" и "Илия Бурда" - малко над 410 млн. лв. без ДДС при прогнозна стойност 430 млн. лв. без ДДС. Те обаче са класирани на второ място. Това става ясно от протокол, публикуван в страницата на профила на купувача на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).

Така и двете части на общо 27-те км от магистрала "Струма" са вече с избран изпълнител. АПИ излезе с решение за другия участък през октомври 2019 г., но до договор не може да се стигне заради липса на финансиране, а и проблеми с европейското законодателство за околна среда.

Междувременно преди няколко дни стана ясно, че и Европейската комисия (ЕК), и Постоянният комитет към Бернската конвенция към Съвета на Европа ще изпратят експерти в България през 2021 г., които да проверят проекта. Той поражда редица противоречия, защото има съмнения, че е в разрез с европейското законодателство.

Освен това в момента държавата планира да плаща отсечката за общо около 1 млрд. лв. от държавния бюджет, а тепърва ще стане ясно дали ще получим европейски средства в новия програмен период 2021 - 2027.

Новият победител

Обществената поръчка за 10-те км беше обявена на 30 август 2018 г. и отне над две години, докато се стигне до избор на изпълнител. Победителят е обединение между "ГБС - Инфраструктурно строителство", португалската "ЕПОС-Емпреза Португеза де Обрас Субтеранеас" и "Главболгарстрой интернешънъл". Победителят има и подизпълнител - "Глобал кънстръкшън", с дял едва 0.38%. Същата фирма е част от обединението, което строи тунел "Железница" с "Джи Пи груп" за 185 млн. лв. без ДДС.

ГБС е една от най-големите строителни компании в страната и е чест победител в търговете за големи инфраструктурни обекти. Преди месец тя завърши и пусна в движение отсечка от магистрала "Европа" към сръбската граница за 117 млн. лв..

Сред другите й обекти в момента са поръчката на "Булгартрансгаз" за втория етап от модернизацията на КС "Петрич", КС "Лозенец" и КС "Ихтиман" за над 90 млн. лв., лотът от магистрала "Струма" преди тунел "Железница" за 36 млн. лв., , връзката на Околовръстното шосе в София с Южната дъга за 143 млн. лв., пречиствателна станция в Пловив за 70 млн. лв., пречиствателна станция и ВиК ремонти в Тутракан за 25 млн. лв., както и строежа на детската болница в София за 100 млн. лв.

Изглежда, че ГБС ще е готова предсрочно с довършването на Южната дъга на околовръстния път на София - през есента на 2021г. според източници на "Капитал". Така ще освободи ресурс да се прехвърли на "Струма" в дефилето, ако се стигне до начало на работата скоро.

Другата отсечка от "Струма" през дефилето беше възложена на обединение между "Грома холд" и свързаните с нея "Европейски пътища" и "Водно строителство - Благоевград" в партньорство със словашката "Вахостав-СК". Те бяха избрани през ноември 2019 г., но още нямат договор. Причината е, че нямаше предвидено финансиране.

Ще започне ли работа скоро

Преди над една година от официално писмо на ЕК до българските власти стана ясно, че трасето, одобрено с оценка за въздействие на околната среда (ОВОС) преди две години, не е същото като това, за което България иска да получи пари от Брюксел. Освен това проектът има проблеми с мерките за пътната безопасност, които щяха да бъдат въведени твърде късно - чак през 2027г.

Сега целта на посещенията от една страна на експерти, изпратени от ЕК, и от друга - на екип на Бернската конвенция, ще е да разгледат алтернативи за трасето на лота между Крупник и Кресна в района на пролома, както и доклада по Оценка за въздействието на околната среда (ОВОС) от 2017 г. От протокола на заседанието на Бернската конвенция става ясно, че Брюксел е изпратил двама независими експерти, които да консултират относно специалните цели за съхранение на двете зони от Натура 2000, които ще се влияят от изграждането на лот 3.2 от магистралата. България е на прага на дело в Съда на ЕС, тъй като не е посочила зони от "Натура 2000" като специални зони за опазване по Директивата за местообитанията.

В протокола от 2 декември Бернската конвенция все пак отказа да отвори досие за проекта. "С 9 гласа за и 6 против Комитетът почти взе решение да се отвори досие в Бернската конвенция - само един глас не беше достатъчен за такова решение. Както посочи представителят на Германия, който заедно с представителя на Люксембург се застъпиха най-твърдо за отварянето на досието, България вече не е спазила конвенцията и това е правно основание за отваряне на досие", обобщават от своя страна природозащитниците от коалиция "Да спасим Кресненски пролом".

Иначе договор за изграждане с двете спечелили обединения - на ГБС и на "Грома холд", все още не е ясно кога може да има. Вече има избрани фирми за надзор, но трябва да се изпълнят екомерки в пролома. Поръчката за това обаче се бави - в края на август бяха събрани оферти, но още не са отворени ценовите предложения. Въпросът с финансирането също не е изяснен напълно, поне за обществото.

По думите на инж. Галина Василева, ръководител на Оперативна програма "Транспорт", цитирана от mediapool.bg, лот 3.2 вече е паднал на трето място в бюджета за пътища за периода 2021 - 2027 г., който е общо 650 млн. евро. Тоест, дори и да откъсне парче от финансирането за "Струма", то ще е незначителна част от досега коментираната стойност на целия проект, която е над 1 млрд. лв. Така изглежда вероятно парите за довършване на магистралата да дойдат от държавния бюджет, т.е. от данъкоплатците, въпреки че тя е част от важен европейски пътен коридор.

Обединение на ГБС печели търга за 475 млн. лв. без ДДС за 10 км от отсечката от "Струма" през Кресненското дефиле и обхода на Кресна. Тяхната цена не беше най-ниската, а на обединение между "Геострой", "Пътстрой-92", "Биас-М" и "Илия Бурда" - малко над 410 млн. лв. без ДДС при прогнозна стойност 430 млн. лв. без ДДС. Те обаче са класирани на второ място. Това става ясно от протокол, публикуван в страницата на профила на купувача на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ).

Така и двете части на общо 27-те км от магистрала "Струма" са вече с избран изпълнител. АПИ излезе с решение за другия участък през октомври 2019 г., но до договор не може да се стигне заради липса на финансиране, а и проблеми с европейското законодателство за околна среда.


Благодарим ви, че четете Капитал!

Вие използвате поверителен режим на интернет браузъра си. За да прочетете статията, трябва да влезете в профила си.
Влезте в профила си
Всеки потребител може да чете до 10 статии месечно без да има абонамент за Капитал.
Вижте абонаментните планове

3 коментара
  • 1
    ss avatar :-P
    SS

    Сега след новите избори Ристю и зелените кат докопат власта и отсечка няма да има - да може гущерите и змиите да пресичат спокойно ...

  • 3
    sfasaf avatar :-|
    sfasaf

    До коментар [#1] от "SS":

    От твоята уста - в Божийте уши!

    Колко години вече се нагледахме някой проект да се обяви за "много скъп", а след няколко години корупцията в ГЕРБ така да надуе цените на "евтиното" решение, че да струва колкото скъпото?

    Имаха проект, имаха финансиране - нито Ристю им е виновен, нито гущерите.


Нов коментар

За да публикувате коментари,
трябва да сте регистриран потребител.


Вход

С използването на сайта вие приемате, че използваме „бисквитки" за подобряване на преживяването, персонализиране на съдържанието и рекламите, и анализиране на трафика. Вижте нашата политика за бисквитките и декларацията за поверителност.