Сезонът на индустриалните паркове идва с над 400 млн. лв. от ЕС

България ще опита да развие 4 нови производствени зони до края на 2023 г. с парите от Плана за възстановяване и устойчивост

   ©  Цветелина Белутова
   ©  Цветелина Белутова

След повече от 30 години пазарна икономика България скоро ще има регулации за развитие на индустриалните паркове, които освен това ще бъдат подкрепени и финансово от европейския План за възстановяване и устойчивост. Макар че предвидените за това пари леко са намалени в новия вариант на плана, разработен от екипа на вицепремиера Томислав Дончев, целите са амбициозни - до края на тази година в страната трябва да бъде изграден първият парк с пари по инструмента, а до края на 2023 г. броят им трябва да достигне 4.

Затова и ударно през миналата седмица в комисиите в парламента премина проектозаконът за индустриалните паркове, който се очаква скоро да влезе на второ четене в зала.

Парите за паркове

Според новия план за развитие на индустриални паркове се предвижда финансиране от общо 416.5 млн. лв. Първоначално сумата беше 490 млн. лв., но както и за повечето други области по инструмента, средствата бяха намалени, за да се вместят и нови проекти и програми. Към тези пари обаче ще могат да бъдат добавени както частни инвестиции, така и пари по оперативните програми. Казано иначе, сумата може да стане много по-голяма. С тази подкрепа целта е възможно най-бързо да бъдат изградени паркове с необходимата инфраструктура, така че очакваните инвеститори да започнат да строят предприятията си вътре.

Основната част от средствата (333.2 млн. лв.) ще бъдат използвани за идентифициране на ключови индустриални паркове и изграждане на инфраструктура за всеки от тях. Определянето на перспективните места ще стане с помощта на консултанти, като идеята е парковете да бъдат в различни региони на страната, за да се намалят диспропорциите в икономическото развитие. С парите по инструмента ще се финансира довеждаща инфраструктура до границите на парка - пътища, жп връзки, електро- и газоснабдяване. Европейски средства се предвиждат също за специализирана инфраструктура в самите паркове като лаборатории и центрове за обучение, както и за социална инфраструктура (детски градини, общежития за работещите).

Останалите средства за това направление в Плана за възстановяване са определени за т.нар. скъсяване на веригите за доставка и реиндустриализация. С тях да се привлече по един стратегически инвеститор (anchor investor) за всеки от парковете, около който да се оформи затворен производствен цикъл и да се правят продукти с по-висока добавена стойност. От документа става ясно, че правителството ще разчита да привлече и инвеститори, които след пандемията от коронавирус обмислят да преместят производствата си от Далечния Изток към Европа, за да минимизират рисковете при доставките си.

Макар и само като идея за момента, в проекта се предвижда възможност от операторите на паркове да се изисква за определен период от време да отделят по 5% от приходите си след третата година, като по този начин програмата ще се рефинансира и средствата ще се насочват към развитието на нови паркове.

За пари по инструмента ще могат да кандидатстват оператори на паркове (частни или публични), които са регистрирани по новия Закон за индустриалните паркове. Според документа обаче приоритет ще имат готови за изпълнение публични инвестиционни проекти, което вероятно означава, че поне част от парите ще бъдат насочени към някоя от неразвитите локации на Национална компания "Индустриални зони".

Като цяло се предвижда да се финансират три вида проекти. До 50 млн. лв. могат да бъдат отпуснати за разширение или рехабилитация на инфраструктура на съществуващи частично изградени индустриални зони. По-голяма сума - до 75 млн. лв., може да се предостави за проекти върху индустриални терени, които са с отпаднало предназначение, така че те да бъдат разчистени и да бъде възстановена инфраструктурата. Максималният размер на финансиране - до 100 млн. лв., е предвиден за изграждане на новообособени зони с потенциал за развитие. Кои паркове ще бъдат определени като ключови и ще получат финансиране трябва да стане ясно до средата на тази година.

Затворени мрежи и други спорове

Междувременно проектозаконът за индустриалните паркове, който беше внесен от правителството миналото лято, премина успешно през всички комисии и миналата седмица беше одобрен от водещата икономическа комисия. Приемането му навреме ще бъде решаващо, за да може да се случи и планът на Дончев в тази му част.

Най-съществената промяна от първоначалния вариант решава едно от най-спорните предложения в проекта - за "затворените електроразпределителни мрежи". Идеята бе те да са извън рамките на сегашните мрежи и да имат лиценз за "разпределение на електрическа енергия в затворена електроразпределителна мрежа".

Именно обособяването на такава мрежа бе едно от изискванията, за да може дадена територия да добие статут на индустриален парк. Това предложение, което бе форма на децентрализация, която дава възможност на фирмите да станат независими, спечели критици от страна на ЕРП-тата. Според тях приемането на закона в този вид би лишило бизнеса от възможността за избор на доставчик, а това от своя страна може да доведе до съдебни дела заради ограничаването на свободния избор. Зад тези техни доводи обаче прозираше притеснението им, че ще останат без част от най-големите си консуматори на ток.

Компромисният вариант дойде от бившия председател на енергийната комисия в парламента Валентин Николов, по чието предложение "затворените мрежи" вече са "вътрешни мрежи". Предложението му е било прието от икономическата комисия, а сега очаква подкрепа и в пленарната зала. "Разликата е, че с понятието "вътрешни мрежи" отпадат опасенията на ЕРП-тата, че бизнесът няма да може да избира свободно доставчик на ток - всеки ще може без проблем да си избира доставчик и де факто няма да има ограничения за фирмите. Така отговаряме и по-точно на евродирективата, която иска от нас регламентирането на тези паркове", обясни за "Капитал" Николов.

Затворените енергийни мрежи обаче имаха и своята подкрепа. Според председателя на Българската федерация на индустриалните енергийни консуматори Константин Стаменов подобен регламент би бил от полза не толкова за нови паркове, колкото за индустриални площадки, които съществуват от десетилетия. "Става въпрос за подобна организация като тази на "Аурубис", КЦМ и други - инвеститорите ще бъдат облекчени, защото няма да чакат година, за да бъдат присъединени към мрежата, а ще могат веднага да започнат работа", коментира той пред "Капитал".

Извън енергийните въпроси в проекта, който ще влезе в зала, няма значителни промени. Запазва се и един от най-критикуваните моменти - държавата или дадена община да има блокираща квота, ако участва с 30% или повече в обединение, което стопанисва индустриален парк. Основните притеснения за това бяха, че това донякъде прави частните и публичните субекти неравнопоставени, въпреки че още в началните си текстове законът заявява точно обратното.

Механизмите на самите местни власти да привличат инвеститори също остават ограничени до това да освободят собствениците на парковете и компаниите в тях от местни такси с решение на общинския съвет. Това обаче на практика би лишило общините, които и без това работят с минимални бюджети, от важни за тях средства.