АПИ не събира данни за тол таксите, платени от транзитен трафик

Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ) не знае колко процента от събраните тол такси през 2020 г. са от транзитен трафик. "Националното тoл управление (НТУ) при АПИ не обработва такава информация", написаха от ведомството в отговор на на заявление за достъп до обществена информация на "Капитал", уточнявайки, че имат данни само за пътни превозни средства с чуждестранна регистрация, но не и дали минават транзитно или са за по-дълго в страната.

Същевременно през ноември 2019 г. проф. Олег Асенов от управителния съвет на АПИ каза в интервю в NOVA, че събраните суми от винетки от транзитен трафик са над 15 млн. лв. за летния период. Това поставя въпроса как тогава е можело да се направи изчислението, когато и леките, и тежкотоварните автомобили са се движели с винетки, а сега не може, въпреки че има разделение между тези две категории превозни средства работят електронни системи за контрол.

Информацията за приходите от транзитен трафик е важна най-малкото за да се направи адекватен и подробен анализ какъв да е размерът на платената пътна мрежа и на самите такси. Ако Националното тол управление не обработва такава информация или не може да създаде модел, с който да прецени каква част от приходите се формират от транзитен трафик, то това е проблем не само за институцията, а и за данъкоплатците.

Сметки без кръчмар

Тол системата за тежкотоварни автомобили, при която те заплащат според изминато разстояние, заработи през март 2020 г. Идеята е, че така камионите ще плащат повече от леките автомобили, тъй като разрушават повече пътната настилка.

Според официални данни, предоставени от АПИ на "Капитал", приходите от пътни такси през 2020 г. обаче са по-ниски, отколкото през 2019 г., когато всички пътуваха с винетки. Пандемията, разбира се, е изиграла роля, макар още да няма публични данни за обстоен анализ колко голяма е тя.

Данните показват, че малко над 261 млн. лв. са събрани от винетки, а 110 млн. лв. идват от тол таксите на тежкотоварния трафик.

Системата заработи с по-малък от първоначално предвидения обхват и доста ниски такси в сравнение с други държави от Европейския съюз (на стр. 21 от този документ). Още тогава се даде заявка, че ще се следят именно реалните данни и на база на тях ще се увеличава обхватът на платената мрежа от пътища, както и размерът на таксите. В момента например само магистралите и първокласните пътища са платени за камионите.

Това обаче беше преди коронавируса да промени правилата на играта. И все пак логично е да се събират данни и да се правят прогнози, за да може хем бизнесът да плаща справедливи цени, хем държавният бюджет да не бъде ощетен.

"Интересно ще е да видим от тези такси, които досега са събрани, каква част е от български превозвачи и каква от чуждестранни. Защото на нас ни се твърдеше, че тол системата ще се пълни основно от транзитния трафик. Но дали е така?", коментира Димитър Димитров от Камарата на автомобилните превозвачи в България пред в. "Сега" през есента.

"В дългосрочен план предстои задълбочен комплексен анализ за таксуването на движението по републиканската пътна мрежа на тежкотоварните пътни превозни средства след възникналия проблем с ковид кризата, мерките и намаляване на трафика, трябва да помислим и за обхвата, и за тарифата", каза регионалният министър Петя Аврамова на заседание на регионална комисия в парламента на 4 февруари, цитирана от пресцентъра на ведомството. Освен "задълбочен" и "комплексен" тя говори и за "всеобхватен" анализ по време на това заседание.

Липсата на яснота или публичност по данните за транзитен трафик обаче би попречила този анализ наистина да влезе в детайли.

Всичко това се случва на фона на подписания през декември договор за аутсорсинг на управлението на тол системата. Държавата ще плаща 28 млн. лв. на година на Kapsch, за да оперира системата. Това е пореден допълнителен разход за пътната агенция, чиито приходи от пътни такси са в криза.